Проблем: Вселената не би трябвало да съществува
Вселената не би трябвало да съществува в сходство с новите ултрапрецизни измервания на антипротоните.
Но фактът, че четете тази публикация обаче демонстрира, че ние сме тук, тъй че би трябвало да има нещо ненаред с нашето схващане за физиката, която ръководи Вселената.
Вселената е резултат от една епична борба сред материя и антиматерия, която е настъпила незабавно след Големият гърмеж, преди 13.82 милиарда години. Очевидно е, че материята е спечелила - тъй като има галактики, звезди, планети, ти, аз, хамстери, дълги разходки по пясъчни плажове и бира - само че по какъв начин материята е съумяла да завоюва е една от най-големите мистерии, надвиснали над физиката, написа астрофизикът Иън О`Нийл (Ian O`Neill) на страницата си АstroЕngine.
Предполага се, че в първичната Вселена са били създадени равни количества материя и антиматерия, което е главно предсказване на Стандартния модел на физиката, само че в случай че това е по този начин, цялата материя във Вселената би трябвало да бъдат унищожена, когато влезе в контакт с своя аналог от антиматерия, с огромен гърмеж, последван от огромно отчаяние.
Тази главоблъсканица се концентрира върху концепцията, че всички частици имат частица-близнак от антиматерия със същите квантови цифри, единствено че тъкмо противоположните. Протоните имат антипротони, електроните имат позитрони, неутриното имат антинеутрино и така нататък - хубав образец за симетрията в квантовия свят.
Но би трябвало едно от тези квантови цифри да е доста малко по-различно сред материя и антиматерия и това може да изясни за какво материята се трансформира в преобладаващото " нещо " във Вселената.
Така че в опит да измерят едно от квантовите положения на частиците физиците от опита на ЦЕРН Baryon-Antibaryon Symmetry Experiment (BASE), покрай Женева, Швейцария, са създали най-точното премерване на магнитния миг на антипротона. BASE е комплицирана част от устройството, което може да мери тъкмо магнитните моменти на протоните и антипротоните в опит да открие извънредно дребна разлика сред двете. Трябва да има разлика, тъй като това може да изясни за какво материята господства над антиматерията.
Но това най-точно премерване на магнитния миг на антипротоните разкри, че магнитните моменти както на протоните, по този начин и на антипротоните са тъкмо едни и същи до рекордно равнище на точност. Всъщност измерването на антипротона е даже още по-прецизно от нашите измервания на магнитния миг на протона - зашеметяващо достижение като се има поради какъв брой сложни са за проучване антипротоните.
" Може би за първи път физиците получават по-точно премерване на антиматерия, в сравнение с материя, което демонстрира изключителността на постигнатия прогрес при антипротония деселератор (забавител) на ЦЕРН ", споделя физикът Кристиан Смора (Christian Smorra) в изказване на ЦЕРН. Антипротоният деселератор (Antiproton Decelerator) е машина, която може да улови античастиците (създадени от удари сред частиците, които се случват в протония синхротрон - Proton Synchrotron - на ЦЕРН) и ги насочват към други опити, като BASE.
Антиматерията е доста мъчно да се следи и мери. Ако тези античастици влязат в контакт с частиците, те се унищожават (анихилират) - вие не може просто да сложим куп антипротони в колба и чакаме от тях да се държат умерено. Така че, с цел да се предотврати контакта на антиматерията с материята, физици би трябвало да основат магнитни вакуумни " клопки ", които могат да изолират антипротоните от допиране с материята, което по този метод ще разреши по-нататъшното им изследване.
В това ново проучване, оповестено в списание Nature, откривателите употребяват композиция от два криогенно-охлаждащи клопки на Пенинг, които задържат антипротоните за рекордните 405 дни. През това време учените са съумели да приложат друго магнитно поле към антиматерията, предизвиквайки квантов скок на спина на частиците. По този метод те съумяват да измерят техните магнитни моменти до изумителна акуратност.
Според тяхното проучване, антипротоните имат магнитен миг от -2,792847344142 μN (където μN е нуклеарен магнетон*, физическа константа). Магнитен миг на протона е 2.7928473509 μN, съвсем същият - дребната разлика е в границите на грешката на опита. В резултат на това, в случай че има разлика сред магнитния миг на протона и антипротони, тя би трябвало да бъде доста по-малка, в сравнение с може на пробно да се открие сега.
Тези фини измервания имат големи - може да се каже - космополитен последствия.
" Всички наши наблюдения намират цялостна симетричност сред материя и антиматерия, което е и повода че Вселената в действителност не би трябвало да съществува ", прибавя Смора. " Трябва да има асиметрия някъде тук, само че ние просто не разбираме къде е разликата ".
Сега проектът е да се подобрят методите за хващане на частиците антиматерия, да стигне BASE до още по-голяма точност, с цел да забележим дали в действителност има асиметрия в магнитния миг сред протоните и антипротоните. Ако я няма там, физиците ще би трябвало да намерят своята асиметрия на друго място.
Но фактът, че четете тази публикация обаче демонстрира, че ние сме тук, тъй че би трябвало да има нещо ненаред с нашето схващане за физиката, която ръководи Вселената.
Вселената е резултат от една епична борба сред материя и антиматерия, която е настъпила незабавно след Големият гърмеж, преди 13.82 милиарда години. Очевидно е, че материята е спечелила - тъй като има галактики, звезди, планети, ти, аз, хамстери, дълги разходки по пясъчни плажове и бира - само че по какъв начин материята е съумяла да завоюва е една от най-големите мистерии, надвиснали над физиката, написа астрофизикът Иън О`Нийл (Ian O`Neill) на страницата си АstroЕngine.
Предполага се, че в първичната Вселена са били създадени равни количества материя и антиматерия, което е главно предсказване на Стандартния модел на физиката, само че в случай че това е по този начин, цялата материя във Вселената би трябвало да бъдат унищожена, когато влезе в контакт с своя аналог от антиматерия, с огромен гърмеж, последван от огромно отчаяние.
Тази главоблъсканица се концентрира върху концепцията, че всички частици имат частица-близнак от антиматерия със същите квантови цифри, единствено че тъкмо противоположните. Протоните имат антипротони, електроните имат позитрони, неутриното имат антинеутрино и така нататък - хубав образец за симетрията в квантовия свят.
Но би трябвало едно от тези квантови цифри да е доста малко по-различно сред материя и антиматерия и това може да изясни за какво материята се трансформира в преобладаващото " нещо " във Вселената.
Така че в опит да измерят едно от квантовите положения на частиците физиците от опита на ЦЕРН Baryon-Antibaryon Symmetry Experiment (BASE), покрай Женева, Швейцария, са създали най-точното премерване на магнитния миг на антипротона. BASE е комплицирана част от устройството, което може да мери тъкмо магнитните моменти на протоните и антипротоните в опит да открие извънредно дребна разлика сред двете. Трябва да има разлика, тъй като това може да изясни за какво материята господства над антиматерията.
Но това най-точно премерване на магнитния миг на антипротоните разкри, че магнитните моменти както на протоните, по този начин и на антипротоните са тъкмо едни и същи до рекордно равнище на точност. Всъщност измерването на антипротона е даже още по-прецизно от нашите измервания на магнитния миг на протона - зашеметяващо достижение като се има поради какъв брой сложни са за проучване антипротоните.
" Може би за първи път физиците получават по-точно премерване на антиматерия, в сравнение с материя, което демонстрира изключителността на постигнатия прогрес при антипротония деселератор (забавител) на ЦЕРН ", споделя физикът Кристиан Смора (Christian Smorra) в изказване на ЦЕРН. Антипротоният деселератор (Antiproton Decelerator) е машина, която може да улови античастиците (създадени от удари сред частиците, които се случват в протония синхротрон - Proton Synchrotron - на ЦЕРН) и ги насочват към други опити, като BASE.
Антиматерията е доста мъчно да се следи и мери. Ако тези античастици влязат в контакт с частиците, те се унищожават (анихилират) - вие не може просто да сложим куп антипротони в колба и чакаме от тях да се държат умерено. Така че, с цел да се предотврати контакта на антиматерията с материята, физици би трябвало да основат магнитни вакуумни " клопки ", които могат да изолират антипротоните от допиране с материята, което по този метод ще разреши по-нататъшното им изследване.
В това ново проучване, оповестено в списание Nature, откривателите употребяват композиция от два криогенно-охлаждащи клопки на Пенинг, които задържат антипротоните за рекордните 405 дни. През това време учените са съумели да приложат друго магнитно поле към антиматерията, предизвиквайки квантов скок на спина на частиците. По този метод те съумяват да измерят техните магнитни моменти до изумителна акуратност.
Според тяхното проучване, антипротоните имат магнитен миг от -2,792847344142 μN (където μN е нуклеарен магнетон*, физическа константа). Магнитен миг на протона е 2.7928473509 μN, съвсем същият - дребната разлика е в границите на грешката на опита. В резултат на това, в случай че има разлика сред магнитния миг на протона и антипротони, тя би трябвало да бъде доста по-малка, в сравнение с може на пробно да се открие сега.
Тези фини измервания имат големи - може да се каже - космополитен последствия.
" Всички наши наблюдения намират цялостна симетричност сред материя и антиматерия, което е и повода че Вселената в действителност не би трябвало да съществува ", прибавя Смора. " Трябва да има асиметрия някъде тук, само че ние просто не разбираме къде е разликата ".
Сега проектът е да се подобрят методите за хващане на частиците антиматерия, да стигне BASE до още по-голяма точност, с цел да забележим дали в действителност има асиметрия в магнитния миг сред протоните и антипротоните. Ако я няма там, физиците ще би трябвало да намерят своята асиметрия на друго място.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ