Дори и дъвките отделят микропластмаса в устата, докато ги дъвчем
Всекидневният табиет да се дъвче дъвка може да наподобява безопасен, само че съгласно ново научно проучване той се оказва ненадейно източник на микропластмаси, които непосредствено навлизат в устната празнина. Това разобличаване идва от откриватели от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, показали работата си по време на конференция на Американското сдружение на химиците.
Проучването открива, че един грам дъвка може да освободи приблизително към 100 микропластмасови частици – невидими с просто око фрагменти с размер под 5 мм. В някои от тестваните дъвки обаче броят на тези частици надвишава 600. Предвид че междинното тегло на едно парче дъвка е към 1,5 грама, постоянното дъвчене – да вземем за пример 180 дъвки годишно – би могло да докара до поглъщането на към 30 000 микропластмасови частици.
„ Не желая да всявам суматоха измежду хората “, прецизира водещият създател на изследването доктор Санджай Моханти. Той акцентира, че няма директни доказателства за отрицателни резултати върху човешкото здраве. Целта на екипа е по-скоро да притегли внимание към малко изследван, само че евентуално важен източник на микропластмаси в организма.
Докторантката Лиза Лоу, съавтор на проучването, е провела тестванията, като е сдъвкала по седем части от 10 разнообразни марки дъвки. Анализът на слюнката ѝ демонстрира ясно наличие на микропластмаси още в първите осем минути от дъвченето.
Интересен и ненапълно обезпокоителен факт е, че обилие от микропластмаси се открива освен в така наречен синтетични дъвки – направени с полимери на петролна основа – само че и в „ естествени “ дъвки, създадени от растителни смоли . Въпреки това, етикетите на множеството търговски артикули не показват съответно наличието на пластмасови съставки, което съгласно учените нарушава правилата на осведомения избор на потребителите.
„ Никой няма да ви каже какви тъкмо са съставките “, разяснява Моханти, намеквайки за неналичието на бистрота в промишлеността. Подобна позиция показва и проф. Дейвид Джоунс от Университета на Портсмут (Великобритания), който упорства производителите да бъдат законово задължени да разкриват цялостния състав на дъвките, които оферират на пазара.
В по-широк проект, микропластмасите са към този момент необятно публикувани във въздуха, водата, храните, облеклата, опаковките и козметичните артикули. Изследвания демонстрират, че те доближават съвсем всяка част от човешкото тяло – от белите дробове и бъбреците до кръвния ток и даже мозъка.
Докато учените към момента обясняват дълготрайните здравни резултати от натрупването на микропластмаси, проучвания като това с дъвките хвърлят нова светлина върху невидимите способи, по които актуалният живот ни сблъсква с тях – даже в толкоз елементарни дейности като дъвченето на дъвка.
