Всички говорят за зелено бъдеще“, но действителността е значително по-сложна.

...
Всички говорят за зелено бъдеще“, но действителността е значително по-сложна.
Коментари Харесай

„Зеленото бъдеще“ минава през „сиви“ решения: Защо преходът не може да се случи на мига?

Всички приказват за „ зелено бъдеще “, само че действителността е доста по-сложна. Възобновяемата сила в действителност е бъдещето, само че пътят към нея е посипан освен с голям брой стопански и политически ползи, само че и с софтуерни провокации.

Плановете са повече от амбициозни. Европейският съюз желае да понижи парниковите излъчвания с 90% до 2040 година и да реализира цялостна декарбонизация до 2050 година България съответно си е заложила 92% понижение до 2040 година Що се отнася до бизнеса, над една трета от най-големите международни компании също са дали обещание нулеви излъчвания, само че специалистите са скептични – множеството няма да съумеят, без да ускорят двойно темпото си.

Всичко това звучи добре на хартия, само че действителността е друга. Мнозина си мислят, че енергийният преход е като комутатор – просто стопираме въглищата и включваме слънцето и вятъра. Но съгласно проф. Йонас Пук, научен шеф на MBA програмата по енергиен мениджмънт във WU Executive Academy, нещата не са толкоз елементарни. Той е на мнение, че устойчивият преход ще се случи не с радикални скокове, а с умни и стопански преференциални решения, които се ползват малко по малко.
Време за преоценка: за какво преходът не може да се случи „ на мига “
Идеята за бързо и всеобщо прекосяване към 100% възобновими енергийни източници звучи отлично, само че в действителността е мъчно осъществима, защото светът към момента разчита мощно на въглища, петрол и газ. Затова проф. Пук предлага концепцията за „ преход от черно, през сиво, към зелено “, което е обвързвано с внедряването на междинни решения и по-интелигентно потребление на сегашните запаси.
Междинните технологии като реален път напред
Вместо да се опълчват „ остарялото “ и „ новото “, енергийният преход би трябвало да включва по този начин наречените „ сиви “ технологии, счита той. Това са решения, които понижават въглеродния отпечатък, даже и да не са изцяло въглеродно неутрални. Например, интелигентни системи за ръководство на добива, по-усъвършенствани газови централи, хибридни енергийни решения и по-добра успеваемост на съществуващите мрежи.

Проф. Пук разделя енергийната система на три стадия:
Upstream: Тук става дума за по-умен метод на извличане на сила – посредством цифровизация и изкуствен интелект могат да се усъвършенстват даже обичайните горива;Midstream: Този стадий е обвързван с превозването на силата по по-ефективен метод – посредством съвременна инфраструктура, тъй че да се минимизират загубите по пътя;Downstream: На финала става дума за възстановяване на потреблението посредством мъдро осветяване, изолираност, системи за ръководство на търсенето и устойчиви материали.Не силата, а методът на ползване ще дефинира бъдещето
На фона на огромния диалог за зеления преход постоянно се за пропуща нещо доста значимо – до 40% от енергийната успеваемост може да пристигна просто от това по какъв начин хората употребяват силата. Не от нови централи или технологии, а от по-добра изолираност, по-умни отоплителни системи и градове, планувани с мисъл за резистентност. Това значи, че всеки човек има своята роля. Не е нужно да чакаме супер технологиите – можем да стартираме от на следващия ден с това, което имаме.
Какво значи това за бизнеса?
За фирмите, в това число и в България, изводът е явен: не е нужно да чакат появяването на „ съвършената “ зелена технология. Много по-важно е да се стартира с това, което е налично в този момент – посредством енергийни одити, цифровизация, образования и съдействие в нововъведенията.

Бизнесите, които влагат през днешния ден в успеваемост и адаптивност, ще бъдат по-добре позиционирани на следващия ден – освен по отношение на регулациите, само че и по отношение на потребителите, вложителите и чиновниците си. “
Поуката: енергийният преход не е идеология, а управническа дисциплинираност  new inner pic
Вместо да се преглежда като последна цел, устойчивостта би трябвало да се възприема като развой с ясни междинни цели, прагматични дейности и софтуерни вложения. Както акцентира проф. Пук:

Истинската промяна няма да пристигна с лозунги, а с действителна смяна в метода, по който мислим, планираме и използваме силата. “
декарбонизация въглеродни излъчвания зелена стопанска система зелена сила Проф. Йонас Пук сиви решения WU Executive Academy
Източник: economic.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР