Интересни теории за човешкото съществуване
Вселената – това изумително място! Благодарение на науката научаваме от ден на ден невероятни неща за нейния градеж. Но когато се изяснява някоя от по-долу поставените теории за нашето битие мнозина от нас ги възприемат с известна доза песимизъм.
Не бива обаче да се не помни, че те са създадени от известни учени и без значение от „ безумните ” им хрумвания, в тях може би има парченце истина.
Вселената е матрица
Теорията: Всички ние живеем в матрица
Във кино лентата „ Матрицата ” основният воин, чиято роля извършва Киану Рийвс научава, че Вселената, в която той живее, е единствено една компютърна стратегия, основана от голям роботизиран разсъдък. Но има учени, които съществено се замислят над концепцията за това, че в реалност ние живеем в Матрица.
Британският мъдрец Ник Бостром (Nick Bostrom) стига до извода, че ние живеем в доста комплицирана версия на играта “The Sims ”. Идеята е, че ние сме способни и склонни да построяваме изкуствена действителност, което се потвърждава от непрекъснато разрастващата се промишленост за виртуални игри.
Неизбежно е в един прелестен ден, когато технологиите ще ни разрешат това, ние да създадем своя Матрица. Тя ще става все по-реалистична и комплицирана, до момента в който в един ден не сътвори своя цивилизация, която на собствен ред ще сътвори своя Матрица и по този начин нататък – до безконечност.
По-късно физикът Силас Бин (Silas Beane) от университета в Бон – Германия, предложи своя доктрина. Според нея, в случай че ние живеем в компютърен модел, то нашата Вселена би трябвало да се уголемява. С други думи – належащо е да има ограничаване за това до каква степен мъничък може да бъде обектът, по този начин както нищо не може да бъде по-малко от пиксел на компютърния екран.
Такова ограничаване бе открито и наречено границата на Грайзен-Зацепин-Кузмин. Макар на теоретичен език това да звучи задоволително комплицирано, смята се, че това е първото доказателство, че околният свят се състои от изкуствени битове, основани от друг интелект.
Двойници във Вселената
Теорията: Някъде съществува ваш двойник
Ако са прави някои от специалистите, това значи, че във Вселената всеки си има двойник. Според това съмнение, допустимо е единствено на несъмнено количество съчетания на частици.
Така да вземем за пример, в случай че в стая с деца оставите комплект от пет детайла на LEGO то някой безусловно ще построи идентични структури. Точно по този начин всичко в света, включително и хората, сходно на структурите на LEGO, са направени от мънички частици.
Съществува несъмнено количество съчетания и в огромната Вселена всички тези елементи неизбежно ще се съберат на едно място и ще основат друга версия на Вас.
Но вие надали ще се срещнете в миналото. Според изчисленията вашият двойник живее на към 10 до 10 28 метра от вас.
Нещо повече. Колкото по-голяма е Вселената, толкоз е по-вероятно, че някъде върви още един като нас. Учените не знаят какъв брой огромна е Вселената, само че в случай че се окаже, че тя е безкрайна, то фактът, че всеки от нас си има галактически близнак, е напълно избран. В безкрайните мащаби всяка конструкция в края на краищата се повтаря.
Вселената и Струнната доктрина
Теорията: Все в миналото ние ще се сблъскаме с друга Вселена
Според теорията за струните цялата Вселена е затънала в 4-измерен лист тъкан, наречена „ брана ” или мембрана. Нещо повече, в галактическото пространство плуват и други брани зад рамките на нашата Вселена. С други думи – паралелни Вселени. Нищо не контролира придвижването им и в един прелестен миг те могат да се сблъскат.
Физикът Антъни Агире (Anthony Aguirre) от Калифорнийския университет смята, че това наподобява на голямо огледало, което пада върху нас от небето.
Физикът от университета Тавтса Алекс Виленкин (Alex Vilenkin) откри следи от сблъсъци на нашата с друга Вселена в някакъв миг от историята.
Известно е, че реликтовото излъчване – слаб радиоактивен сигнал, който пронизва цялата
наша Вселена, е отмерено в цялата Вселена. Но в някои места са открити „ горещи ” и „ студени ” места, което може да свидетелства за това, че други Вселени са се сблъсквали с нашата.
Светът е квантов компютър
Теорията: Нашия свят е голям компютър
Съществува още една доктрина, която твърди, че нашият свят в действителност е компютър. Според нея всички звезди и планети, галактики и черни дупки – това не е нищо друго с изключение на схеми на процесори върху дънна платка.
В теорията, препоръчана от Влатко Ведрал (Vlatko Vedral) от Оксфорд, главният съставен елемент на Вселената се явява не материята и не силата, а бит-ът – най-малката единица информация, която се употребява в компютрите. По създание един обичай – това е отговор „ да ” или „ не ”, 1 или 0 и компютърът употребява дребните превключватели за своите планове.
Субатомните частици също съставляват трилиони такива битове. Всеки път, когато частицата влиза в контакт с друга, става продан на битове информация.
Професор Сет Лойд (Seth Lloyd) от Масачузетския софтуерен институт също счита, че Вселената съставлява голям квантов компютър, който е основал всичко, което виждаме както и нас самите, стартирайки галактическа стратегия.
Черните дупки
Теорията: Ние живеем в черна дупка
Както е известно черните дупки са толкоз плътни обекти, че даже светлината не може да ги напусне. Според доктор Никодем Поплавски (Dr. Nikodem Poplawski) от университета Индиана, цялата материя, която пропада в черната дупка, може да се трансформира в нова Вселена от другата й страна.
И до момента учените не знаят какво се случва, в случай че нещо се окаже в черна дупка. Според изчисленията на Поплавски материята, преминаваща през черна дупка, е сходна на Големия гърмеж в друга действителност. По този метод черната дупка може да бъде врата към различен свят.
Иначе казано черната дупка притегля материята вътре, смила я, а „ бялата дупка ” я изплюва. Свиването и разширението на материята математически е равностойно на основаването на Вселена.
Големият гърмеж и прекъсването на Вселената
Теорията: Вселената може да спре
Нашата Вселена се уголемява. Но макар логиката, скоростта на нейното разширение стартира да се усилва. До наскоро се смяташе, че всичко би трябвало да се забави.
Много физици оферират теорията за „ тъмната сила ” – невидима антигравитация, която отдалечава далечните галактики още повече. Но съгласно нова доктрина на два испански университета, Вселената не се форсира, а на процедура се забавя.
Ако това фактически е по този начин, може да се изясни за какво далечните галактики като че ли се форсират. Просто е належащо дълго време, с цел да доближи тяхната светлина до нас и ни е ги виждаме в оня миг от време, когато те са се движили по-бързо, в сравнение с в този момент. Това също по този начин значи, че времето продължава да се забавя до момента в който в един миг не спре и не застине на място вечно.
Не бива обаче да се не помни, че те са създадени от известни учени и без значение от „ безумните ” им хрумвания, в тях може би има парченце истина.
Вселената е матрица
Теорията: Всички ние живеем в матрица
Във кино лентата „ Матрицата ” основният воин, чиято роля извършва Киану Рийвс научава, че Вселената, в която той живее, е единствено една компютърна стратегия, основана от голям роботизиран разсъдък. Но има учени, които съществено се замислят над концепцията за това, че в реалност ние живеем в Матрица.
Британският мъдрец Ник Бостром (Nick Bostrom) стига до извода, че ние живеем в доста комплицирана версия на играта “The Sims ”. Идеята е, че ние сме способни и склонни да построяваме изкуствена действителност, което се потвърждава от непрекъснато разрастващата се промишленост за виртуални игри.
Неизбежно е в един прелестен ден, когато технологиите ще ни разрешат това, ние да създадем своя Матрица. Тя ще става все по-реалистична и комплицирана, до момента в който в един ден не сътвори своя цивилизация, която на собствен ред ще сътвори своя Матрица и по този начин нататък – до безконечност.
По-късно физикът Силас Бин (Silas Beane) от университета в Бон – Германия, предложи своя доктрина. Според нея, в случай че ние живеем в компютърен модел, то нашата Вселена би трябвало да се уголемява. С други думи – належащо е да има ограничаване за това до каква степен мъничък може да бъде обектът, по този начин както нищо не може да бъде по-малко от пиксел на компютърния екран.
Такова ограничаване бе открито и наречено границата на Грайзен-Зацепин-Кузмин. Макар на теоретичен език това да звучи задоволително комплицирано, смята се, че това е първото доказателство, че околният свят се състои от изкуствени битове, основани от друг интелект.
Двойници във Вселената
Теорията: Някъде съществува ваш двойник
Ако са прави някои от специалистите, това значи, че във Вселената всеки си има двойник. Според това съмнение, допустимо е единствено на несъмнено количество съчетания на частици.
Така да вземем за пример, в случай че в стая с деца оставите комплект от пет детайла на LEGO то някой безусловно ще построи идентични структури. Точно по този начин всичко в света, включително и хората, сходно на структурите на LEGO, са направени от мънички частици.
Съществува несъмнено количество съчетания и в огромната Вселена всички тези елементи неизбежно ще се съберат на едно място и ще основат друга версия на Вас.
Но вие надали ще се срещнете в миналото. Според изчисленията вашият двойник живее на към 10 до 10 28 метра от вас.
Нещо повече. Колкото по-голяма е Вселената, толкоз е по-вероятно, че някъде върви още един като нас. Учените не знаят какъв брой огромна е Вселената, само че в случай че се окаже, че тя е безкрайна, то фактът, че всеки от нас си има галактически близнак, е напълно избран. В безкрайните мащаби всяка конструкция в края на краищата се повтаря.
Вселената и Струнната доктрина
Теорията: Все в миналото ние ще се сблъскаме с друга Вселена
Според теорията за струните цялата Вселена е затънала в 4-измерен лист тъкан, наречена „ брана ” или мембрана. Нещо повече, в галактическото пространство плуват и други брани зад рамките на нашата Вселена. С други думи – паралелни Вселени. Нищо не контролира придвижването им и в един прелестен миг те могат да се сблъскат.
Физикът Антъни Агире (Anthony Aguirre) от Калифорнийския университет смята, че това наподобява на голямо огледало, което пада върху нас от небето.
Физикът от университета Тавтса Алекс Виленкин (Alex Vilenkin) откри следи от сблъсъци на нашата с друга Вселена в някакъв миг от историята.
Известно е, че реликтовото излъчване – слаб радиоактивен сигнал, който пронизва цялата
наша Вселена, е отмерено в цялата Вселена. Но в някои места са открити „ горещи ” и „ студени ” места, което може да свидетелства за това, че други Вселени са се сблъсквали с нашата.
Светът е квантов компютър
Теорията: Нашия свят е голям компютър
Съществува още една доктрина, която твърди, че нашият свят в действителност е компютър. Според нея всички звезди и планети, галактики и черни дупки – това не е нищо друго с изключение на схеми на процесори върху дънна платка.
В теорията, препоръчана от Влатко Ведрал (Vlatko Vedral) от Оксфорд, главният съставен елемент на Вселената се явява не материята и не силата, а бит-ът – най-малката единица информация, която се употребява в компютрите. По създание един обичай – това е отговор „ да ” или „ не ”, 1 или 0 и компютърът употребява дребните превключватели за своите планове.
Субатомните частици също съставляват трилиони такива битове. Всеки път, когато частицата влиза в контакт с друга, става продан на битове информация.
Професор Сет Лойд (Seth Lloyd) от Масачузетския софтуерен институт също счита, че Вселената съставлява голям квантов компютър, който е основал всичко, което виждаме както и нас самите, стартирайки галактическа стратегия.
Черните дупки
Теорията: Ние живеем в черна дупка
Както е известно черните дупки са толкоз плътни обекти, че даже светлината не може да ги напусне. Според доктор Никодем Поплавски (Dr. Nikodem Poplawski) от университета Индиана, цялата материя, която пропада в черната дупка, може да се трансформира в нова Вселена от другата й страна.
И до момента учените не знаят какво се случва, в случай че нещо се окаже в черна дупка. Според изчисленията на Поплавски материята, преминаваща през черна дупка, е сходна на Големия гърмеж в друга действителност. По този метод черната дупка може да бъде врата към различен свят.
Иначе казано черната дупка притегля материята вътре, смила я, а „ бялата дупка ” я изплюва. Свиването и разширението на материята математически е равностойно на основаването на Вселена.
Големият гърмеж и прекъсването на Вселената
Теорията: Вселената може да спре
Нашата Вселена се уголемява. Но макар логиката, скоростта на нейното разширение стартира да се усилва. До наскоро се смяташе, че всичко би трябвало да се забави.
Много физици оферират теорията за „ тъмната сила ” – невидима антигравитация, която отдалечава далечните галактики още повече. Но съгласно нова доктрина на два испански университета, Вселената не се форсира, а на процедура се забавя.
Ако това фактически е по този начин, може да се изясни за какво далечните галактики като че ли се форсират. Просто е належащо дълго време, с цел да доближи тяхната светлина до нас и ни е ги виждаме в оня миг от време, когато те са се движили по-бързо, в сравнение с в този момент. Това също по този начин значи, че времето продължава да се забавя до момента в който в един миг не спре и не застине на място вечно.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ