Всички бягат от темата за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман,

Всички бягат от тематиката за предварителното освобождение на Джок Полфрийман, като споделят, че решенията на съда не се разясняват, само че българското правораздаване е дебитор на обществото, тъй че правосъдните актове е хубаво да бъдат разяснявани на обществото. Такова мнение изрази някогашният член на Висшия правосъден съвет Ясен Тодоров в утринния блок на Българска национална телевизия.

,,За да има предварително освобождение, налице би трябвало да са две предпоставки - първата е лицето да е излежало повече от половината от присъдата в пандиза, а втората е да има в действителност безапелационни доказателства, че той се е поправил. За второто има такова мнение, което обаче е виждало единствено Българският хелзински комитет и никой друг'', изясни още Тодоров и добави, че са нужни минимум три години освободеното лице да бъде следено по какъв начин и дали се е реинтегрирало в обществото.

Юристът разясни, че на никой арбитър или прокурор не може да му се търси отговорност за решенията му.

,,На Калпакчиев не може да му се търси отговорност заради така наречен функционален имунитет, който има. Предполага се, че решението му е въз основа на неговото морално убеждение'', означи Тодоров.

Според него освобождението на Полфрийман от пандиза е преждевременно решение и в тази ситуация можеше да се потърси и мнение на външи специалисти.

,,Един психолог и един психиатър обявиха, че Полфрийман е безвъзвратен социопат и че надали лицето се е поправило, защото не осъзнава виновността си'', уточни още някогашният член на Висш съдебен съвет.

,,При седем страници негативно мнение и съдът да постанови такова определение е просто неприемливо. Това е в прорез с практиката на съдилищата'', разяснява тематиката с предварителното освобождение на Полфрийман и някогашният правосъден министър Антон Станков.

,,Песимист съм, че Полфрийман ще се върне в пандиза. Това доста зависи по какъв начин Висшият касационен съд ще огледа на нещата, каква храброст ще прояви'', счита Станков.

Относно предвижданите промени в Наказателния кодекс някогашният правосъден министър подсети, че до момента в Кодекса са били направени към 30 промени и изрази мнението, че акцентът би трябвало да падне върху контрола по осъществяването на законите.

,,Съкратеното правосъдно произвеждане е един бърз метод едно лице наказано. При подобен вид произвеждане се признават обстоятелствата, а не виновността. Не съм съперник на измененията, само че съгласно мен те би трябвало да бъдат по тематиката, касаещи тежките закононарушения против личността'', добави в умозаключение Антон Станков.