Вселената винаги е намирала начин да се бъзика с хората

Вселената постоянно е намирала метод да се бъзика с хората доста преди доктор Джон Пол Стап да се обвърже с сензори и да се изстреля с шейна, задвижвана от ракета, в резултат на което Едуард А. Мърфи да сформира известния си закон. Един от най-ранните му формулировки идва от 1877 година, когато Алфред Холт, в послание към Института за строителни инженери, споделя: „ Установено е, че всичко, което може да се обърка в морето, нормално се обърка рано или късно… “

Д-р Джон Пол Стап

Роден в Бразилия, Стап приключва британски език в университета, само че трансформира кариерата си след един травматичен случай през коледната му почивка в 1928 година Тогава 2-годишния му братовчед пада в горяща камина и получава мощни изгаряния. Стап се пробва да помогне, само че напъните му не са задоволителни и 63 часа след случая, дребното дете умира.

Стап в началото възнамерява да стане педиатър, само че по-късно се причислява към армейския медицински корпус по време на Втората международна война. Докато работи там, изследва въздействието на огромната надморска височина върху водачите и вижда по какъв начин някои от тях съумяват да оцелеят след рискови произшествия, до момента в който други при сходни или даже по-малки произшествия получават съдбовни пострадвания.

Това ни довежда до плана MX-981 във военновъздушната база Едуардс през 1945 година.

До този миг се счита, че човешкото тяло не може да издържи повече от 18 пъти земното притегляне (g) преди да има съдбовни последици. Самолетите по това време обаче летят все по-бързо и по-високо, по тази причина военните желаят да знаят дали техните водачи могат да се катапултират при тези възходящо високи скорости и височини без да умрат.

Д-р Джон Пол Стап кара Gee Whiz

Д-р Стап съблюдава тестванията на плана, които се правят със специфична шейна, наречена „ Gee Whiz “, задвижвана от ракета, върху релси на 610-метрова писта. Първоначално тестванията се вършат с манекен, наименуван Оскар Ейтбол, а по-късно и с шимпанзета. Стап обаче желае да види какъв брой може да издържи един същински човек и един ден просто декларира: „ Можете да изхвърлите Оскар. Аз ще тествам шейната. “

Той в началото кара шейната с тил към посоката на придвижване, което е доста по-безопасен метод за вдишване на доста G-сили – първоначално 10G. След като се вършат усъвършенствания по системата за сигурност, доктор Стап последователно стига до 35G за шест месеца. Той споделя: „ Хората, които си седят по бюрата, мислеха, че човешкото тяло в никакъв случай няма да поеме повече от 18 G. Ето обаче, че аз поемам два пъти повече без капка пот! “ „ Без капка пот “, само че с известно количество травми – кръвоизлив на ретината, счупено ребро, няколко паднали пломби, редица разтърсвания, спукана ключица, херния, безчет кървави мехури поради пясъка, който се удря в кожата му при висока скорост, синини, разрушени китки и опашната кост…

Едуард Мърфи, като се изключи че оказва помощ по този план, някои други акценти в кариерата му включваха работа върху ракетните самолети SR-71, XB-70 Valkyrie и X-15 и върху проектирането на системи за галактическите задачи Apollo.

По време на плана на доктор Стап, Мърфи работи в Райт Фийлд, където проектира нови сензорни системи. Това притегля вниманието на Стап и той пита Мърфи дали няма да има нищо срещу да приспособява датчиците си за Project MX-981 и Мърфи се съгласява. Тези сензорни системи разрешават непосредствено да се мерят G силите върху човек, вместо да се мерят върху самото тяло на шейната.

След като Мърфи или различен служащ конфигурират датчиците, на шейната е качено шимпанзе, с цел да ги тества (години по-късно в изявление за списание People, Мърфи споделя, че не шимпанзе, а доктор Стап се качва за теста.) Този тест обаче разкрива, че датчиците въобще не работят. Защо тъкмо не работят – твърди се, че кабелите на апаратурата са били включени наопаки от асистента на Мърфи, които даже ревизира два пъти, само че не вижда грешката си…

Един от сътрудниците на Стап, Джордж Никълс, обаче упреква Мърфи, защото Мърфи е трябвало да ревизира сензорната система преди тестванията, с цел да се увери, че е била обвързвана вярно, както и да тества датчиците, преди да бъдат конфигурирани. Но защото Мърфи е там единствено два дни, той попретупва нещата и Никълс споделя, че това въодушевява екипа да не повтаря грешките му: „ Ако може да се случи, ще се случи… Затова трябваше непрекъснато да си задаваме въпроса, в случай че тази част се счупи, дали цялата система ще продължи да работи както би трябвало? Кои са слабите й точки? Законът на Мърфи сътвори блян да се отстранен непотребните опасности. И това е сърцето на надеждността. “ Така измежду чиновниците в плана се появява мантрата „ в случай че нещо може да се обърка, ще се обърка “.

Самият Мърфи, години по-късно в изявлението за списание People, споделя, че в началото репликата му е: „ Ако има повече от един метод да се свърши една работа и един от тези способи ще докара до неуспех, тогава някой ще я свърши по този метод “. Той твърди и, че когато доктор Стап чул тази крилата фраза, той я съкратил и я нарекъл „ Законът на Мърфи “.

Оказва се, че с изключение на необикновено самоуверен, интелигентен и съобразителен, доктор Стап също е и много занимателен, по думите на мнозина имали допир с него. Той даже написва книга с смешки и разнообразни остроумни поговорки, наречени „ For Your Moments of Inertia “, където можем да прочетем сентенции като, да вземем за пример, „ Аз съм толкоз уединен като щурец с артрит “ или „ По-добре да си мазохист, в сравнение с в никакъв случай да не си бил целуван “. Освен това той също и колекционира „ законите “ като даже измисля един собствен – Закон на Стап – „ Универсалната дарба за некадърност прави всяко човешко достижение знамение “. Като събира законите, той кръщава всеки един от тях на индивида, от който го е чул, и от там идва и присъщата им дефиниция.

А що се отнася до това по какъв начин стигат до необятната общност – по време на едно от своите изявленията, доктор Стап е запитан: „ Как по този начин никой не е бил тежко ранен, или по-лошо, по време на вашите проби? “ На което Стап дава отговор, че не се е тормозил прекалено много за това, защото целият екип се е придържал към „ закона на Мърфи “. След това изяснява, че постоянно участници в плана са имали поради, че каквото може да се обърка, ще се обърка, и това ги кара да положат изключителни старания да се сетят за всичко, което може да се обърка, и да го поправят, преди пробата да се организира.