Мутафофили и мутафофоби
Всички хора де що имали даже и капка ум в главата се били разделили на Мутафофили и Мутафофоби. Сине, желаех да ти опиша за това време. Дядо ти е воин. Този с бръснатите вежди и лифтинга. Този, който те гледа с ококорените очи и с котешката зурла с мустачки и ушички. Същият!
Дядо ти е оживял в най-жестоката пандемия - Ковид 19. Ти знаеш ли какво е било?
Всеки ден са съобщавали броя на заболелите и на умрелите. Днес един, на следващия ден един… Понякога нула, само че от това е ставало още по-лошо, тъй като упованието за гибел не отминавало.
Имало е репортажи от чужбина… И там смут, смут, смут. Хората нямали време от инфаркт да умрат от смут. А който умирал от инфаркт, го пишели с ковид, с цел да бъде воин.
Ако си чувал за борбата при Сталинград – било е същото, но Сталинград е бил единствено един град, а при короната е воювала цялата планета. Банки отпускали заеми, безработни се самоубивали, пенсионери мрели от апетит и смут да не се допрян до болестта. Дори някои си правили татуировки, с които да се пазят от напастта. Ако си спомняш черепа с кръв на задника на баба ти, който в този момент наподобява повече на палачинка с конфитюр – оттогава е.
Това било времето, в което всичко се е наричало със личните си имена. Мисирките били мисирки, калинките калинки а тулупите – тулупи.
Дядо ти е бил длъжен да върви с маска. Влизали са в магазините по един. Киното е било затворено. Нямало е едно кафе къде да изпие, а разходките в парка били неразрешени и санкциите надвишавали половин годишна заплата.
Хората са умирали и в Сталинград, само че там е било разбираемо. Излезеш от окопа, гръмнат те и готово.
А при короната даже не са знаели по кое време са умрели и по кое време не. Безсимптомно са умирали. Чакали са новините да схванат дали са мъртви или не? Представяш ли си този смут? Никога да не знаеш жив ли си или не?
Всеки ден са чакал хладилните камиони и чувалите за трупове.
Това даже на Шипка го е нямало. Да си чувал за хладилен камион на Шипка или при Дойран или при Одрин? Да не приказваме за Клокотница и Ахелой…
И брифинги! Брифинги по пет пъти дневно. До най-големите елементи. Кой-какво-защо!? Всичко! Дори следели броя на пръдналите. Но пръдналите по изключително подозрителен, да го назовем суспектен метод. Да не знаеш пръднал ли е човек или е вредител.
И дядо ти, оня с пиърсинга на пъпа, е оживял през целия този пъкъл. Оцелял е тъй като си е миел ръцете по шест пъти дневно. Със сапун. И по този начин два месеца.
И даже си е прал два пъти маската в пералнята на 60 градуса бърза стратегия. За което, моето дете, се желае същински кураж. Дори е имал маска, която не му отивала на дънките. Затова дано помним.
Дядо ти е оживял в най-жестоката пандемия - Ковид 19. Ти знаеш ли какво е било?
Всеки ден са съобщавали броя на заболелите и на умрелите. Днес един, на следващия ден един… Понякога нула, само че от това е ставало още по-лошо, тъй като упованието за гибел не отминавало.
Имало е репортажи от чужбина… И там смут, смут, смут. Хората нямали време от инфаркт да умрат от смут. А който умирал от инфаркт, го пишели с ковид, с цел да бъде воин.
Ако си чувал за борбата при Сталинград – било е същото, но Сталинград е бил единствено един град, а при короната е воювала цялата планета. Банки отпускали заеми, безработни се самоубивали, пенсионери мрели от апетит и смут да не се допрян до болестта. Дори някои си правили татуировки, с които да се пазят от напастта. Ако си спомняш черепа с кръв на задника на баба ти, който в този момент наподобява повече на палачинка с конфитюр – оттогава е.
Това било времето, в което всичко се е наричало със личните си имена. Мисирките били мисирки, калинките калинки а тулупите – тулупи.
Дядо ти е бил длъжен да върви с маска. Влизали са в магазините по един. Киното е било затворено. Нямало е едно кафе къде да изпие, а разходките в парка били неразрешени и санкциите надвишавали половин годишна заплата.
Хората са умирали и в Сталинград, само че там е било разбираемо. Излезеш от окопа, гръмнат те и готово.
А при короната даже не са знаели по кое време са умрели и по кое време не. Безсимптомно са умирали. Чакали са новините да схванат дали са мъртви или не? Представяш ли си този смут? Никога да не знаеш жив ли си или не?
Всеки ден са чакал хладилните камиони и чувалите за трупове.
Това даже на Шипка го е нямало. Да си чувал за хладилен камион на Шипка или при Дойран или при Одрин? Да не приказваме за Клокотница и Ахелой…
И брифинги! Брифинги по пет пъти дневно. До най-големите елементи. Кой-какво-защо!? Всичко! Дори следели броя на пръдналите. Но пръдналите по изключително подозрителен, да го назовем суспектен метод. Да не знаеш пръднал ли е човек или е вредител.
И дядо ти, оня с пиърсинга на пъпа, е оживял през целия този пъкъл. Оцелял е тъй като си е миел ръцете по шест пъти дневно. Със сапун. И по този начин два месеца.
И даже си е прал два пъти маската в пералнята на 60 градуса бърза стратегия. За което, моето дете, се желае същински кураж. Дори е имал маска, която не му отивала на дънките. Затова дано помним.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ