Всички говорят за шамара на Оскарите. Шамарът, който очевидно е

Всички приказват за шамара на Оскарите. Шамарът, който явно е по-съществен от самия факт, че Уил Смит получи „ Оскар “

Някак си едното измести другото и то дотам, че чак става малко неуместно. Лично аз изчетох всевъзможни позиции и мнения и мисля, че е време да изложа и моята теза по отношение на случилото се. Добре е, когато има подобен проблем, да се видят разнообразни гледни точки и отзиви.

Първо държа да уточня, че по принцип съм срещу всякаква експанзия, написа Росен Карамфилов в

Особено физическата. Никога не съм я намирал за вярно решение. Когато двама мъже се скарат, най-глупавият вероятен процес на обстановката е сбиването. Разбира се, всяко предписание си има изключения. Има случаи, в които нещата излизат отвън контрола на разсъдъка. Нататък в текста си ще се опитам да доближи до корена на въпроса.

Някои хора считат, че Смит се е изложил, че е изложил и жена си, както и че се е посочил като гамен надали не, който взема решение казуса с тупаници. Не считам, че нещата са толкоз елементарни. Попаднах на разбори по какъв начин се била почувствала Джейда, по какъв начин се бил почувствал водещият Крис Рок, на никое място не прочетох разбор на това по какъв начин се е почувствал Уил Смит. И в действителност вероятно тук е разковничето.

Какво ли е минало през главата на този мъж за тия десетина секунди, до момента в който някой се е пошегувал с голата глава на брачната половинка му? Не желая да използвам думата плешива. Грозно е. Особено когато се касае за заболяване. Питам се – какви ли тръпки са полазили гръбнака му, какъв ли адреналин се е влял във вените му, с цел да стане от мястото си и да стори това, което той стори. Със сигурност не му е било елементарно.

Не зная дали сте обърнали внимание, че Уил първосигнално се разсмива на глупавата хумореска на комика Рок, само че незабавно щом среща отвратения взор на жена си, нещата се трансформират за момент. Изражението му става друго. Осъзнал е обидата. И би трябвало да реагира. Инстинктите го водят. Трябва да реагира. Не като артист, не като експерт, а като брачен партньор. В този миг забравяш за призове, статуетки, популярност. Всичко това ти става безразлично. Пред очите ти причернява и ти остава един-единствен излаз – да проявиш достолепие.

Точно по този начин – съгласно мен този пестник бе въпрос на достолепие. Уил Смит можеше да се направи на прелестно заплеснат и да се престори, че не се е засегнал от тъпия подбив. Огорчението в очите на жена му бяха повода нещата да ескалират. Това оскърбление бе последната капка преди преливането на чашата. И тя преля. Съвсем разумно е да прелее. Просташките изцепки не трябва да се бъркат с комизъм. Самия Уил Смит го сподели след това, през сълзи: „ В този бизнес би трябвало да свикваш да демонстрират пренебрежение към теб.”

Окей – може би е по този начин, единствено че има едни други моменти. Човешките моменти. Моментите, в които не си актьор на сцена, а си мъж. Просто мъж. Мъж на място. В такава обстановка не те интересува къде се намираш, какво става към теб и дали целия свят те гледа. Въпрос на незабавно решение е. Решението дали да защитиш дамата до себе си или да си затраеш, тъй като си на церемонията по връчването на Оскарите и ще се злепоставиш.

На Уил Смит не му пукаше за това и аз адмирирам постъпката му. Не тъй като ме радва да виждам шамари по малкия екран, а тъй като одобрявам хора, които имат героизъм. Хора, които не се интересуват от мнението на другите. Хора, които работят импулсивно, само че въпреки всичко работят. Толкова е просто. Всеки същински мъж би защитил жена си. В случая отбраната беше един пестник. Шамар, който за хубаво или неприятно ще остане в историята.