Какво подсказват тези ходове на Патриотите?
Всеки си е избрал своя си тематика: Сидеров се върна към Москва, Симеонов - към нормалните си изстъпления, а Вътрешна македонска революционна организация се базират на искрено подправени вести. Дали тези солови акции не подсказват наближаващи избори, пита журналистът Полина Паунова в разбор за Deutsche Welle.
На фона на перманентната тресчица, обзела страната (въпреки цялата ѝ стабилност), локалните партийни нервности не са изключително забележими. А и в множеството случаи следенето им се оказва безплодно и изтощително занятие. Другояче наподобяват нещата при “Обединените патриоти” - назряващото напрежение вътре в националистическата коалиция освен е напълно очевидно, само че и може да се окаже структурно значимо за идващия парламент, когато и да се избира и конструира той. И въпреки да не водят чак до политически разтърсвания, обострените връзки сред „ Патриотите " подклаждат съществуващи публични разломи, внасят нервност и не на последно място - наподобяват като част от по-голям сюжет.
Въпреки напреженията сред Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и „ Атака ", „ Обединените патриоти " се договориха, сътвориха се и даже влязоха във властта, без да се разпаднат поради препирни за постове. Като имаме поради профила на трите партии, както и персоналните връзки сред водачите им, наричали се обществено с какви ли не имена, сходно единение изглеждаше необичайно и необяснимо. В последна сметка обаче желанието за власт се оказа много мощна политическа заварка, в следствие от което Каракачанов, Симеонов и Сидеров се въздържаха от внезапни придвижвания. Нещо повече даже: при започване на мандата на „ Борисов III " Сидеров изглеждаше европейски насочен, Каракачанов бе оставил най-патриотарските си изявления някъде в предишното, а Симеонов не наскърбяваше нито съдружните си сътрудници, нито несъгласните с него политици или жители. И тримата напряко не приличаха на себе си, а партиите им (очевидно поради европредседателството) бяха укротени. Дори имитираха методичност, с цялата конвенционалност на това изказване, когато става дума за националисти.
С течение на времето обаче - и най-много директно преди края на председателството - и трите обединения започнаха още веднъж да влизат в кожата си, а системността остана някъде обратно във времето. Просто тъй като към този момент не е нужна - нито на Бойко Борисов, който е във властта точно с помощта на „ Патриотите ", нито на самите националисти. На тях системността единствено им пречи.
Така Волен Сидеров заряза проевропейското говорене, с което ни изненада при започване на мандата, и се върна към нормалната си поза на националист, само че съветски. Обяви, че Крим не е нелегално анексиран, посети няколко пъти Москва, откъдето, несъмнено, популяризира Путин, след което изиска признание на ролята на Сталин като общественик.
Валери Симеонов пък атакува майките на деца с увреждания и се зае с лобистка активност, довела до беззъбо решение на ЮНЕСКО за Пирин, което бе прокарано с, меко казано, странни гласове. А единствената му самодейност, която изглеждаше на кардинална съществена - тази против безразборната реклама на хазарт, бе удавена в процедурни хватки. Симеонов обаче не се разпалва, нито пък прибегна до хули както в тази ситуация с майките. А това е задоволително красноречиво за “готовността” му да работи против статуквото. Очевидно тя се демонстрира единствено когато е безвредно.
Особено любопитно е държанието на Вътрешна македонска революционна организация. След като преди месеци партията се оказа най-гласовитата групировка по тематиката за " настъпващия джендър ", включвайки се интензивно в основаването на изкуствена нервност към Истанбулската спогодба, в този момент партията влиза във втори сходен скандал. Този път сюжетът е още по-абсурден - във Вътрешна македонска революционна организация явно са уверени, че подмолно се готви " узаконяване на педофилията ". Според групировката на Каракачанов, зад въпросната концепция стояла Световната здравна организация (СЗО). Партията се базира на изявления в медии, които сякаш цитирали секретни чернови на новия класификатор на заболяванията на СЗО. Оказа се обаче, че въпросните „ секретни " документи са качени от месеци на страницата на СЗО. И нито дума за “легализация” на педофилията. Но, несъмнено, такива формалности не могат да спрат Каракачанов и компания.
Само дни преди този момент военният министър и вицепремиер по сигурността направи следващото си антиромско изявление, подбудено от случай на всеобщо сборичкване сред роми и полиция. Да твърдиш, че браниш българщината от “цигани” и “педофили”, е доста по-лесно (а и по-атрактивно за характерния националистически електорат) от изработването на съответни интеграционни политики. В този смисъл последната истерична реакция на Вътрешна македонска революционна организация по тематиката за педофилията е индикатор за идни събития в “патриотичния сектор”.
Важен щрих е това: всяка от трите партии си избира “свои теми”, които не включват останалите две. Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ не се бъркат на “Атака” по съветското клатушкане, Валери Симеонов е оставен да работи в туризма, а Вътрешна македонска революционна организация да брани българите от либерализма. Тази тактичност наподобява съгласувана сред тримата водачи - вероятно с цел да си подсигурят оставането във властта за момента, само че и с цел да си обезпечат ниши за наново влизане в нея след последващи избори.
Има и различен миг: в случай че съдим по спорадичните конфликти сред Каракачанов, Симеонов и Сидеров, тримата надали ще останат дружно. Действията им досега демонстрират, че всеки от тях ще се пробва да се профилира. Каракачанов се обрисува като антилиберален националист, Сидеров - също като националист, единствено че проруски, а Симеонов може и да опита “консервативен проект” с онази част от някогашния Реформаторски блок, който вижда в НФСБ нещо като ракета-носител към опцията да бъдат последваща патерица на Борисов.
Тази разпокъсана обстановка измежду „ Патриотите " приказва за два значими процеса. Първият: присъединяване във властта явно е непременно, ръководството не се случва на кардинална база, както се пробват да внушат самите ръководещи. И вторият: зачестилите солови акции на националистите, с които всеки се бори за гласове от общия им електорат, подсказват приближаващи предварителни избори.
Общественият резултат от всичко това: задълбочаване на разломите в и без друго мощно обърканата обществена среда. А отговорност за това носят ГЕРБ, които крепят властта си на проруски, скандалджийски и искрено подправени тези.
На фона на перманентната тресчица, обзела страната (въпреки цялата ѝ стабилност), локалните партийни нервности не са изключително забележими. А и в множеството случаи следенето им се оказва безплодно и изтощително занятие. Другояче наподобяват нещата при “Обединените патриоти” - назряващото напрежение вътре в националистическата коалиция освен е напълно очевидно, само че и може да се окаже структурно значимо за идващия парламент, когато и да се избира и конструира той. И въпреки да не водят чак до политически разтърсвания, обострените връзки сред „ Патриотите " подклаждат съществуващи публични разломи, внасят нервност и не на последно място - наподобяват като част от по-голям сюжет.
Въпреки напреженията сред Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и „ Атака ", „ Обединените патриоти " се договориха, сътвориха се и даже влязоха във властта, без да се разпаднат поради препирни за постове. Като имаме поради профила на трите партии, както и персоналните връзки сред водачите им, наричали се обществено с какви ли не имена, сходно единение изглеждаше необичайно и необяснимо. В последна сметка обаче желанието за власт се оказа много мощна политическа заварка, в следствие от което Каракачанов, Симеонов и Сидеров се въздържаха от внезапни придвижвания. Нещо повече даже: при започване на мандата на „ Борисов III " Сидеров изглеждаше европейски насочен, Каракачанов бе оставил най-патриотарските си изявления някъде в предишното, а Симеонов не наскърбяваше нито съдружните си сътрудници, нито несъгласните с него политици или жители. И тримата напряко не приличаха на себе си, а партиите им (очевидно поради европредседателството) бяха укротени. Дори имитираха методичност, с цялата конвенционалност на това изказване, когато става дума за националисти.
С течение на времето обаче - и най-много директно преди края на председателството - и трите обединения започнаха още веднъж да влизат в кожата си, а системността остана някъде обратно във времето. Просто тъй като към този момент не е нужна - нито на Бойко Борисов, който е във властта точно с помощта на „ Патриотите ", нито на самите националисти. На тях системността единствено им пречи.
Така Волен Сидеров заряза проевропейското говорене, с което ни изненада при започване на мандата, и се върна към нормалната си поза на националист, само че съветски. Обяви, че Крим не е нелегално анексиран, посети няколко пъти Москва, откъдето, несъмнено, популяризира Путин, след което изиска признание на ролята на Сталин като общественик.
Валери Симеонов пък атакува майките на деца с увреждания и се зае с лобистка активност, довела до беззъбо решение на ЮНЕСКО за Пирин, което бе прокарано с, меко казано, странни гласове. А единствената му самодейност, която изглеждаше на кардинална съществена - тази против безразборната реклама на хазарт, бе удавена в процедурни хватки. Симеонов обаче не се разпалва, нито пък прибегна до хули както в тази ситуация с майките. А това е задоволително красноречиво за “готовността” му да работи против статуквото. Очевидно тя се демонстрира единствено когато е безвредно.
Особено любопитно е държанието на Вътрешна македонска революционна организация. След като преди месеци партията се оказа най-гласовитата групировка по тематиката за " настъпващия джендър ", включвайки се интензивно в основаването на изкуствена нервност към Истанбулската спогодба, в този момент партията влиза във втори сходен скандал. Този път сюжетът е още по-абсурден - във Вътрешна македонска революционна организация явно са уверени, че подмолно се готви " узаконяване на педофилията ". Според групировката на Каракачанов, зад въпросната концепция стояла Световната здравна организация (СЗО). Партията се базира на изявления в медии, които сякаш цитирали секретни чернови на новия класификатор на заболяванията на СЗО. Оказа се обаче, че въпросните „ секретни " документи са качени от месеци на страницата на СЗО. И нито дума за “легализация” на педофилията. Но, несъмнено, такива формалности не могат да спрат Каракачанов и компания.
Само дни преди този момент военният министър и вицепремиер по сигурността направи следващото си антиромско изявление, подбудено от случай на всеобщо сборичкване сред роми и полиция. Да твърдиш, че браниш българщината от “цигани” и “педофили”, е доста по-лесно (а и по-атрактивно за характерния националистически електорат) от изработването на съответни интеграционни политики. В този смисъл последната истерична реакция на Вътрешна македонска революционна организация по тематиката за педофилията е индикатор за идни събития в “патриотичния сектор”.
Важен щрих е това: всяка от трите партии си избира “свои теми”, които не включват останалите две. Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ не се бъркат на “Атака” по съветското клатушкане, Валери Симеонов е оставен да работи в туризма, а Вътрешна македонска революционна организация да брани българите от либерализма. Тази тактичност наподобява съгласувана сред тримата водачи - вероятно с цел да си подсигурят оставането във властта за момента, само че и с цел да си обезпечат ниши за наново влизане в нея след последващи избори.
Има и различен миг: в случай че съдим по спорадичните конфликти сред Каракачанов, Симеонов и Сидеров, тримата надали ще останат дружно. Действията им досега демонстрират, че всеки от тях ще се пробва да се профилира. Каракачанов се обрисува като антилиберален националист, Сидеров - също като националист, единствено че проруски, а Симеонов може и да опита “консервативен проект” с онази част от някогашния Реформаторски блок, който вижда в НФСБ нещо като ракета-носител към опцията да бъдат последваща патерица на Борисов.
Тази разпокъсана обстановка измежду „ Патриотите " приказва за два значими процеса. Първият: присъединяване във властта явно е непременно, ръководството не се случва на кардинална база, както се пробват да внушат самите ръководещи. И вторият: зачестилите солови акции на националистите, с които всеки се бори за гласове от общия им електорат, подсказват приближаващи предварителни избори.
Общественият резултат от всичко това: задълбочаване на разломите в и без друго мощно обърканата обществена среда. А отговорност за това носят ГЕРБ, които крепят властта си на проруски, скандалджийски и искрено подправени тези.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ