Не можем да почиваме на стари лаври: Калин Иванов, председател на Национално движение Аспарухов меч
Всеки би трябвало да се усеща персонално виновен за това по какъв начин ще наподобява неговата страна и по какъв начин ще наподобява страната на децата му
За да имаме явен и ярък път като общество, би трябвало да пазим историята си и да се учим от нея. Невъзможно е да вървим напред и да се развиваме, в случай че не познаваме предишното си. За жал, от време на време забравяме неговите уроци. Точно в такива моменти сме признателни на всеки, посветил житейския си път на реставрацията на нещо свято и забравено. Именно с подобен човек ще ви срещнем през днешния ден. Млад историк, поел тежкия път на съживяването на забравени български военни маршове. Човек, който вижда бъдещето по-светло от сегашното, и има вяра за младото потомство.
– Г-н Иванов, представете се на нашите читатели.
– Казвам се Калин Иванов, на 20 години съм, от София. Завърших Национална гимназия за антични езици и култури " Св. Константин-Кирил Философ " преди две години. Сега съм студент втори курс в Софийския университет " Св. Климент Охридски " със компетентност " История ". Дипломирах се в гимназията с дипломна работа, чиято тематика бе обвързвана с историята на българския военен марш по времето на XX век. Председател съм на неправителствената организация Национално придвижване " Аспарухов меч ", което беше учредено на 6 май 2023 година.
– Ще ни разкажете ли малко повече за " Аспарухов меч "? Каква е неговата задача?
– Сдружението беше учредено от мен и мои близки другари, като множеството от тях са от нашата гимназия. Целта ни беше да съберем допустимо най-вече хора, които имат характерни знания и обучение в най-различни сфери, и това да се употребява в съграждането на нашето българско общество. Както знаете, и Рим не е бил издигнат за един ден тъй че обществото непрекъснато има потребност от дейци в разнообразни области, които да го побутват напред. Не можем да се осланяме на остарели лаври отпреди десетилетия, да не кажа и епохи обратно във времето. Това е главната задача на " Аспарухов меч ".
Организацията се занимава с най-различни начинания – дарителски дела, културно-исторически действия. В нашия правилник е записано и че една от главните цели на " Аспарухов меч " е да прави цивилен мониторинг върху обществената власт. В случая става въпрос за държавното управление, държавните институции и Народното събрание. Участвали сме в комисии, предложили сме промени в закони и сме писали мнения. Това са нашите съществени цели. Фундаментите на сдружението са източното православие, българският национализъм, концепцията, че България е културно-историческа единица, съществувала повече от 14 века, и ние желаеме да разпространим и да утвърдим тази значима цивилизационна роля на нашата страна. Занимаваме се с най-различни проблеми. Включително, в този момент още веднъж назрява македонският въпрос. Там също имаме начинания и работим със съидейници.
– Как избрахте името на придвижването?
– Както споделих, моята дипломна работа бе на тематика, обвързвана с историята на българския боен марш в ранния XX век (по-точно сред 1908 и 1944 година). В този интервал са изписани стотици маршове в българската страна и името на организацията идва от името на един от тези маршове. Това е маршът " Аспарухов меч ". Заради него се спряхме на името.
– Казахте, че сте основали националното придвижване дружно с Ваши другари от гимназията. Какво въодушевява младежите да се занимават с нещо толкоз значимо?
– Лично за мен вдъхновението идва от това, че изучавам и се занимавам с история. Но не ми е задоволително единствено да чета за хора, които са създали значими неща за нашата страна. Както споделих, не можем да почиваме на остарели лаври и делото на тези хиляди хора – българи и чужденци, съдействали за развиването на българската страна, въодушевява всички нас. Разбира се, виждаме и деградацията, в която е изпаднало нашето общество, само че считаме, че това може да се промени. И ние можем да помогнем да се възвърне остарялото българско общество на патриоти, родолюбци и хора, които са подготвени да вземат участие в строителството на страната.
– Имате взаимна самодейност с духовия оркестър на Втора Тунджанска бригада в Стара Загора…
– Това е концепция, която се зароди преди доста години, още до момента в който бях възпитаник. Всъщност от този момент работя, с цел да сътворявам контакти и да популяризирам концепцията ми сред хора, които биха имали интерес към реализирането й. Миналата година открих контакт с диригента на оркестъра на Втора Тунджанска механизирана бригада – капитан Цветомир Василев. Той се съгласи да помогне да възстановим част от българските бойни маршове. От тях има събрани над 500 в сборника на доктор Николай Русев – " По следите на една безсмъртна ария ", публикуван в два тома през 1981 година Идеята е тези маршове лека-полека да бъдат възстановявани и да влязат още веднъж в церемониала на българската войска, защото тя употребява една компилация от десетина, не повече от петнайсет марша, според от церемонията. Дори има наклонност маршовете, употребявани във военния парад, да понижават. През 2018 година или 2019 година дори имаше концепция траурният марш " Кол прочут " да отпадне, защото бил руски… Има застрашаване от изтриване на армията като културна единица. По-рано тази година едно музикално съдружие за отбрана на авторски права предяви авторски права върху химна на армията " Велик е нашият боец " и се опита да ги принуди да заплащат за изпълняването на личния си химн… Затова ние считаме, че това е културно завещание, което освен би трябвало да се запази, само че да се реставрира и употребява, защото имаме богат военно-маршов репертоар.
– Разкажете повече за тези български военни маршове?
– В сборника на доктор Николай Русев са включени маршове, които са компилирани още през 80-те години, защото още тогава е имало концепция за тяхното възобновяване. Много малко от тях са били възобновени през годините от доктор Николай Русев. Бях се сдобил с двата тома. Те в действителност са колосални, към 1600 страници общо, цялостни с песни. В изданията да вземем за пример, има не по-малко от 20 версии единствено на " Шуми Марица ", тъй като е имало няколко състезанието за премелодизацията на песента. Това е главният източник на маршове, който ние имаме. Освен това, военни маршове има в архива на Българско национално радио и в архива на Софийската филхармония. Софийската филхармония в началото е била военният симфоничен оркестър на Негово Царско Величество. Била е част от гвардейската музикална команда по това време. Имаме даже запис от 1901 година на един от маршовете на чешкия композитор Алоис Мацак " Към Родопите ", който даже е наличен онлайн в архива на БНР. Има къде да се намерят. Разбира се, има и в Държавния военно-исторически списък. Има и архивни единици с партитури в Националната библиотека " Свети Кирил и Методий ". Запознах се с един някогашен гвардейски музикант, който ми сподели, че за жалост огромна част от следгвардейската библиотека е била изгорена от партизаните след 1944 година Голяма част от истинските партитури на маршовете са изгубени, само че доста от тях са непокътнати и чакат единствено своята оркестровка.
– Според Вас, кое е значимо за младите в България и по какъв начин в действителност можем да задържим патриотичните полезности измежду тях?
– Много е просто. Сред младите има възприятие на невъзможност, че нищо в тази страна няма да се оправи. Цари голяма историческа неначетеност. Хората всеобщо не знаят, че сега сме в най-задоволения интервал на българското общество и липсва предпочитание да се вкара в допълнение работа и труд за надграждането на българското общество. Преди 100 години не е било по този начин. Давам заслужен образец с Христина Ценкова, която е първата акушерка в България, и макар че умира в беднотия, е една от първите дами, зачислени в българската войска. Активен войник, доброволец и участник в три войни. Включително в Априлското въстание, където се бори при Батак и е една от дребното оживели от клането. Такива полезности на дълг към построяването на страната в този момент просто липсват. Може би е напълно целеустремено, а може би държавните управления до момента не са били задоволително способени да изградят съответна просветителна система, в която тези полезности да бъдат излъчени на учениците. Съответно те израстват с концепцията, че България постоянно е била неприятно място за живеене и постоянно ще бъде такова. Затова и бягат от родината. В момента сме очевидци на фетиш към материалното, към физическото презадоволяване и бързите удоволствия. Култ, който е нещо като особеност за българското общество и Европа като цяло. Това е нещо ново и изцяло непознато на нашите ширини и към този момент виждаме ужасните му плодове. Някои хора упрекват чалгата, чалгаризацията и наркоманизацията на младите, само че това са единствено признаците на неналичието на тези полезности и този честен дълг да изграждаш страната.
– Как виждате смяната?
– На първо място учениците и поколението, което към момента не е приключило междинното си обучение, и студентите, би трябвало да имат опция за начинания, които да бъдат подпомагани от страната, учебните заведения и университетите, в интерес на техните общности. Независимо дали това ще е общността на квартала, махалата, селото, целия град, региона или даже страната. Няма значение, само че те би трябвало да бъдат подкрепяни и лека-полека да дават безплатен доброволчески труд в интерес на обществото. Това е нещо, което е било безусловно обикновено в миналото. Хората са били горди от обстоятелството, че са помагали за построяването на новата българска страна. Не виждам за какво да бъде проблем в този момент, и за какво такива полезности да не могат да бъдат върнати. Разбира се, всичко би трябвало да е при верните политики на страната, които минават респективно през Министерството на образованието и науката, Министерство на културата и други Както знаем, културните начинания, които сега се спонсорират от страната, са от вида на " Драг куин ", празненството в ЛГБТ бар в София. Това са начинания, които се употребяват за нищо повече от едно плячкосване на пари от страната. Държавата не спонсорира всеобщо съответни културни мероприятия, не оказва помощ за развиването на своята лична просвета и както виждате, това води до изключителна морална деградация. Най-малкото, музеите още веднъж получават незабележим бюджет. Не могат даже да обезпечат обикновено възнаграждение на своите служащи. Това, което забелязах, е, че в музеите имаме доста огромни условия за обучение и заплата, която несъмнено не е задоволителна за хора от ранга на " Магистър ", " Доктор " и прочие. Явно страната няма безусловно никакъв интерес да спонсорира личната си просвета.
– В подтекста на казаното до момента, какво е Вашето обръщение към нашите читатели, към младежите?
– Това, което бих желал да им кажа, е най-много да не питат толкоз, какво страната може да направи за тях, а да се запитат, какво те могат и какво са създали за личното си общество и страна. Това за мен е главното. Собствената отговорност. Всеки би трябвало да се усеща персонално виновен за това по какъв начин ще наподобява неговата страна и по какъв начин ще наподобява страната на децата му.
Национална Бизнес Поща (NBP.bg), Йоана Попова
За да имаме явен и ярък път като общество, би трябвало да пазим историята си и да се учим от нея. Невъзможно е да вървим напред и да се развиваме, в случай че не познаваме предишното си. За жал, от време на време забравяме неговите уроци. Точно в такива моменти сме признателни на всеки, посветил житейския си път на реставрацията на нещо свято и забравено. Именно с подобен човек ще ви срещнем през днешния ден. Млад историк, поел тежкия път на съживяването на забравени български военни маршове. Човек, който вижда бъдещето по-светло от сегашното, и има вяра за младото потомство.
– Г-н Иванов, представете се на нашите читатели.
– Казвам се Калин Иванов, на 20 години съм, от София. Завърших Национална гимназия за антични езици и култури " Св. Константин-Кирил Философ " преди две години. Сега съм студент втори курс в Софийския университет " Св. Климент Охридски " със компетентност " История ". Дипломирах се в гимназията с дипломна работа, чиято тематика бе обвързвана с историята на българския военен марш по времето на XX век. Председател съм на неправителствената организация Национално придвижване " Аспарухов меч ", което беше учредено на 6 май 2023 година.
– Ще ни разкажете ли малко повече за " Аспарухов меч "? Каква е неговата задача?
– Сдружението беше учредено от мен и мои близки другари, като множеството от тях са от нашата гимназия. Целта ни беше да съберем допустимо най-вече хора, които имат характерни знания и обучение в най-различни сфери, и това да се употребява в съграждането на нашето българско общество. Както знаете, и Рим не е бил издигнат за един ден тъй че обществото непрекъснато има потребност от дейци в разнообразни области, които да го побутват напред. Не можем да се осланяме на остарели лаври отпреди десетилетия, да не кажа и епохи обратно във времето. Това е главната задача на " Аспарухов меч ".
Организацията се занимава с най-различни начинания – дарителски дела, културно-исторически действия. В нашия правилник е записано и че една от главните цели на " Аспарухов меч " е да прави цивилен мониторинг върху обществената власт. В случая става въпрос за държавното управление, държавните институции и Народното събрание. Участвали сме в комисии, предложили сме промени в закони и сме писали мнения. Това са нашите съществени цели. Фундаментите на сдружението са източното православие, българският национализъм, концепцията, че България е културно-историческа единица, съществувала повече от 14 века, и ние желаеме да разпространим и да утвърдим тази значима цивилизационна роля на нашата страна. Занимаваме се с най-различни проблеми. Включително, в този момент още веднъж назрява македонският въпрос. Там също имаме начинания и работим със съидейници.
– Как избрахте името на придвижването?
– Както споделих, моята дипломна работа бе на тематика, обвързвана с историята на българския боен марш в ранния XX век (по-точно сред 1908 и 1944 година). В този интервал са изписани стотици маршове в българската страна и името на организацията идва от името на един от тези маршове. Това е маршът " Аспарухов меч ". Заради него се спряхме на името.
– Казахте, че сте основали националното придвижване дружно с Ваши другари от гимназията. Какво въодушевява младежите да се занимават с нещо толкоз значимо?
– Лично за мен вдъхновението идва от това, че изучавам и се занимавам с история. Но не ми е задоволително единствено да чета за хора, които са създали значими неща за нашата страна. Както споделих, не можем да почиваме на остарели лаври и делото на тези хиляди хора – българи и чужденци, съдействали за развиването на българската страна, въодушевява всички нас. Разбира се, виждаме и деградацията, в която е изпаднало нашето общество, само че считаме, че това може да се промени. И ние можем да помогнем да се възвърне остарялото българско общество на патриоти, родолюбци и хора, които са подготвени да вземат участие в строителството на страната.
– Имате взаимна самодейност с духовия оркестър на Втора Тунджанска бригада в Стара Загора…
– Това е концепция, която се зароди преди доста години, още до момента в който бях възпитаник. Всъщност от този момент работя, с цел да сътворявам контакти и да популяризирам концепцията ми сред хора, които биха имали интерес към реализирането й. Миналата година открих контакт с диригента на оркестъра на Втора Тунджанска механизирана бригада – капитан Цветомир Василев. Той се съгласи да помогне да възстановим част от българските бойни маршове. От тях има събрани над 500 в сборника на доктор Николай Русев – " По следите на една безсмъртна ария ", публикуван в два тома през 1981 година Идеята е тези маршове лека-полека да бъдат възстановявани и да влязат още веднъж в церемониала на българската войска, защото тя употребява една компилация от десетина, не повече от петнайсет марша, според от церемонията. Дори има наклонност маршовете, употребявани във военния парад, да понижават. През 2018 година или 2019 година дори имаше концепция траурният марш " Кол прочут " да отпадне, защото бил руски… Има застрашаване от изтриване на армията като културна единица. По-рано тази година едно музикално съдружие за отбрана на авторски права предяви авторски права върху химна на армията " Велик е нашият боец " и се опита да ги принуди да заплащат за изпълняването на личния си химн… Затова ние считаме, че това е културно завещание, което освен би трябвало да се запази, само че да се реставрира и употребява, защото имаме богат военно-маршов репертоар.
– Разкажете повече за тези български военни маршове?
– В сборника на доктор Николай Русев са включени маршове, които са компилирани още през 80-те години, защото още тогава е имало концепция за тяхното възобновяване. Много малко от тях са били възобновени през годините от доктор Николай Русев. Бях се сдобил с двата тома. Те в действителност са колосални, към 1600 страници общо, цялостни с песни. В изданията да вземем за пример, има не по-малко от 20 версии единствено на " Шуми Марица ", тъй като е имало няколко състезанието за премелодизацията на песента. Това е главният източник на маршове, който ние имаме. Освен това, военни маршове има в архива на Българско национално радио и в архива на Софийската филхармония. Софийската филхармония в началото е била военният симфоничен оркестър на Негово Царско Величество. Била е част от гвардейската музикална команда по това време. Имаме даже запис от 1901 година на един от маршовете на чешкия композитор Алоис Мацак " Към Родопите ", който даже е наличен онлайн в архива на БНР. Има къде да се намерят. Разбира се, има и в Държавния военно-исторически списък. Има и архивни единици с партитури в Националната библиотека " Свети Кирил и Методий ". Запознах се с един някогашен гвардейски музикант, който ми сподели, че за жалост огромна част от следгвардейската библиотека е била изгорена от партизаните след 1944 година Голяма част от истинските партитури на маршовете са изгубени, само че доста от тях са непокътнати и чакат единствено своята оркестровка.
– Според Вас, кое е значимо за младите в България и по какъв начин в действителност можем да задържим патриотичните полезности измежду тях?
– Много е просто. Сред младите има възприятие на невъзможност, че нищо в тази страна няма да се оправи. Цари голяма историческа неначетеност. Хората всеобщо не знаят, че сега сме в най-задоволения интервал на българското общество и липсва предпочитание да се вкара в допълнение работа и труд за надграждането на българското общество. Преди 100 години не е било по този начин. Давам заслужен образец с Христина Ценкова, която е първата акушерка в България, и макар че умира в беднотия, е една от първите дами, зачислени в българската войска. Активен войник, доброволец и участник в три войни. Включително в Априлското въстание, където се бори при Батак и е една от дребното оживели от клането. Такива полезности на дълг към построяването на страната в този момент просто липсват. Може би е напълно целеустремено, а може би държавните управления до момента не са били задоволително способени да изградят съответна просветителна система, в която тези полезности да бъдат излъчени на учениците. Съответно те израстват с концепцията, че България постоянно е била неприятно място за живеене и постоянно ще бъде такова. Затова и бягат от родината. В момента сме очевидци на фетиш към материалното, към физическото презадоволяване и бързите удоволствия. Култ, който е нещо като особеност за българското общество и Европа като цяло. Това е нещо ново и изцяло непознато на нашите ширини и към този момент виждаме ужасните му плодове. Някои хора упрекват чалгата, чалгаризацията и наркоманизацията на младите, само че това са единствено признаците на неналичието на тези полезности и този честен дълг да изграждаш страната.
– Как виждате смяната?
– На първо място учениците и поколението, което към момента не е приключило междинното си обучение, и студентите, би трябвало да имат опция за начинания, които да бъдат подпомагани от страната, учебните заведения и университетите, в интерес на техните общности. Независимо дали това ще е общността на квартала, махалата, селото, целия град, региона или даже страната. Няма значение, само че те би трябвало да бъдат подкрепяни и лека-полека да дават безплатен доброволчески труд в интерес на обществото. Това е нещо, което е било безусловно обикновено в миналото. Хората са били горди от обстоятелството, че са помагали за построяването на новата българска страна. Не виждам за какво да бъде проблем в този момент, и за какво такива полезности да не могат да бъдат върнати. Разбира се, всичко би трябвало да е при верните политики на страната, които минават респективно през Министерството на образованието и науката, Министерство на културата и други Както знаем, културните начинания, които сега се спонсорират от страната, са от вида на " Драг куин ", празненството в ЛГБТ бар в София. Това са начинания, които се употребяват за нищо повече от едно плячкосване на пари от страната. Държавата не спонсорира всеобщо съответни културни мероприятия, не оказва помощ за развиването на своята лична просвета и както виждате, това води до изключителна морална деградация. Най-малкото, музеите още веднъж получават незабележим бюджет. Не могат даже да обезпечат обикновено възнаграждение на своите служащи. Това, което забелязах, е, че в музеите имаме доста огромни условия за обучение и заплата, която несъмнено не е задоволителна за хора от ранга на " Магистър ", " Доктор " и прочие. Явно страната няма безусловно никакъв интерес да спонсорира личната си просвета.
– В подтекста на казаното до момента, какво е Вашето обръщение към нашите читатели, към младежите?
– Това, което бих желал да им кажа, е най-много да не питат толкоз, какво страната може да направи за тях, а да се запитат, какво те могат и какво са създали за личното си общество и страна. Това за мен е главното. Собствената отговорност. Всеки би трябвало да се усеща персонално виновен за това по какъв начин ще наподобява неговата страна и по какъв начин ще наподобява страната на децата му.
Национална Бизнес Поща (NBP.bg), Йоана Попова
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ