Хърватия към България за еврото: Спокойно, можеше да бъде и по-зле
Всички български съперници на еврото би трябвало просто да се успокоят, пише .
Поне това е съветът от Хърватия - последната страна, която одобри единната валута през 2023 година.
Хиляди българи излязоха на улицата, откакто Европейската комисия утвърди влизането на България в еврозоната от идната година, като главният боязън е, че животът ще нарастне доста вследствие на това.
Откакто Хърватия се причисли към еврозоната, инфлацията там се задържа малко над равнищата от преди присъединението. Но в огромна степен, споделят специалисти, това отразява други позитивни процеси. Икономическите индикатори сочат, че преходът е значително сполучлив. Това е модел, от който България може да се поучи.
Икономическият напредък на Хърватия бе измежду най-силните в Европейски Съюз предходната година - 3,8 %, подкрепят от туристически бранш, който остана постоянен макар възходящите индустриални проблеми в Европа. Безработицата е на най-ниското си равнище от 1996 година, когато стартира актуалната статистическа серия в страната.
Средствата от разнообразни европейски фондове не престават да постъпват бързо, с помощта на държавно управление, което " си прави домашното ". Рейтинговата организация Fitch чака Хърватия да усвои всички 4,5 милиарда евро от средствата по Механизма за възобновяване и резистентност доникъде на идната година. А може би най-важното е, че заплатите са се нараснали с над 30 %, откогато хърватите замениха куната с еврото. Турбулентно влизане в еврозоната
Хърватия и България, две от най-бедните страни в Европейски Съюз, публично влязоха в чакалнята на еврозоната едновременно, в средата на 2020 година, откакто през по-голямата част от предходното десетилетие бяха поддържали инфлация на ниво или даже под това на еврозоната.
Но поредицата от шокове, почнали с пандемията, промени всичко това:
инфлацията се увеличи доста повече от тази в еврозоната, достигайки пик от над 13 % в Хърватия и съвсем 19 % в България, оставяйки потребителите в двете страни изключително чувствителни към риска от ново повишаване.
Въпреки че инфлацията в Хърватия остава една от най-високите в Европейски Съюз, анализаторите настояват, че аргументите за това са едва свързани с приемането на еврото.
" Хърватия бе единствената страна, която се причисли към еврозоната в изискванията на сериозен инфлационен напън ", сподели Петър Сорич от Икономическия факултет на Университета в Загреб, отбелязвайки, че инфлацията през 2022 - 2023 година е била най-високата от 90-те години, когато някогашна Югославия се разпадаше.
При такива условия при започване на процеса на приемане, съгласно Сорич, потребителите са изпитвали компликация да схванат какво тъкмо движи инфлацията — което е довело до чувството, че тя е надалеч по-висока от публично регистрираното.
Страховете от повишение на цените обаче са ненапълно оправдани, отбелязва и Фран Галетич, също от Икономическия факултет в Загреб, базирайки се на опита на прилежаща Словения, където цените са се повишили с 9 % в границите на 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 година
" Въпреки че формалната политика изпращаше успокояващи послания, мнозина помнеха какво се е случило тогава ", споделя Галетич. За да успокои обществото, хърватското държавно управление задължи супермаркетите да демонстрират цените и в двете валути четири месеца преди въвеждането на еврото през 2023 година, както и една година по-късно.
Това обаче не спря търговците да се възползват от обстановката. Много хърватски търговци покачиха цените си още преди да влезе в действие правилото, тъй че след това можеха да настояват, че не ги усилват по време на интервала с двоен етикет, разяснява Галетич. Потребителските цени са се повишили доста по-бързо в 18-те месеца към въвеждането на еврото, в сравнение с в самата еврозона.
България ще приложи сходна политика от юли нататък и ще би трябвало да се поучи от хърватския опит.
А недоволството от този епизод към момента не е отшумяло:
по-рано тази година хървати бойкотираха супермаркети в символ на митинг против покачващите се цени, което принуди държавното управление да разшири пакета от ценови тавани, въведен за някои съществени артикули през 2022 и 2023 година
" Тези пакети бяха показани от държавното управление като част от отговора на енергийната рецесия, само че защото отчасти съответстваха с прекосяването към еврото, потребителите до известна степен евентуално ги възприеха и като буфери против инфлацията, породена от еврото ", сподели Сорич.
България, добави той, е в по-добра позиция през днешния ден, така като " сега има доста по-спокойна инфлационна вероятност, в сравнение с имахме ние през 2023 година В този смисъл ще бъде доста по-лесно да се наблюдават ценовите промени и да се глобяват нелоялните търговски практики. "
Други мотори на инфлацията е мъчно да се свържат даже индиректно с еврото. Да вземем сезонния туризъм, който съставлява към една пета от стопанската система на Хърватия:
откогато европейците възвърнаха свободата си да пътуват след пандемията, туризмът е най-динамичният бранш в стопанската система. През последните три години цените в хърватския туризъм са се повишили с 50 % - доста повече от 15–20 %, регистрирани в Испания или Гърция. Ползите от еврото
Като цяло обаче специалистите споделят, че прекосяването към обща валута носи доста повече изгоди, в сравнение с дефекти. Ана Шабич, шеф на дирекция " Европейски връзки " в Хърватската национална банка, назова приемането на еврото от страната " изцяло сполучлива история ". Хърватия се сбогува с таксите за валутно обменяне (голям плюс за бизнеса и туризма), а наградата за кредитен риск по отношение на Германия, измервана посредством доходността по държавните облигации, на практика изчезна.
Хърватската национална банка пресмята, че страната към този момент икономисва към 160 милиона евро годишно единствено от обменни и трансакционни разноски.
" Хърватия усети всички предстоящи изгоди от участието в еврозоната, макар че се присъединихме в доста провокационен миг ", сподели Шабич. Но с лек намек за нерешителност към страна, която е претърпяла своя дял от държавни кавги и неефективност, тя акцентира, че " подробното и навременно обмисляне ", както и " ясното систематизиране на дилемите и отговорностите сред ангажираните институции са от решаващо значение ".
Поне това е съветът от Хърватия - последната страна, която одобри единната валута през 2023 година.
Хиляди българи излязоха на улицата, откакто Европейската комисия утвърди влизането на България в еврозоната от идната година, като главният боязън е, че животът ще нарастне доста вследствие на това.
Откакто Хърватия се причисли към еврозоната, инфлацията там се задържа малко над равнищата от преди присъединението. Но в огромна степен, споделят специалисти, това отразява други позитивни процеси. Икономическите индикатори сочат, че преходът е значително сполучлив. Това е модел, от който България може да се поучи.
Икономическият напредък на Хърватия бе измежду най-силните в Европейски Съюз предходната година - 3,8 %, подкрепят от туристически бранш, който остана постоянен макар възходящите индустриални проблеми в Европа. Безработицата е на най-ниското си равнище от 1996 година, когато стартира актуалната статистическа серия в страната.
Средствата от разнообразни европейски фондове не престават да постъпват бързо, с помощта на държавно управление, което " си прави домашното ". Рейтинговата организация Fitch чака Хърватия да усвои всички 4,5 милиарда евро от средствата по Механизма за възобновяване и резистентност доникъде на идната година. А може би най-важното е, че заплатите са се нараснали с над 30 %, откогато хърватите замениха куната с еврото. Турбулентно влизане в еврозоната
Хърватия и България, две от най-бедните страни в Европейски Съюз, публично влязоха в чакалнята на еврозоната едновременно, в средата на 2020 година, откакто през по-голямата част от предходното десетилетие бяха поддържали инфлация на ниво или даже под това на еврозоната.
Но поредицата от шокове, почнали с пандемията, промени всичко това:
инфлацията се увеличи доста повече от тази в еврозоната, достигайки пик от над 13 % в Хърватия и съвсем 19 % в България, оставяйки потребителите в двете страни изключително чувствителни към риска от ново повишаване.
Въпреки че инфлацията в Хърватия остава една от най-високите в Европейски Съюз, анализаторите настояват, че аргументите за това са едва свързани с приемането на еврото.
" Хърватия бе единствената страна, която се причисли към еврозоната в изискванията на сериозен инфлационен напън ", сподели Петър Сорич от Икономическия факултет на Университета в Загреб, отбелязвайки, че инфлацията през 2022 - 2023 година е била най-високата от 90-те години, когато някогашна Югославия се разпадаше.
При такива условия при започване на процеса на приемане, съгласно Сорич, потребителите са изпитвали компликация да схванат какво тъкмо движи инфлацията — което е довело до чувството, че тя е надалеч по-висока от публично регистрираното.
Страховете от повишение на цените обаче са ненапълно оправдани, отбелязва и Фран Галетич, също от Икономическия факултет в Загреб, базирайки се на опита на прилежаща Словения, където цените са се повишили с 9 % в границите на 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 година
" Въпреки че формалната политика изпращаше успокояващи послания, мнозина помнеха какво се е случило тогава ", споделя Галетич. За да успокои обществото, хърватското държавно управление задължи супермаркетите да демонстрират цените и в двете валути четири месеца преди въвеждането на еврото през 2023 година, както и една година по-късно.
Това обаче не спря търговците да се възползват от обстановката. Много хърватски търговци покачиха цените си още преди да влезе в действие правилото, тъй че след това можеха да настояват, че не ги усилват по време на интервала с двоен етикет, разяснява Галетич. Потребителските цени са се повишили доста по-бързо в 18-те месеца към въвеждането на еврото, в сравнение с в самата еврозона.
България ще приложи сходна политика от юли нататък и ще би трябвало да се поучи от хърватския опит.
А недоволството от този епизод към момента не е отшумяло:
по-рано тази година хървати бойкотираха супермаркети в символ на митинг против покачващите се цени, което принуди държавното управление да разшири пакета от ценови тавани, въведен за някои съществени артикули през 2022 и 2023 година
" Тези пакети бяха показани от държавното управление като част от отговора на енергийната рецесия, само че защото отчасти съответстваха с прекосяването към еврото, потребителите до известна степен евентуално ги възприеха и като буфери против инфлацията, породена от еврото ", сподели Сорич.
България, добави той, е в по-добра позиция през днешния ден, така като " сега има доста по-спокойна инфлационна вероятност, в сравнение с имахме ние през 2023 година В този смисъл ще бъде доста по-лесно да се наблюдават ценовите промени и да се глобяват нелоялните търговски практики. "
Други мотори на инфлацията е мъчно да се свържат даже индиректно с еврото. Да вземем сезонния туризъм, който съставлява към една пета от стопанската система на Хърватия:
откогато европейците възвърнаха свободата си да пътуват след пандемията, туризмът е най-динамичният бранш в стопанската система. През последните три години цените в хърватския туризъм са се повишили с 50 % - доста повече от 15–20 %, регистрирани в Испания или Гърция. Ползите от еврото
Като цяло обаче специалистите споделят, че прекосяването към обща валута носи доста повече изгоди, в сравнение с дефекти. Ана Шабич, шеф на дирекция " Европейски връзки " в Хърватската национална банка, назова приемането на еврото от страната " изцяло сполучлива история ". Хърватия се сбогува с таксите за валутно обменяне (голям плюс за бизнеса и туризма), а наградата за кредитен риск по отношение на Германия, измервана посредством доходността по държавните облигации, на практика изчезна.
Хърватската национална банка пресмята, че страната към този момент икономисва към 160 милиона евро годишно единствено от обменни и трансакционни разноски.
" Хърватия усети всички предстоящи изгоди от участието в еврозоната, макар че се присъединихме в доста провокационен миг ", сподели Шабич. Но с лек намек за нерешителност към страна, която е претърпяла своя дял от държавни кавги и неефективност, тя акцентира, че " подробното и навременно обмисляне ", както и " ясното систематизиране на дилемите и отговорностите сред ангажираните институции са от решаващо значение ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ