Истината за Дядо Коледа
Всички деца имат вяра в Дядо Коледа – за тях той е обвързван с най-големите магии на празника – чудесата, добротворството и, несъмнено, подаръците. Само че един ден ние решаваме, че към този момент е пристигнало времето да им кажем, че Добрият дъртак в действителност не съществува. Не желаеме да ги заблуждаваме, тъй като рано или късно ще научат „ истината ” от своите връстници и ще се почувстват излъгани. Само че, в този случай е мъчно да се каже кое е „ истина ” и кое „ неистина ”. Защото Дядо Коледа не е фиктивен баснословен воин, а действително съществуваща персона, написа Hera.bg.
Първообразът на Дядо Коледа е самият Николай Чудотворец – настойник на моряците, риболовците и...децата. Може би не свързвате изпития светец с комично-жизнерадостния дъртак, само че за това несъмнено е отговорен американският илюстратор Хедън Сънблум. Той основал през 1931 година облика на Дядо Коледа, подобен какъвто го познаваме през днешния ден, по поръчка на компанията „ Кока Кола ”. Рекламната цел мощно повлияла на външния тип на положителния дъртак – дългата му одежда на свещеник се трансформирала в блестящо алено палто – цвят, които е знак на компанията от нейното основаване. Както знаем оттатък океана аскетичния метод на живот не е на респект и по тази причина Дядо Коледа се трансформирал в заоблен дъртак, с розови бузи и голям стомах, които да може да побере допустимо най-вече от рекламираната напитка.
За разлика от външния тип обаче, името (Санта Клаус от Сейнт Николаус) и характерът на светията не са претърпели огромни промени. Николай помагал на всички изпаднали в неволя и правил секрети дарения, тъй че никой да не разбере от кое място е пристигнала помощта. Например измежду нощ оставял торби с жълтици в дворовете на тези, които се нуждаели. Най-щедър бил към децата и по този начин раздал цялото си благосъстояние. Заради добротата и отдадеността му на хората, Бог още приживе го надарил с чудотворство.
След гибелта на светеца легендите за щедростта и добротата му, се популяризират в целия християнски свят. Вярва се, че продължава да радва бедните деца като хвърля дарове през комините или ги оставя в обувчиците им до момента в който спят – фасон, който остава неизменен и до през днешния ден. Първоначално това се случвало на Никулден (6 декември - деня на гибелта на светеца). Близостта на тази дата с най-светлия християнски празник обаче, последователно довела до свързването на великодушния дъртак с Коледа.
На никого не му е напълно ясно по какъв начин честването на гибелта на Свети Николай, която е на 6 декември 343 година, се реалокира на 25 декември - Рождеството Христово. Известно е единствено, че протестантите-калвинисти в Северна Германия са упорствали подаръците да бъдат давани като част от празненствата за Коледа, вместо в Деня на Свети Николай.
Най-голямата поддръжка Дядо Коледа получава от един учител в духовната семинария в Ню Йорк. Клемънт Кларк Муър преподавал ориенталска и гръцка просвета. На 43 години имал към този момент 6 деца. Муър си купил първото издание в Съединени американски щати за светската Коледа. Книгата го въодушевила да напише стихотворение, което нарекъл „ Идва Свети Николай или Дядо Коледа ". Муър прочел поемата на децата си в навечерието на Коледа през 1822 година На идната година стихотворението е оповестено анонимно във вестник в Ню Йорк.
Първообразът на Дядо Коледа е самият Николай Чудотворец – настойник на моряците, риболовците и...децата. Може би не свързвате изпития светец с комично-жизнерадостния дъртак, само че за това несъмнено е отговорен американският илюстратор Хедън Сънблум. Той основал през 1931 година облика на Дядо Коледа, подобен какъвто го познаваме през днешния ден, по поръчка на компанията „ Кока Кола ”. Рекламната цел мощно повлияла на външния тип на положителния дъртак – дългата му одежда на свещеник се трансформирала в блестящо алено палто – цвят, които е знак на компанията от нейното основаване. Както знаем оттатък океана аскетичния метод на живот не е на респект и по тази причина Дядо Коледа се трансформирал в заоблен дъртак, с розови бузи и голям стомах, които да може да побере допустимо най-вече от рекламираната напитка.
За разлика от външния тип обаче, името (Санта Клаус от Сейнт Николаус) и характерът на светията не са претърпели огромни промени. Николай помагал на всички изпаднали в неволя и правил секрети дарения, тъй че никой да не разбере от кое място е пристигнала помощта. Например измежду нощ оставял торби с жълтици в дворовете на тези, които се нуждаели. Най-щедър бил към децата и по този начин раздал цялото си благосъстояние. Заради добротата и отдадеността му на хората, Бог още приживе го надарил с чудотворство.
След гибелта на светеца легендите за щедростта и добротата му, се популяризират в целия християнски свят. Вярва се, че продължава да радва бедните деца като хвърля дарове през комините или ги оставя в обувчиците им до момента в който спят – фасон, който остава неизменен и до през днешния ден. Първоначално това се случвало на Никулден (6 декември - деня на гибелта на светеца). Близостта на тази дата с най-светлия християнски празник обаче, последователно довела до свързването на великодушния дъртак с Коледа.
На никого не му е напълно ясно по какъв начин честването на гибелта на Свети Николай, която е на 6 декември 343 година, се реалокира на 25 декември - Рождеството Христово. Известно е единствено, че протестантите-калвинисти в Северна Германия са упорствали подаръците да бъдат давани като част от празненствата за Коледа, вместо в Деня на Свети Николай.
Най-голямата поддръжка Дядо Коледа получава от един учител в духовната семинария в Ню Йорк. Клемънт Кларк Муър преподавал ориенталска и гръцка просвета. На 43 години имал към този момент 6 деца. Муър си купил първото издание в Съединени американски щати за светската Коледа. Книгата го въодушевила да напише стихотворение, което нарекъл „ Идва Свети Николай или Дядо Коледа ". Муър прочел поемата на децата си в навечерието на Коледа през 1822 година На идната година стихотворението е оповестено анонимно във вестник в Ню Йорк.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ