Всеки трети българин се самоопределя като европеец, а всеки втори

Всеки трети българин се самоопределя като европеец, а всеки втори е на мнение, че мястото на България на геополитическата карта е като държава-членка на Европейския съюз. Това демонстрират данни от изследването " Национални и европейски измерения на актуалната еднаквост на българите ", показани на конференция в Българска телеграфна агенция.

Проучването е направено през 2021 година измежду 1014 пълнолетни българи посредством метода на полустандартизираното face-to-face изявление. Целта на изследването е да изследва груповата еднаквост на актуалните български жители.

" Когато започнахме този план, искахме да проучим националната еднаквост в другите й измерения. Бяха минали 13 години от приемането на страната ни в Европейския съюз. Интересуваше ни до каква степен сме българи, дали сме европейци ", сподели доцент доктор Магдалена Славкова от Института за етнология и фолклористика при Българска академия на науките.

Проучването демонстрира, че актуалната еднаквост на българските жители е с хибриден темперамент, като съчетава детайли на национална, наднационална, етническа и местна еднаквост. Нараства делът на идентификацията с наднационални структури, като малко над 30% от интервюираните възприемат себе си като " жител на Европейски Съюз ".

Водещо място, с максимален дял от 84.7%, заема националната еднаквост. Повече от половината респонденти (52.5%) се разпознават със своето обитаемо място.Тези, които се разпознават с етноса си, са малко над 13%.

Доц. доктор Албена Накова от Института по философия и социология към Българска академия на науките направи параленост сред данните от актуалното изследване с проучване за идентичността на българите от 2009 година То демонстрира, че българите преди 14 години се самоопределят посредством локалната си еднаквост, или с мястото, в което живеят и района, от който произлизат.

Половината интервюирани споделят, че мястото на страната ни на международната геополитическа карта е като държава-членка на Европейски Съюз. Всеки четвърти е на мнение, че България е балканска страна на кръстопът сред Запада и Изтока. Малко над 7% дават отговор, че България е страна, насочена към интензивно съдействие с Руската федерация.

На въпрос с какво се гордеете като български жител най-вече респонденти дават отговор, че това е българската история (60%), традициите и обичаите (44.7)%. Близо 18% от респондентите показват опцията да пътуват и работят по света като жители на държава-членка на Европейски Съюз.

" Този знак демонстрира почналите процеси на образуване на наднационална европейска еднаквост. По този метод се осъществя един забавен феномен - започващата да се образува европейска еднаквост се трансформира в мотив за национална горделивост, т.е. съзнанието за формиращата се европейска еднаквост се трансформира в един от знаците на националната еднаквост ", разяснява Накова.

На въпрос какво образува възприятието за принадлежност към българската нация две трети от респондентите споделят, че това е българският език. Националните културни обичаи и обичаите показват 65% от далите отговор, историческото минало и груповата памет показват 59% от участниците в изследването. Приблизително една трета са тези, за които православната вяра също е знак за национална еднаквост.

" Доста предно място в класацията на " непознатите " заемат бежанците, избрани от почти една пета от изследваните лица като " непознати " на България и имигрантите, въпреки и отнесени с два пъти по-нисък дял (една десета от изследваните лица) в графата " непознати ". Тези резултати отразяват преобладаващите през последните години у нас в по-голямата си част отрицателни настройки към бежанците и мигрантите ", сподели Накова.