Всеки втори с хипертония е с лош контрол на кръвното
Всеки втори българин с лекувана хипертония е с неприятен надзор на кръвното си налягане. Въпреки че по-голяма част от хората у нас знаят за медицинския си проблем и се лекуват спрямо тези по света, те са с по-висок риск от развиването на разнообразни хронични болести като сърдечно-съдовите, диабет, бъбречна непълнота и други Това демонстрират главните заключения от световното изследване - “May measurement month”, осъществено от Международното сдружение по хипертония (International society of hypertension) през 2019 година, в което България се включи за първи път. Резултатите бяха оповестени от проф. Арман Постаджиян по време на научния конгрес “Артериале 2020 - кръгът от таргетна органна увреда до клинично изявено събитие “, което се организира в София от 31 януари до 2 февруари.
В изследването са включени 1.5 млн. души от 90 страни, измежду които и България. Изследването у нас бе извършено от Българската лига по хипертония. То обхвана 21 области на страната – всички без Кърджали, Разград, Кюстендил, Ловеч, Враца, Монтана, Видин. В него взеха присъединяване близо 160 медицински експерти, позиционирани в 150 пункта, като бяха обхванати 3678 души на междинна възраст 58.8 години.
Общо 2589 или 70.39% от всички участници в скрининга у нас са се оказали с хипертония. Това значи, че те или са били на терапия за високо кръвно или измерената му стойност по време на скрининга е била над 140/90 mmHg.
671 от откритите хипертоници са били новодиагностицирани и не са знаели, че имат високо кръвно. Останалите 1981 или 73.77% са били наясно със положението си. Въпреки че делът им е по-висок от междинния за света – 59.5%, съществуването на добър надзор над хипертонията у нас е по-нисък.
997 от откритите хипертоници на терапия или едвам всеки втори (48%) е с добър надзор на артериалното си налягане, против 60% приблизително за света. След включване на данните за измерено артериално налягане по време на скрининга процентът на добре следените хипертоници на терапия спада – 35.57%, е по-малък от този на хората с високо кръвно на терапия без добър надзор - 38.51%.
В изследването са включени 1.5 млн. души от 90 страни, измежду които и България. Изследването у нас бе извършено от Българската лига по хипертония. То обхвана 21 области на страната – всички без Кърджали, Разград, Кюстендил, Ловеч, Враца, Монтана, Видин. В него взеха присъединяване близо 160 медицински експерти, позиционирани в 150 пункта, като бяха обхванати 3678 души на междинна възраст 58.8 години.
Общо 2589 или 70.39% от всички участници в скрининга у нас са се оказали с хипертония. Това значи, че те или са били на терапия за високо кръвно или измерената му стойност по време на скрининга е била над 140/90 mmHg.
671 от откритите хипертоници са били новодиагностицирани и не са знаели, че имат високо кръвно. Останалите 1981 или 73.77% са били наясно със положението си. Въпреки че делът им е по-висок от междинния за света – 59.5%, съществуването на добър надзор над хипертонията у нас е по-нисък.
997 от откритите хипертоници на терапия или едвам всеки втори (48%) е с добър надзор на артериалното си налягане, против 60% приблизително за света. След включване на данните за измерено артериално налягане по време на скрининга процентът на добре следените хипертоници на терапия спада – 35.57%, е по-малък от този на хората с високо кръвно на терапия без добър надзор - 38.51%.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




