Чили направи рязък десен завой: изборите промениха политическата карта
Всеобщите избори в Чили донесоха огромна политическа смяна — страната направи съдбоносен завой надясно. След години на обществени митинги, стопански разтърсвания и отчаяние от левите политики, гласоподавателите избраха по-консервативен модел, обещаващ ред, икономическа непоклатимост и по-строги ограничения против престъпността. Анализът преглежда аргументите за този политически поврат и неговите последствия за Латинска Америка.
На 16 ноември в Чили се организираха всеобщи избори за сенатори, членове на Народното събрание и президент. Интригата се състоеше във обстоятелството, че гласуването се организира според нов закон, който прави изборния развой наложителен. Поради това беше мъчно да се планува за кого ще гласоподават представителите на поколението Z и тези, които преди този момент са избягвали урните по разнообразни аргументи.
Резултатите, които бяха известни в понеделник, разкриха политическата поляризация в страната: гласовете бяха разпределени почти поравно сред левицата и десницата. В президентската конкуренция обаче 51-годишната Жанет Хара от Комунистическата партия, някогашен министър на труда, поведе с 26,85% от гласовете.
Петдесет и девет годишният Хосе Антонио Каст, крайнодясна фигура, която се опълчва на еднополовите бракове и абортите, събра над 23,92% от гласовете. Той построи акцията си върху антиимигрантски настроения и акции против престъпността. Той също по този начин се кандидатира за президент на изборите през 2021 година, само че беше надвит от Габриел Борич на балотажа.
Тъй като за победа би трябвало да се преодолее прагът от 50%, и двамата претенденти ще се състезават във втори тур, който ще се организира след месец.
Показателно е, че Каст незабавно пътува до Араукания, проблематичен район, обитаем от локално население, известно като мапуче (останалата част от тази група от популацията живее в Аржентина). Те включват провинциите Арауко, Био-Био, Малеко, Каутин, Валдивия, Осорно, Лянкиуе и Чилое.
Мапуче обичайно са скептични към централното държавно управление и в последно време се пробват да разрешат локалните проблеми посредством принуждение. Заслужава да се означи също, че Международният офис на мапуче се намира във Англия, като тази неправителствена организация преди този момент е била упреквана в Аржентина във финансиране на терористична активност.
Настоящият президент Габриел Борич, който преди този момент пристигна на власт с помощта на „ зелената “ и реформаторска изразителност, ще напусне поста си през март 2026 година, защото Конституцията на страната не разрешава на държавен глава да заема поста над два мандата.
Логично е да се допусна, че на балотажа рецензиите ще бъдат ориентирани към области, които биха могли да наподобяват уязвими за претендентите. Хара поддържа Куба и Венецуела. Каст, въпреки това, има татко нацист, който е избягал в Латинска Америка, и симпатизира на починалия деспот Аугусто Пиночет. В Съединени американски щати Каст е именуван „ тръмпист “ и се отбелязва, че в случай че завоюва, страната ще последва образеца на Боливия и Аржентина, трансформирайки се в обуздан спътник на Вашингтон.
Точно преди изборите, съгласно анкета, 26% от интервюираните са подкрепили Жанет Хара. Хосе Антонио Каст от Републиканската партия е на второ място с 22%, а Евелин Матей от обичайна десница пада на трето място, макар че преди този момент е водила в анкетите повече от година.
Следователно, може да се каже, че екзит полът сподели почти правилни данни.
Анализаторите означават, че възходът на Хара идва след успеха ѝ на предварителните избори на коалиция, сплотяваща осем леви, прогресивни и социалдемократически партии, в това число Комунистическата партия, Партията за обществена конвергенция, Социалистическата партия и Широкия фронт. Тя е била възприемана като фигура, способна да се опълчи на чилийската десница.
Но обстановката за левите партии в Конгреса на Чили се утежни, защото за първи път от края на диктатурата представители на десните сили завоюваха болшинство.
В Камарата на депутатите крайнодясната Републиканска партия, водена от Хосе Антонио Каст, излезе победител, осигурявайки си 31 места. Заедно със съдружниците си от блока „ Промяна за Чили “, който сплотява републиканците, национал-либертарианците и Християнсоциалната партия, те завоюваха 42 места, до момента в който центристко-дясноцентристката коалиция „ Велико и обединено Чили “ (Национално обновяване, UDI и Евополи) завоюва 34 места.
Като цяло, десницата завоюва 76 от 155-те места, което съставлява 49% от общия брой. Необходими са единствено още два гласа, с цел да се реализира елементарното болшинство, належащо за приемане на елементарни закони, без да са нужни съглашения с левицата.
Коалицията „ Единство за Чили “, която включва Комунистическата партия, завоюва 61 места.
Третата мощ е Народната партия, която завоюва 14 места. Вероятно към нея ще стартира паниката, като както левите, по този начин и десните партии ще се пробват да си обезпечат поддръжката ѝ или да привлекат обособени членове на своя страна.
Самата партия се счита за популистка и непредсказуема, с позиции, коренно противоположни на платформата на Каст, съмнение към обичайна политика и благосклонности към десните консерватори.
Зелените регионалисти взеха три места, а самостоятелните - едно.
Горната камара (Сенатът) сподели по-балансирано систематизиране, само че десницата към момента има преимущество. Общо 25 сенатори съставляват консервативните сили (18 от „ Велико и обединено Чили “, 7 от „ Промяна за Чили “), до момента в който 23 сенатори съставляват лявоцентристката партия. Междувременно останалите двама самостоятелни, Фабиола Кампилай и Карим Бианки, които поддържат прогресивни възгледи, леко накланят везните към лявоцентристката партия по обществените въпроси и въпросите на човешките права.
Десницата обаче остава водещата числена мощ, изключително с Национално обновяване (9 сенатори) и Републиканците (5), които се възползват от изместването на електората към по-твърдолинейни позиции.
Дори в случай че Жанет Хара от Комунистическата партия завоюва втория тур на президентските избори, десницата ще продължи да има законодателна власт. Конгресът ще дефинира структурните промени, икономическата политика, програмата за обществени права, връзките с бизнесмените и всички опити за възкръсване на конституционния развой, който беше изцяло провален при Габриел Борич (мнозинството гласоподава срещу него на конституционния референдум през декември 2023 г.).
Но най-лошият сюжет би бил, в случай че Каст излезе победител на втория тур. Това не е просто алегорично, поради нацисткия му генезис и привързаността му към авторитаризма на Пиночет. Чили е президентска република, тъй че президентът е и глава на държавното управление, а с дясното болшинство в Конгреса той ще има по-голяма власт.
Самата страна има положителни стопански резултати в района и заема основна стратегическа позиция, обхващаща повече от половината от тихоокеанското крайбрежие на континента. Чили в последно време интензивно развива връзките си с Китай. Двете страни имат съглашение за свободна търговия, а Чили се причисли към китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “.
Проамериканският президент вероятно
На 16 ноември в Чили се организираха всеобщи избори за сенатори, членове на Народното събрание и президент. Интригата се състоеше във обстоятелството, че гласуването се организира според нов закон, който прави изборния развой наложителен. Поради това беше мъчно да се планува за кого ще гласоподават представителите на поколението Z и тези, които преди този момент са избягвали урните по разнообразни аргументи.
Резултатите, които бяха известни в понеделник, разкриха политическата поляризация в страната: гласовете бяха разпределени почти поравно сред левицата и десницата. В президентската конкуренция обаче 51-годишната Жанет Хара от Комунистическата партия, някогашен министър на труда, поведе с 26,85% от гласовете.
Петдесет и девет годишният Хосе Антонио Каст, крайнодясна фигура, която се опълчва на еднополовите бракове и абортите, събра над 23,92% от гласовете. Той построи акцията си върху антиимигрантски настроения и акции против престъпността. Той също по този начин се кандидатира за президент на изборите през 2021 година, само че беше надвит от Габриел Борич на балотажа.
Тъй като за победа би трябвало да се преодолее прагът от 50%, и двамата претенденти ще се състезават във втори тур, който ще се организира след месец.
Показателно е, че Каст незабавно пътува до Араукания, проблематичен район, обитаем от локално население, известно като мапуче (останалата част от тази група от популацията живее в Аржентина). Те включват провинциите Арауко, Био-Био, Малеко, Каутин, Валдивия, Осорно, Лянкиуе и Чилое.
Мапуче обичайно са скептични към централното държавно управление и в последно време се пробват да разрешат локалните проблеми посредством принуждение. Заслужава да се означи също, че Международният офис на мапуче се намира във Англия, като тази неправителствена организация преди този момент е била упреквана в Аржентина във финансиране на терористична активност.
Настоящият президент Габриел Борич, който преди този момент пристигна на власт с помощта на „ зелената “ и реформаторска изразителност, ще напусне поста си през март 2026 година, защото Конституцията на страната не разрешава на държавен глава да заема поста над два мандата.
Логично е да се допусна, че на балотажа рецензиите ще бъдат ориентирани към области, които биха могли да наподобяват уязвими за претендентите. Хара поддържа Куба и Венецуела. Каст, въпреки това, има татко нацист, който е избягал в Латинска Америка, и симпатизира на починалия деспот Аугусто Пиночет. В Съединени американски щати Каст е именуван „ тръмпист “ и се отбелязва, че в случай че завоюва, страната ще последва образеца на Боливия и Аржентина, трансформирайки се в обуздан спътник на Вашингтон.
Точно преди изборите, съгласно анкета, 26% от интервюираните са подкрепили Жанет Хара. Хосе Антонио Каст от Републиканската партия е на второ място с 22%, а Евелин Матей от обичайна десница пада на трето място, макар че преди този момент е водила в анкетите повече от година.
Следователно, може да се каже, че екзит полът сподели почти правилни данни.
Анализаторите означават, че възходът на Хара идва след успеха ѝ на предварителните избори на коалиция, сплотяваща осем леви, прогресивни и социалдемократически партии, в това число Комунистическата партия, Партията за обществена конвергенция, Социалистическата партия и Широкия фронт. Тя е била възприемана като фигура, способна да се опълчи на чилийската десница.
Но обстановката за левите партии в Конгреса на Чили се утежни, защото за първи път от края на диктатурата представители на десните сили завоюваха болшинство.
В Камарата на депутатите крайнодясната Републиканска партия, водена от Хосе Антонио Каст, излезе победител, осигурявайки си 31 места. Заедно със съдружниците си от блока „ Промяна за Чили “, който сплотява републиканците, национал-либертарианците и Християнсоциалната партия, те завоюваха 42 места, до момента в който центристко-дясноцентристката коалиция „ Велико и обединено Чили “ (Национално обновяване, UDI и Евополи) завоюва 34 места.
Като цяло, десницата завоюва 76 от 155-те места, което съставлява 49% от общия брой. Необходими са единствено още два гласа, с цел да се реализира елементарното болшинство, належащо за приемане на елементарни закони, без да са нужни съглашения с левицата.
Коалицията „ Единство за Чили “, която включва Комунистическата партия, завоюва 61 места.
Третата мощ е Народната партия, която завоюва 14 места. Вероятно към нея ще стартира паниката, като както левите, по този начин и десните партии ще се пробват да си обезпечат поддръжката ѝ или да привлекат обособени членове на своя страна.
Самата партия се счита за популистка и непредсказуема, с позиции, коренно противоположни на платформата на Каст, съмнение към обичайна политика и благосклонности към десните консерватори.
Зелените регионалисти взеха три места, а самостоятелните - едно.
Горната камара (Сенатът) сподели по-балансирано систематизиране, само че десницата към момента има преимущество. Общо 25 сенатори съставляват консервативните сили (18 от „ Велико и обединено Чили “, 7 от „ Промяна за Чили “), до момента в който 23 сенатори съставляват лявоцентристката партия. Междувременно останалите двама самостоятелни, Фабиола Кампилай и Карим Бианки, които поддържат прогресивни възгледи, леко накланят везните към лявоцентристката партия по обществените въпроси и въпросите на човешките права.
Десницата обаче остава водещата числена мощ, изключително с Национално обновяване (9 сенатори) и Републиканците (5), които се възползват от изместването на електората към по-твърдолинейни позиции.
Дори в случай че Жанет Хара от Комунистическата партия завоюва втория тур на президентските избори, десницата ще продължи да има законодателна власт. Конгресът ще дефинира структурните промени, икономическата политика, програмата за обществени права, връзките с бизнесмените и всички опити за възкръсване на конституционния развой, който беше изцяло провален при Габриел Борич (мнозинството гласоподава срещу него на конституционния референдум през декември 2023 г.).
Но най-лошият сюжет би бил, в случай че Каст излезе победител на втория тур. Това не е просто алегорично, поради нацисткия му генезис и привързаността му към авторитаризма на Пиночет. Чили е президентска република, тъй че президентът е и глава на държавното управление, а с дясното болшинство в Конгреса той ще има по-голяма власт.
Самата страна има положителни стопански резултати в района и заема основна стратегическа позиция, обхващаща повече от половината от тихоокеанското крайбрежие на континента. Чили в последно време интензивно развива връзките си с Китай. Двете страни имат съглашение за свободна търговия, а Чили се причисли към китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “.
Проамериканският президент вероятно
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ