Всички грешим. Това е неизбежна част от живота: и в

Всички бъркаме. Това е неизбежна част от живота: и в персонален, и в професионален проект.

Истинският въпрос е не дали ще допуснем неточност, а какво ще създадем по-късно.

След прошката идва ученето. Всяка неточност носи обръщение и в случай че не го чуем, рискът да я повторим остава. Личностното и професионалното развиване зависят от способността ни да разпознаваме тези уроци и да ги прилагаме.

Да станеш по-добра версия на себе си значи не просто да съжаляваш, а да доказваш наученото посредством изборите си. Това е и това, което в действителност има значение.