Всички деца в болницата, които снимахме, умряха от огнестрелните си

" Всички деца в болничното заведение, които снимахме, умряха от огнестрелните си рани. Сред тях имаше и бебета на по три месеца ", споделят тазгодишните носители на медийната премия на Дъждовни води. Техни са фрагментите от зверствата в Мариупол.

Снимка, направена от Евгений Малолетка

Всяка година в навечерието на Деня на свободата на печата Дойче Веле присъжда премията за свободно слово Freedom of Speech Award. Тази година отличени са фотожурналистът Евгений Малолетка и видеожурналистът Мстислав Чернов. Двамата работят за огромни информационни организации като Ройтерс и Асошиейтед Прес.

Малолетка и Чернов бяха в Мариупол през цялото време на съветската експанзия в Украйна, почнала на 24 февруари. В своите фотоси и видеа те демонстрираха живота в украинския град, обсаден от съветската войска, разрушенията, цивилните жертви. Двамата са напуснали Мариупол на 15 март 2022. Пред Дъждовни води разказват какво са претърпели.

Малолетка и Чернов споделят, че са очаквали съветски офанзиви към така наречен Донецка и Луганска национални републики, както и опити за завладяване на Мариупол, с цел да се отвори кулоар към анексирания Крим. И двамата обаче не са и предполагали, че " руснаците токова бързо ще пробият отбранителните линии и ще обсадят града ".  " Около нас летяха бомби и ние снимахме по какъв начин се взривяват в жилищни блокове ", споделя Евгений Малолетка. В началото в Мариупол имало релативно спокойни квартали, откъдето е можело да се работи, само че " по-късно започнаха тежки артилерийски офанзиви, а бомбите падаха безредно на всички места ", споделя фотографът.

" Хората бяха изпаднали в суматоха "

Постепенно украинската войска била все по-силно изтласквана към Мариупол. " Стана ясно, че всички военни са към този момент в града, просто тъй като не беше допустимо да удържат позициите си отвън него. Цялата защита се концентрира вътре в града ", споделя Малолетка и изяснява, че по това време се е засилил и артилерийският обстрел, което направило напредването из града доста мъчно.

Ситуацията в Мариупол ставала все по-сложна, по улиците съвсем не се виждали хора и коли, съвсем всички телефонни връзки били нарушени. " Хората бяха изпаднали в суматоха и ни питаха дали има филантропични коридори, с цел да изоставен града. Имаше единствено едно или две места в целия Мариупол, където към момента имаше телефонна връзка, само че на 10 март и тя се разпадна ", спомня си фотожурналистът.

" Жертвите на обстрела бяха погребвани в задните дворове на къщите ", споделя Малолетка и прибавя, че той и Мстислав Чернов са документирали и работата на погребални компании, които идвали в една от лечебните заведения на Мариупол, с цел да откарват труповете.

" Тъй като нормалните гробища не бяха налични, бе изработен ров, дълъг около 30 метра и дълбок около 3 метра. Там бяха заровени труповете от лечебните заведения. Някои погребални организации събираха трупове и от задните дворове на къщите и ги докарваха до всеобщия гроб ", споделя Малолетка.

Двамата публицисти снимали и голям брой деца. " Много е мъчно да забравиш гибелта на едно дете. Всички деца, които бяха докарани в болничното заведение, и които бяхме снимали, умряха. Сред тях имаше 15-годишни младежи, само че и бебета на по три месеца. Всички те умряха от огнестрелните си рани ", споделя журналистът.

Фотографът Евгений Малолетка и видеожурналистът Мстислав Чернов

Евгений Малолетка споделя, че цялата инфраструктура на Мариупол в това време е разрушена. " Те бомбардираха освен лечебни заведения, само че и една пожарна, дружно с всичките ѝ автомобили. На това място падна най-малко една бомба. Те унищожиха пожарната, очевидно с цел да не могат да бъдат гасени пожарите в града и хората да бъдат спасявани от руините, с което да се посее още по-голям боязън измежду популацията. "

За метода, по който съветската войска води война, Малолетка споделя следното: " Техните танкове вървят и мачкат всичко наред. И по този начин - квартал по квартал, до момента в който не унищожиха цялостен Мариупол. Това е средновековна тактичност: когато не можеш да превземеш един град, го разрушаваш до основи. "

Когато на 9 март пада бомба върху родилната клиника, двамата публицисти били наоколо. Техните фрагменти от разрушенията обиколиха целия свят и се трансфораха в знак на тази война.

" Случайно бяхме наоколо, чухме звук от аероплан и малко по-късно - силна детонация. Не беше единствено една, а няколко. Имаше доста мощно ударна вълна и прозорците на близките здания се счупиха. Видяхме по какъв начин болничното заведение се трансформира в руина. Уплашени хора излизаха от мазетата и тичаха, с цел да се спасят. Видяхме как изнасят бременни дами на открито. Това бяха потресаващи фотоси ", споделя Евгений Малолетка.

Според него една част от постройката е служела като военна болница, само че в нея не е имало нито отбранителни позиции, нито снаряжения.

Двамата публицисти влезнали в мощно разрушената болница, с цел да беседват с дамите от родилното поделение. " Тогава започнаха да прииждат съветски танкове. Почти през целия ден се крихме из руините на постройката, представяйки се за лекари. Носехме бели лекарски престилки и снимахме по какъв начин съветските танкове се движат из града ", споделя журналистът.

На 12 март специфична част от украинските войски съумяла да измъкне двамата журналисти и да ги закара на несъмнено място. " Вече нямахме автомобил и не можехме да се движим свободно из града. По-късно служители на реда ни помогнаха на намерим достъп до интернет по сателитна връзка. Благодарение на тях успяхме да изпратим нашия снимков материал ". Малолетка споделя, че даже не би желал да мисли какво е можело да му се случи, в случай че беше попаднал в ръцете на съветските секрети служби.

Евакуацията от Мариупол

На 14 март ескорт от към 100 автомобила съумява да напусне Мариупол. Получило се голямо запушване от коли и хора, които се опитвали да излязат от града. " Улиците бяха изцяло задръстени, пътувахме доста постепенно. Ние също искахме да напуснем града и най-накрая успяхме на 15 март. По пътя сред Мариупол и Орихов във всяко село имаше най-малко по един контролно-пропускателен пункт. Слава богу, първоначално инспекциите не бяха доста строги - това бяха първите евакуации на хора. Ние се страхувахме, че могат да ни лишават телефоните, само че популярност богу това не се случи. Преминахме през 15-16 контролни пункта, а през нощта прекосихме и границата на мястото сред съветските и украинските войски ", споделя Малолетка.

По данни на украинската основна прокуратура от началото на войната до момента са убити общо 18 медийни представители - 15 мъже и три дами. Осем от тях (четирима мъже и четири жени) са били отвлечени. Трима публицисти към момента се намират в неопределеност. Има и голям брой ранени. Сред ранените и убитите има с изключение на украинци, общо 19 представители на медии от други страни: Англия, Чехия, Съединени американски щати, Дания, ОАЕ, Русия, Ирландия, Швейцария, Франция и Литва.

Наградата за свободно слово на Дъждовни води Freedom of Speech Award се присъжда от 2015 година насам. Тя играе значима роля за отбраната на човешките права и свободата на медиите.

 

***
Вижте и това видео от нашия списък:
През сълзи: " Оставихме баща в Киев. Той ще оказва помощ на нашите герои. "