Изследване търси причините за епидемия на нещастието
Всички през днешния ден бихме желали да бъдем най-малко малко по-щастливи. Проблемът е, че значително щастието ни зависи от фактори, които не са във властта ни ни.
Някои от тези фактори са генетично заложени. Те предпоставят метода, по който виждаме света - някои хора " гледат света през розови очила ", до момента в който други го виждат изцяло в мрачни краски.
Лоши неща се случват на всички по света. Познати и другари може да бъдат неприятни, професиите са натоваращи. Това посочва в материал изданието The Conversation, представено от Business Insider. Но всеки от нас има надзор върху това по какъв начин прекарва свободното си време.
В нов разбор, извършен въз основата на отговори, събрани измежду 1 милион младежи в Съединени американски щати, от The Conversation доближават до извода на съществуване на " зараза на нещастието ". Тя се е разгърнала през последното десетилетие и се среща измежду младежите. Зависи до доста огромна степен от метода, по който те прекарват свободното си време.
Спадът на щастието измежду младежите в Щатите е засечен от 2012 година насам. За спад на чувството за щастие на възрастните се приказва от 2000 г.
Изследването се основава на данни от национално представителни изследвания измежду осмокласници, десетокласници и дванадесетокласници, извършени годишно от 1991 година насам. Всяка година младежите били питани за цялостното им чувство за благополучие, както и по какъв начин прекарват времето си. Оказало се, че младежите, които прекарват повече време с приятели реално, са по-удовлетворени. По-щастливи били и младежите, които спортуват, вършат извършения, вземат участие в религиозни служби или четат книги. Оказало се дори, че са по-щастливи и задоволени и тези, които си пишат домашните.
Тийнейджърите, които прекарвали повече време в интернет, играейки компютърни игри, в обществените мрежи, в писане на известия, в потребление на видео чат или гледане на телевизия, били по-малко щастливи.
С други думи, всяка активност, която не включвала екран, била обвързвана с повече благополучие. И противоположното.
Разликите били обилни - при младежите, които прекарвали над 5 часа на ден онлайн, вероятността да са нещастни ила двойно по-голяма от тези, които имали по-малко от час дневно във виртуалния час.
Някои наблюдаващи считат, че изводът може да се дължи на това, че нещастните хора търсят повече екраните. Други обаче ги оборват с възходящ брой изследвания, съгласно които повода за нещастията е използването на екраните. В един опит при хора, които били определени на инцидентен принцип и помолени да не влизат във Facebook за седмица, най-после било регистрирано че те са по-малко самотни, по-щастливи и по-малко депресирани, в сравнение с други, които продължавали да употребяват Фейсбук.
" Епидемията " на понижаващото се благополучие визира и хората, над 30-годишна възраст, сочат още създателите на разбора. За по-голямото потомство се оказва също годно, че е по-нещастно от неговите връстници, били на 30 преди 15 години. То е по-отчуждено, с по-редки интимни контакти с колегата, макар подобряването на стопанската система от 2012 година насам, т.е. икономическите цикли не са били повода за понижаващото се благополучие след 2012.
Според създателите на разбора отговорът на наклонността за нещастието не е да се откажем от софтуерните услуги изцяло. Решението е известно и познато - добро лично модериране на използването. " Използвайте телефона си за хубавите неща, за които той е добър. И след това го оставете и отидете да извършите нещо друго същинско ", предлагат те.
Някои от тези фактори са генетично заложени. Те предпоставят метода, по който виждаме света - някои хора " гледат света през розови очила ", до момента в който други го виждат изцяло в мрачни краски.
Лоши неща се случват на всички по света. Познати и другари може да бъдат неприятни, професиите са натоваращи. Това посочва в материал изданието The Conversation, представено от Business Insider. Но всеки от нас има надзор върху това по какъв начин прекарва свободното си време.
В нов разбор, извършен въз основата на отговори, събрани измежду 1 милион младежи в Съединени американски щати, от The Conversation доближават до извода на съществуване на " зараза на нещастието ". Тя се е разгърнала през последното десетилетие и се среща измежду младежите. Зависи до доста огромна степен от метода, по който те прекарват свободното си време.
Спадът на щастието измежду младежите в Щатите е засечен от 2012 година насам. За спад на чувството за щастие на възрастните се приказва от 2000 г.
Изследването се основава на данни от национално представителни изследвания измежду осмокласници, десетокласници и дванадесетокласници, извършени годишно от 1991 година насам. Всяка година младежите били питани за цялостното им чувство за благополучие, както и по какъв начин прекарват времето си. Оказало се, че младежите, които прекарват повече време с приятели реално, са по-удовлетворени. По-щастливи били и младежите, които спортуват, вършат извършения, вземат участие в религиозни служби или четат книги. Оказало се дори, че са по-щастливи и задоволени и тези, които си пишат домашните.
Тийнейджърите, които прекарвали повече време в интернет, играейки компютърни игри, в обществените мрежи, в писане на известия, в потребление на видео чат или гледане на телевизия, били по-малко щастливи.
С други думи, всяка активност, която не включвала екран, била обвързвана с повече благополучие. И противоположното.
Разликите били обилни - при младежите, които прекарвали над 5 часа на ден онлайн, вероятността да са нещастни ила двойно по-голяма от тези, които имали по-малко от час дневно във виртуалния час.
Някои наблюдаващи считат, че изводът може да се дължи на това, че нещастните хора търсят повече екраните. Други обаче ги оборват с възходящ брой изследвания, съгласно които повода за нещастията е използването на екраните. В един опит при хора, които били определени на инцидентен принцип и помолени да не влизат във Facebook за седмица, най-после било регистрирано че те са по-малко самотни, по-щастливи и по-малко депресирани, в сравнение с други, които продължавали да употребяват Фейсбук.
" Епидемията " на понижаващото се благополучие визира и хората, над 30-годишна възраст, сочат още създателите на разбора. За по-голямото потомство се оказва също годно, че е по-нещастно от неговите връстници, били на 30 преди 15 години. То е по-отчуждено, с по-редки интимни контакти с колегата, макар подобряването на стопанската система от 2012 година насам, т.е. икономическите цикли не са били повода за понижаващото се благополучие след 2012.
Според създателите на разбора отговорът на наклонността за нещастието не е да се откажем от софтуерните услуги изцяло. Решението е известно и познато - добро лично модериране на използването. " Използвайте телефона си за хубавите неща, за които той е добър. И след това го оставете и отидете да извършите нещо друго същинско ", предлагат те.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ