Първите звезди може да са били по-тежки от 100 000 слънца
Вселената чисто и просто е била друга, когато е била по-млада. Неотдавна астрономите откриха, че комплицираната физика в младия космос може да е довела до развиването на свръхмасивни звезди, всяка от които тежи до 100 000 пъти повече от масата на Слънцето.
Понастоящем не разполагаме с наблюдения на образуването на първите звезди във Вселената, за което се допуска, че е станало, когато нашият космос е бил единствено на няколкостотин милиона години.
За да схванат тази значима ера, астрономите се обръщат към комплицирани компютърни симулации, с цел да тестват модели за това по какъв начин са се образували първите звезди.
През годините астрономите са се борили с основния въпрос какъв е типичният размер на първите звезди. Някои ранни оценки предвиждаха, че първите звезди могат да бъдат стотици пъти по-масивни от Слънцето, до момента в който по-късните симулации допускаха, че те ще бъдат с по-обикновени размери.
Наскоро екип от откриватели организира нов кръг от симулации и стигна до изключително изненадващо умозаключение. Симулациите им преглеждат съответно събитие, известно като студена акреция. За да се образуват огромни звезди, би трябвало доста бързо да се вкара доста материал в доста дребен размер.
И би трябвало да го извършите, без да повишавате температурата на материала, защото по-топлият материал няма да може да рухне. Съответно ви е нужен някакъв способ за премахване на топлината от материала, до момента в който той се рухва с извънредно висока скорост.
По-ранни симулации са откриват появяването на плътни джобове в ранните галактики, които бързо се охлаждат от излъчването на радиация, само че не са имали нужната разграничителна дарба, с цел да проследят по-нататъшната им еволюция.
Новото проучване прави още една стъпка напред, като изследва по какъв начин се държат студените плътни джобове, които в началото се образуват в ранната Вселена.
Тези симулации разкриват, че огромни потоци от студена, плътна материя могат да ударят акреционен диск в центъра на великански скупчвания на материя. Когато това се случи, се образува ударна вълна. Тази ударна вълна бързо дестабилизира газа и провокира неотложен колапс на огромни джобове от материя.
Тези огромни джобове могат да бъдат десетки хиляди пъти по-масивни от Слънцето, а в някои случаи даже 100 000 пъти по-масивни от него. Тъй като няма какво да спре колапса им, те неотложно образуват великански звезди, известни като свръхмасивни звезди.
Астрономите към момента не знаят дали свръхмасивните звезди са се образували в ранната Вселена. Те се надяват, че бъдещите наблюдения с галактическия телескоп " Джеймс Уеб " ще разкрият улики за образуването на първите звезди и галактики и ще дефинират дали тези чудовища са се появили в ранната Вселена.
Източник: Universe Today
