Всички български евроскептици трябва да се отпуснат малко. Поне такъв

Всички български евроскептици би трябвало да се провиснал малко. Поне подобен е съветът, приближаващ от Хърватия – последната страна, която одобри единната европейска валута през 2023 година, написа европейското издание „ Политико “, представено от Българска телеграфна агенция.

Хиляди българи излязоха на улицата, откакто Европейската комисия утвърди влизането на страната в паричния съюз следващата година, опасявайки се, че животът им ще стане доста по-скъп, се споделя в материала.

Макар че е правилно, че инфлацията в Хърватия е малко по-висока след присъединението ѝ към еврозоната, в сравнение с преди, специалистите споделят, че това отразява и позитивни стопански трендове.

Други стопански индикатори сочат, че преходът значително е образец за триумф и модел, който България да следва.

Икономическият напредък на Хърватия предходната година беше 3,8% – измежду най-високите в Европейски Съюз, движен от мощния туристически бранш, който остана резистентен макар индустриалните проблеми в Европа. Безработицата е на най-ниското си равнище от 1996 година насам, а средствата от Европейски Съюз към момента постъпват.

Рейтинговата организация „ Фич “ (Fitch) чака Хърватия да употребява всички 4,5 милиарда евро от Механизма за възобновяване и резистентност доникъде на идната година. Може би най-важното е, че заплатите са се нараснали с повече от 30 на 100, откогато хърватите смениха куната за евро.

Хърватия и България, две от най-бедните членове на Европейски Съюз, по едно и също време влязоха в чакалнята на еврозоната в средата на 2020 година, откакто през по-голямата част от предходното десетилетие инфлацията беше поддържана на или под равнището на еврозоната. Серия от разтърсвания, започвайки с пандемията, обаче трансформираха всичко. Инфлацията се увеличи внезапно, достигайки максимума от над 13 % в Хърватия и съвсем 19% в България, което направи потребителите и в двете страни извънредно чувствителни към заплахата от по-нататъшно повишение на цените.

Въпреки че инфлацията в Хърватия остава измежду най-високите в Европейски Съюз, анализаторите споделят, че аргументите значително не са свързани с въвеждането на еврото.

„ Хърватия е единствената страна, която влезе в еврозоната при мощен инфлационен напън “, споделя Петър Сорич от Икономическия факултет в Загреб, отбелязвайки, че инфлацията от 2022 до 2023 година е била най-високата от 90-те години на предишния век, когато се разпадна някогашна Югославия.

В такива условия, споделя Сорич, за потребителите беше мъчно да дефинират какво движи инфлацията, което докара до чувството, че тя е доста по-висока от формалните данни.

Страхът от повишаване на цените обаче е частично оневинен, счита Фран Галетич, също от Икономическия факултет, припомняйки опита на прилежаща Словения, където цените се покачиха с 9 % през 18-те месеца след въвеждането на еврото през 2007 година

„ Въпреки че формалната политика изпращаше успокояващи послания, мнозина си спомнят какво беше “, сподели Галетич.

За да успокои обществеността, хърватското държавно управление задължи магазините да демонстрират цените в двете валути в продължение на четири месеца въвеждането на еврото преди и една година по-късно.

Това не спря искащите да се възползват от обстановката търговци да притиснат клиентите си. Много търговци в Хърватия покачиха цените преди началото на задължението за двойно проявление, което им разреши по-късно да настояват, че не ги покачват в интервала на двойното проявление на цените, сподели Галетич. Потребителските цени се покачиха доста по-бързо през 18-те месеца към въвеждането на еврото, в сравнение с в останалата част от еврозоната.

България ще би трябвало да се поучи от хърватския опит, отбелязва " Политико ".

Хърватите бойкотираха супермаркетите при започване на годината поради нарастването на цените, като държавното управление беше насила да разшири ограниченията за надзор на цените на главните хранителни артикули, които беше въвело през 2022 и 2023 година.

„ Правителството показа тези ограничения като отговор на енергийната рецесия, само че защото те съответстваха с прекосяването към евро, потребителите евентуално ги видяха и като отбрана против евроинфлацията “, споделя Сорич.

Той прибавя, че България е в по-добра позиция през днешния ден, тъй като има „ доста по-спокойни вероятности във връзка с инфлация, в сравнение с ние имахме през 2023 година, в този смисъл ще бъде доста по-лесно да се наблюдават цените и да се санкционират нелоялните практики “.

Въпреки всичко специалистите са съгласни, че преходът към единната европейска валута носи доста повече изгоди, в сравнение с минуси.

Ана Шабич, шеф на отдел „ Европейски въпроси “ в Хърватската национална банка, назова въвеждането на еврото от Хърватия „ история на цялостен триумф “. Хърватия се сбогува с разноските за конвертиране на валута, което е огромно преимущество за стопанската система и туристите, а наградата за кредитен риск на страната спрямо Германия съвсем е изчезнала.

Хърватската национална банка пресмята, че страната икономисва към 160 милиона евро годишно единствено от разноски за продан и транзакции.

„ Хърватия усети всички предстоящи изгоди от участието в еврозоната макар обстоятелството, че се присъединихме в доста сложни времена “, сподели Шабич.

С внимателно предизвестие обаче към една страна, претърпяла държавни рецесии и кавги през годините, Шабич акцентира, че „ подробното и навременно обмисляне и ясното разделяне на дилемите и отговорностите сред участващите институции имат решаващо значение “, съобщи bTV.