Влизането в еврозоната: Какви са страховете на българите
Всеки втори българин е срещу въвеждането на еврото у нас. Това сочи изследване на " Алфа Рисърч " по поръчка на Министерството на финансите.
По проект България би трябвало да одобри еврото от 2024 година, само че към момента е под въпрос дали ще успее да извърши всички условия до тогава поради политическата неустойчивост в страната.
В българското общество съществуват терзания, страхове и в това време слаба осведоменост във връзка с присъединението на България към еврозоната. Това заяви Боряна Димитрова, шеф на организация " Алфа Рисърч ", на конференция, обвързвана с показване на данните от извършено социологическо изследване по отношение на настройките на жителите и бизнеса за въвеждане на еврото в България.
Проучването е извършено в интервала 1 – 17 ноември 2022 година измежду 1200 души и 500 компании, означи Боряна Димитрова и добави, че 32,8% от хората утвърждават присъединението на страната ни към еврозоната.
59,4% от интервюираните считат, че присъединението на България към еврозоната ще това ще окаже положително въздействие върху стопанската система. По отношение на бизнеса 61,3% от фирмите също са на мнение, че ще има положителни резултати върху съответната компания.
58,6% от необятната общност показва, че позитивните резултати от въвеждането на еврото, ще бъдат свързани с по-удобното за хората при пътешестване и разплащане в чужбина, 72,8% от бизнеса също считат по този начин. 37,2% от необятната общност са на мнение, че еврото ще улесни търговията ни с другите европейски страни, при бизнеса настройките в това отношение са 63,2%. Сред позитивните аспекти са още по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия бранш в страната, достъп на българските жители и компании до по-изгодни и по-евтини заеми, повишение на самочувствието ни на жители на Европейски Съюз, действително присъединяване на България в процеса на взимане на решения в еврозоната, както и понижаване на риска от банкрути на банки.
Негативните резултати от въвеждането на еврото в страната и съгласно необятната общност, и съгласно бизнеса, са свързани с повишение на цените на стоките, рискът от измами и изкуствено повишение на цените от страна на неточни търговци, увеличение на инфлацията, компликация за хората да се ориентират в новите парични средства, загуба на суверенитет и финансова самостоятелност, както и неконкурентноспособност на българските артикули.
Служебният министър на финансите Росица Велкова напомни, че Народното събрание сложи като главен приоритет на служебното държавно управление да работи в посока за това от 1 януари 2024 година България да стане част от еврозоната, като са импортирани четири законопроекта в Народно събрание, в това число Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка. Финансовият министър заяви, че чака Законът за ограниченията против изпирането на пари до края на годината да бъде прегледан на първо гласоподаване. По отношение на петия законопроект – за еврото, ще бъде създаден в първичен план, който е създаден сред министерствата, обществените ведомства и институции, както и Българска народна банка, изясни Велкова, като добави, че при започване на февруари 2023 година се планува да бъде оповестен за 30-дневно публично разискване.
Боряна Димитрова акцентира, че в България огромна част от компаниите са микро и дребни, и в случай че при тях резултатите бяха извънредно отрицателни, това щеше да се отрази в крайния резултат. По думите ѝ, макар че има известни разлики, те не обръщат радикално резултата.
Росица Велкова от своя страна съобщи, че един от органите, който ще следи за нарушавания, ще бъде Комисията за отбрана на потребителите (КЗП). По отношение на оценката на разноските, като се има поради тази в другите страни, тя е към 12 милиона лв..
По проект България би трябвало да одобри еврото от 2024 година, само че към момента е под въпрос дали ще успее да извърши всички условия до тогава поради политическата неустойчивост в страната.
В българското общество съществуват терзания, страхове и в това време слаба осведоменост във връзка с присъединението на България към еврозоната. Това заяви Боряна Димитрова, шеф на организация " Алфа Рисърч ", на конференция, обвързвана с показване на данните от извършено социологическо изследване по отношение на настройките на жителите и бизнеса за въвеждане на еврото в България.
Проучването е извършено в интервала 1 – 17 ноември 2022 година измежду 1200 души и 500 компании, означи Боряна Димитрова и добави, че 32,8% от хората утвърждават присъединението на страната ни към еврозоната.
59,4% от интервюираните считат, че присъединението на България към еврозоната ще това ще окаже положително въздействие върху стопанската система. По отношение на бизнеса 61,3% от фирмите също са на мнение, че ще има положителни резултати върху съответната компания.
58,6% от необятната общност показва, че позитивните резултати от въвеждането на еврото, ще бъдат свързани с по-удобното за хората при пътешестване и разплащане в чужбина, 72,8% от бизнеса също считат по този начин. 37,2% от необятната общност са на мнение, че еврото ще улесни търговията ни с другите европейски страни, при бизнеса настройките в това отношение са 63,2%. Сред позитивните аспекти са още по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия бранш в страната, достъп на българските жители и компании до по-изгодни и по-евтини заеми, повишение на самочувствието ни на жители на Европейски Съюз, действително присъединяване на България в процеса на взимане на решения в еврозоната, както и понижаване на риска от банкрути на банки.
Негативните резултати от въвеждането на еврото в страната и съгласно необятната общност, и съгласно бизнеса, са свързани с повишение на цените на стоките, рискът от измами и изкуствено повишение на цените от страна на неточни търговци, увеличение на инфлацията, компликация за хората да се ориентират в новите парични средства, загуба на суверенитет и финансова самостоятелност, както и неконкурентноспособност на българските артикули.
Служебният министър на финансите Росица Велкова напомни, че Народното събрание сложи като главен приоритет на служебното държавно управление да работи в посока за това от 1 януари 2024 година България да стане част от еврозоната, като са импортирани четири законопроекта в Народно събрание, в това число Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка. Финансовият министър заяви, че чака Законът за ограниченията против изпирането на пари до края на годината да бъде прегледан на първо гласоподаване. По отношение на петия законопроект – за еврото, ще бъде създаден в първичен план, който е създаден сред министерствата, обществените ведомства и институции, както и Българска народна банка, изясни Велкова, като добави, че при започване на февруари 2023 година се планува да бъде оповестен за 30-дневно публично разискване.
Боряна Димитрова акцентира, че в България огромна част от компаниите са микро и дребни, и в случай че при тях резултатите бяха извънредно отрицателни, това щеше да се отрази в крайния резултат. По думите ѝ, макар че има известни разлики, те не обръщат радикално резултата.
Росица Велкова от своя страна съобщи, че един от органите, който ще следи за нарушавания, ще бъде Комисията за отбрана на потребителите (КЗП). По отношение на оценката на разноските, като се има поради тази в другите страни, тя е към 12 милиона лв..
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ