Всички имат близки приятели, с които са преживели много. Но

Всички имат близки другари, с които са претърпели доста. Но надали са доста хората, които са толкоз близки, колкото Нико Ландерос и Тайлър Керън. В неделя двамата ще излязат на леда в Пьонгчанг във финала на шампионата по хокей на лед от Параолимпийските игри. Двамата към този момент имат олимпийско злато дружно, а в Корея са решени да стигнат до ново.

Но това въобще не е всичко, което ги свързва. Напротив. Защото те са били дружно в най-тежкия миг в животите и на двамата.

Нико и Тайлър са съученици и съотборници в тимовете по битка и американски футбол. Но и двамата губят краката си, откакто биват премазани сред две коли в отблъскващ случай. "Някои от нещата, които сме виждали са невероятни. Никога не съм си мислил, че ще видя четири крайници в средата на пътя и моят другар в профил на пътя без да може да каже нещо ", стартира разказът си 28-годишният Ландерос. "Заедно минахме през доста травматични моменти, което ни свързва по метод, по който малко хора в света са свързани. "

Ужасяващият случай се случва през януари 2007-а, когато и двамата са на по 17 години, в разцвета на силите си. Двамата се прибират с кола след учебните танци в Берто, Колорадо. На пътя обаче спукват гума. Докато търсят принадлежности, с цел да сменят гумата, другa кола, карана от техни другари, се врязва в тях.

"Последното нещо, което помня е, че запитвам майка ми какво да облека за танците. Не помня да съм напускал къщата ", споделя Керън, който след конфликта е в безсъзнание.

По-късно той се разсънва, с цел да разбере, че е изгубил и двата си крайници. Ландерос е в схващане и съвсем незабавно схваща какво се е случило. "Сякаш ме блъсна тир. При конфликта не си в положение да дишаш, тялото ти поема потрес, тъй че не чувстваш, че губиш краката си - необикновено е по какъв начин тялото работи, само че не усетих болежка. Опитах да се изправя няколко пъти. Когато имаш единствено кости и късчеца, действителността те удря много бързо. Чувствах заплашителен мраз и бях по-притеснен, че ще измръзна. Казвах на хората да ми дадат якета. "

"Момичетата с нас най-вероятно са се побъркали. Тайлър изглеждаше мъртъв, тъй като бе в безсъзнание. Всичко, което виждаш са мигащи светлини, хеликоптерът пристигна и след това усещаш въздуха при кацането му. Или се отказваш или се бориш до момента в който си сигурен, че някой ще се погрижи за теб. "

"Да оцелеем бе голямо достижение, по тази причина мисля, че сме толкоз положителни в това да играем хокей в тим. Просто желаеме да създадем най-хубавото и да не подведем останалите. "

Ландерос и Керън би трябвало да се приспособяват към новите физически и душевен провокации в живота без крайници - научаването да вървят с протези и прекарването на дълги интервали в инвалидна количка. "Спомням си, че се разсъниха в болничното заведение гневен, тъй като нямах крайници ", споделя Керън. "След малко усещах, че е добре, че съм жив. Хубаво е да има с кого да вървиш на физиотерапия, да се учим да вървим дружно. Щеше да е по-трудно, в случай че бях самичък. "

Ландерос прибавя: "Хората минават през интервала на плачене и самосъжаляване. И аз имах подобен интервал, само че мина доста бързо - най-жалкото беше първоначално, първите една-две седмици. Осъзнах, че животът няма да бъде същият, само че е ужасно какъв брой доста може да научиш за 10 години, ставаш зрял много бързо. "

Берто е градче с население от по-малко от 7 хиляди. "От градчетата, в които всеки знае какво правиш ". Новината за нещастието на младежите бързо става известна в Колорадо. Стотици хиляди $ са събрани за тяхното възобновяване. "Когато двама души без крайници влязат дружно в стаята, елементарно е да се сетиш кои са те. "

Но нищо не може да върне възприятието от спорта, тръпката от мачовете на футболния терен и битките на тепиха. След няколко месеца двамата пробват парахокей на лед. Първоначално не им харесва.

"Опитахме го и не ни хареса, тъй като още имахме травми и болки. Две години по-късно се завърнахме, откакто се бяхме оправили и се чувствахме добре ", изяснява Керън.

Играта наподобява доста на елементарния хокей на лед, само че играчите се движат на шейнички и имат два стика, с които да се движат и да удрят шайбата.

Ландерос прави дебют за Съединени американски щати през 2009 и печели златото във Ванкувър 2010 и Сочи 2014. Керън се причислява към тима през 2010-а и е част от златния тим от 2014-а.

Двамата са дружно даже и на леда - тъй като са сътрудници в защитата на тима си и дружно пазят вратата. "Ако някой ден не ми се върви и виждам, че Тайлър върви, си споделям 'човече, би трябвало да сложа протезите' Ние си даваме сили да реализираме великолепие - това може би в никакъв случай няма да се случи, само че може да спечелим още няколко златни медала. "

Последната крачка е в неделя и финалът със Съединени американски щати - още една стъпка към величието за смелите другари.