5 неща, които научихме от Аустрелиън Оупън
Всеки шампионат от Големия шлем може да се окаже повратен миг в кариерата и пътя на развиване за даден играч и резултатите на тези съревнования постоянно дефинират хода на сезона за огромна част от тенисистите. Неминуемо след всяко такова събитие би трябвало да се създадат съответните заключения, а ето кои са най-важните неща, върху които да поразсъждаваме в резултат на тазгодишния Аустрелиън Оупън най-малко съгласно мен:
1. Никога не отписвайте Рафаел Надал
Матадора пропусна цялата втора половина от миналия сезон заради травма в региона на ходилото. Впоследствие се оказа, че въпросната контузия е извънредно сериозна и става въпрос за хронично заболяване. Испанецът страда от така наречен синдром " Мюлер-Вайс ", който развива в резултат на прекомерно изтощителния му жанр на игра, и Рафа е заставен да играе с разцепена кост до края на своята професионална тенис кариера.
Наглед завръщането на Надал изглеждаше съвсем невероятно и самият той признава по какъв начин допреди месец не е знаел дали още веднъж ще стъпи на тенис корта, само че манакорецът показва непримирима воля и сътвори един от най-великите обрати във финали от Големия шлем, откакто надви в над петчасова борба против Даниил Медведев в разногласието за трофея от Аустрелиън Оупън и по този метод се поздрави с рекордна 21-ва " мейджър " купа.
Ибериецът за следващ път сподели, че борбеният му дух се простира надалеч над силата на естествените закони, и още веднъж се завърна победоносно, макар че лекарите от дълго време са скептици във връзка с дълголетието му в спорта. Световният номер пет изнесе един същински урок за младите играчи, които постоянно сме виждали да се срутват прочувствено при най-малкото събитие в техен ущърб по време на даден дуел и надали някой повече ще се усъмни в способността на Рафа да печели всеки един шампионат, където той съобщи присъединяване.
2. Даниил Медведев е явният водач на новото потомство
Голямата тройка от много време господства надпреварите от Големия шлем и единствено четирима състезатели под 26-годишна възраст могат да се похвалят с постигане до край на събитие от подобен сан. Това са Александър Зверев, Стефанос Циципас, Матео Беретини и Даниил Медведев, единствено че руснакът изрично се откроява в тази компания и даже към този момент има една сходна купа. Медведев е четирикратен финалист в Шлема, до момента в който останалите трима състезатели са били единствено един път във въпросната позиция.
Световният номер две демонстрира впечатляващо неизменност и показва надалеч по-голяма тактическа зрялост по отношение на другите младоци, които имат прекомерно доста възходи и падения в срещите си, а това няма по какъв начин да ги изведе до успех в " мейджър " конкуренция. Московчанинът образно демонстрира трансформацията си в приключен тенисист и все по-рядко разрешава на страстите си да вземат връх над него, изграждайки дарба да печели привидно изгубени мачове, както го стори при епичната си победа над Феликс Оже-Алиасим, когато се върна от два сета пасив и отрази мачбол.
Медведев надалеч няма ефектната игра на Циципас и не може да се похвали с мощта на Зверев и Беретини от главната линия, единствено че постанова надалеч по-прагматичен метод в дейностите си и на процедура няма недостатъци, като тъкмо това го откроява измежду новата генерация и евентуално ще го води до голям брой триумфи в бъдеще време.
3. Женският тенис откри своята нова доминантна фигура
Ситуацията в женския тенис беше много объркана през последните години и очевидна тенис подчиненост изцяло отсъстваше. Видяхме редица нови шампионки, които изцяло бяха забравени във времето, и като че ли липсваше появяването на нова огромна шампионка, която да сложи нещата в някакви рамки. Този развой обаче наподобява изцяло приключен, тъй като Ашли Барти се разграничава доста от останалите си съпернички в Тура и доста нейни колежки признаха, че просто не могат да ѝ се опълчват все още.
Барти внася доста разнородни детайли посредством играта си и несъмнено се откроява измежду другите топ състезателки, които основно разчитат на грубата мощ. Австралийката разполага с първокачествен сечен бекхенд и има свойството да миксира по отличен метод ударите си, защото може да се похвали с съществуването на безукорен механически боеприпас.
Силовият тенис също не е непознат на победителката от тазгодишния Аустрелиън Оупън и тя реализира невероятна серия от 63 следващи извоювани сервис гейма. Световната номер едно съчетава по брилянтен метод експанзията с елегантността в своите изяви на корта и несъмнено не виждам кой би могъл да я измести от върха на ранглистата в скоро време.
4. Не се става звезда за един ден
Всички помним сензационното развиване на миналогодишното Открито състезание на Съединени американски щати, когато до финала доближиха двете тийнейджърки Ема Радукану и Лейла Ферандес. В последна сметка британката се трансформира в първата квалификантка с купа в Големия Шлем. За Ема последваха многомилионни контракти с разнообразни марки, отличие за Спортист на годината и даже награждаване с почетния медал на Британската империя.
Това обаче като че ли лиши фокуса на 19-годишната състезателка от нейните изяви в шампионатите и тя не е записвала поредни победи от US Open насам. Положението не е доста по-различно при канадката, чийто сезон започва със загуба на старта в Мелбърн. Времето въпреки всичко занапред е пред двете надарени спортистки, единствено че те не би трябвало да се осланят напълно на естествените си качества и е редно да оставят триумфа си в Ню Йорк настрана.
Вече споменахме за многото млади тенисистки, които не са издържали на напрежението и това ги е спирало да развият техния капацитет, тъй че Радукану и Фернандес имат доста дълъг път пред себе си, с цел да се утвърдят в международния хайлайф. Към тийнейджърките би трябвало да се работи деликатно и с нужното самообладание, защото те занапред навлизат в WTA Тура и скорошните им провали са в действителност естествена крачка напред в тяхното развиването.
5. Малко шоу не вреди на тениса
Тенисът е джентълменска игра, която е известна с традициите си и относително консервативни разбирания. Това до известна степен затруднява съществуването на ярки персонажи в обичания ни спорт, тъй като всички се стремят да следват даден етикет и по този начин виждаме известно еднообразие в профила на играчите. Въпросните характерности изрично не важат за Ник Кирьос и Танаси Кокинакис, които изнесоха необикновено шоу в шампионата по двойки на Аустрелиън Оупън и изненадващо стигнаха до купата.
Австралийците не посочваха обичайна игра при тандемите, само че имаха необикновено сработване между тях и изпълняваха купища трикови удари, а публиката непроменяемо изпълваше корта на техните дуели и създаваше незабравима атмосфера. Истината е, че множеството участници в конкуренцията поединично не можаха въобще да изпитат удоволствието да играят пред толкоз огромен брой фенове и можем сами да си създадем извода за потребността от сходен вид персонажи в тениса.
Не всеки може да бъде първенец от ранга на представителите на Голямата тройка, единствено че Кирьос и Кокинакис направиха нещо също толкоз значимо, а точно да показват един собствен по-вълнуващ прочит на играта и сигурно са привлекли доста нови тенис фенове, измежду които може и да се крие някой предстоящ номер едно.
1. Никога не отписвайте Рафаел Надал
Матадора пропусна цялата втора половина от миналия сезон заради травма в региона на ходилото. Впоследствие се оказа, че въпросната контузия е извънредно сериозна и става въпрос за хронично заболяване. Испанецът страда от така наречен синдром " Мюлер-Вайс ", който развива в резултат на прекомерно изтощителния му жанр на игра, и Рафа е заставен да играе с разцепена кост до края на своята професионална тенис кариера.
Наглед завръщането на Надал изглеждаше съвсем невероятно и самият той признава по какъв начин допреди месец не е знаел дали още веднъж ще стъпи на тенис корта, само че манакорецът показва непримирима воля и сътвори един от най-великите обрати във финали от Големия шлем, откакто надви в над петчасова борба против Даниил Медведев в разногласието за трофея от Аустрелиън Оупън и по този метод се поздрави с рекордна 21-ва " мейджър " купа.
Ибериецът за следващ път сподели, че борбеният му дух се простира надалеч над силата на естествените закони, и още веднъж се завърна победоносно, макар че лекарите от дълго време са скептици във връзка с дълголетието му в спорта. Световният номер пет изнесе един същински урок за младите играчи, които постоянно сме виждали да се срутват прочувствено при най-малкото събитие в техен ущърб по време на даден дуел и надали някой повече ще се усъмни в способността на Рафа да печели всеки един шампионат, където той съобщи присъединяване.
2. Даниил Медведев е явният водач на новото потомство
Голямата тройка от много време господства надпреварите от Големия шлем и единствено четирима състезатели под 26-годишна възраст могат да се похвалят с постигане до край на събитие от подобен сан. Това са Александър Зверев, Стефанос Циципас, Матео Беретини и Даниил Медведев, единствено че руснакът изрично се откроява в тази компания и даже към този момент има една сходна купа. Медведев е четирикратен финалист в Шлема, до момента в който останалите трима състезатели са били единствено един път във въпросната позиция.
Световният номер две демонстрира впечатляващо неизменност и показва надалеч по-голяма тактическа зрялост по отношение на другите младоци, които имат прекомерно доста възходи и падения в срещите си, а това няма по какъв начин да ги изведе до успех в " мейджър " конкуренция. Московчанинът образно демонстрира трансформацията си в приключен тенисист и все по-рядко разрешава на страстите си да вземат връх над него, изграждайки дарба да печели привидно изгубени мачове, както го стори при епичната си победа над Феликс Оже-Алиасим, когато се върна от два сета пасив и отрази мачбол.
Медведев надалеч няма ефектната игра на Циципас и не може да се похвали с мощта на Зверев и Беретини от главната линия, единствено че постанова надалеч по-прагматичен метод в дейностите си и на процедура няма недостатъци, като тъкмо това го откроява измежду новата генерация и евентуално ще го води до голям брой триумфи в бъдеще време.
3. Женският тенис откри своята нова доминантна фигура
Ситуацията в женския тенис беше много объркана през последните години и очевидна тенис подчиненост изцяло отсъстваше. Видяхме редица нови шампионки, които изцяло бяха забравени във времето, и като че ли липсваше появяването на нова огромна шампионка, която да сложи нещата в някакви рамки. Този развой обаче наподобява изцяло приключен, тъй като Ашли Барти се разграничава доста от останалите си съпернички в Тура и доста нейни колежки признаха, че просто не могат да ѝ се опълчват все още.
Барти внася доста разнородни детайли посредством играта си и несъмнено се откроява измежду другите топ състезателки, които основно разчитат на грубата мощ. Австралийката разполага с първокачествен сечен бекхенд и има свойството да миксира по отличен метод ударите си, защото може да се похвали с съществуването на безукорен механически боеприпас.
Силовият тенис също не е непознат на победителката от тазгодишния Аустрелиън Оупън и тя реализира невероятна серия от 63 следващи извоювани сервис гейма. Световната номер едно съчетава по брилянтен метод експанзията с елегантността в своите изяви на корта и несъмнено не виждам кой би могъл да я измести от върха на ранглистата в скоро време.
4. Не се става звезда за един ден
Всички помним сензационното развиване на миналогодишното Открито състезание на Съединени американски щати, когато до финала доближиха двете тийнейджърки Ема Радукану и Лейла Ферандес. В последна сметка британката се трансформира в първата квалификантка с купа в Големия Шлем. За Ема последваха многомилионни контракти с разнообразни марки, отличие за Спортист на годината и даже награждаване с почетния медал на Британската империя.
Това обаче като че ли лиши фокуса на 19-годишната състезателка от нейните изяви в шампионатите и тя не е записвала поредни победи от US Open насам. Положението не е доста по-различно при канадката, чийто сезон започва със загуба на старта в Мелбърн. Времето въпреки всичко занапред е пред двете надарени спортистки, единствено че те не би трябвало да се осланят напълно на естествените си качества и е редно да оставят триумфа си в Ню Йорк настрана.
Вече споменахме за многото млади тенисистки, които не са издържали на напрежението и това ги е спирало да развият техния капацитет, тъй че Радукану и Фернандес имат доста дълъг път пред себе си, с цел да се утвърдят в международния хайлайф. Към тийнейджърките би трябвало да се работи деликатно и с нужното самообладание, защото те занапред навлизат в WTA Тура и скорошните им провали са в действителност естествена крачка напред в тяхното развиването.
5. Малко шоу не вреди на тениса
Тенисът е джентълменска игра, която е известна с традициите си и относително консервативни разбирания. Това до известна степен затруднява съществуването на ярки персонажи в обичания ни спорт, тъй като всички се стремят да следват даден етикет и по този начин виждаме известно еднообразие в профила на играчите. Въпросните характерности изрично не важат за Ник Кирьос и Танаси Кокинакис, които изнесоха необикновено шоу в шампионата по двойки на Аустрелиън Оупън и изненадващо стигнаха до купата.
Австралийците не посочваха обичайна игра при тандемите, само че имаха необикновено сработване между тях и изпълняваха купища трикови удари, а публиката непроменяемо изпълваше корта на техните дуели и създаваше незабравима атмосфера. Истината е, че множеството участници в конкуренцията поединично не можаха въобще да изпитат удоволствието да играят пред толкоз огромен брой фенове и можем сами да си създадем извода за потребността от сходен вид персонажи в тениса.
Не всеки може да бъде първенец от ранга на представителите на Голямата тройка, единствено че Кирьос и Кокинакис направиха нещо също толкоз значимо, а точно да показват един собствен по-вълнуващ прочит на играта и сигурно са привлекли доста нови тенис фенове, измежду които може и да се крие някой предстоящ номер едно.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ