Забавни факти от историята на модата, пред които днешните тенденции бледнеят
Всеки сезон странностите на модата и творчеството на моделиерите провокират нашето откровено удивление. И все пак даже и най-необичайният тренд съумява да откри своите поклонници. Така е било и в Древността, по този начин е било и през Средновековието. И това потвърждават историята за нееднознанчите, само че доста известни за своето време фешън трендове.
10 любопитни обстоятелството, които прекатурват нашите показа за историята на човечеството
Предлагаме ви да оцените подбрани фешън акценти от предишните епохи и по едно и също време с това да научите любопитните обстоятелства за тяхната поява.
1. „ Елизабентинските ” яки станали праобраз на яките за животни
Яките „ глава върху поднос ” били върхът на модата през XVI век по време на ръководството на британската кралица Елизабет I. Никой не можел да допусна, че пристигналата от Испания мода на белите якички, подаващи се отдолу под ръба на връхната дреха, ще провокират сходен „ гигантизъм ”. Елизабентинските яки растели с всяка минала година, а с цел да запазят формата си, били употребявани железни мрежи, нишесте и наслоение на плата. Гордото вдигната глава на знатните особи била резултат на принудата – я се пробвайте да извърнете глава с такава яка на врата!
През 1960 година лекарят Франк Л. Джонсън забелязал тази насилствена фиксация и изобретил яки за животни, които да се употребяват в постоперационния интервал. А названието „ елизабентински ” се запазило и в днешни дни.
2. Перуките станали фешън, с цел да прикрият следствията на епидемията от сифилис
През XVI–XVII в. Европа страдала от всеобщите епидемии от сифилис. А известността на дългите коси, мустаци и бради повишена, защото те били считани за симптом за положително здраве. Плешив човек означавало болен човек и хората почнали да се срамят даже и в случай че косата им била естествено рядка. А тези, които заболяването успявала да порази, криели своя минус под перуки и плътни облекла.
Но модата на перуките въвел кралят на Франция Людовик XIV. Още в ранна възраст той почнал да оплешивява, както и неговият брат, кралят на Англия Чарлз II. На историческата просвета не е известно, дали те са страдали от сифилис, само че сигурно се знае, че десетки коафьори поддържали имиджа на кралете, а техният образец бил последван от придворните и аристокрацията. Перуките се трансформирали в знак на богатство, а тяхната цена и цената на средствата за поддръжката им (пудра, парфюм) непрестанно и спекулативно се повишавала. Модата на перуките траяла до XVIII век, когато естествените коси още веднъж станали известни.
3. Египтянките носили върху главите си конуси за навлажняване на косите и телата си
Древните египтяни знаели по какъв начин да се грижата за себе си – тук бил фиктивен правилото на студено къдрене благодарение на глина и първите парфюми. Използването на аромантните масла било необятно публикувано, а за улеснение египетските фешън дами носили на главите си конуси от особено приготвени благоуханен восък. Изложен на слънчеви лъчи той започвал последователно да се топи, покривайки косите и тялото с тъничък благоуханен филм.
Често това не били естествените коси, а перуки, които били носени както от мъжете, по този начин и от дамите. Египтяните постоянно бръснели главите си заради хигиенични съображения, а формата на перуката била друга според от случая.
4. Акцент върху мъжествеността
Първоначално гулпът (gulp - от холандски) бил просто подробност от мъжкия тоалет – фиктивен за отбрана, а едвам по-късно се трансформирал във значима част от дрехата. Акцент върху нея почнали да слагат рицарите от XVI век и това бил един от знаците на силата. От рицарите гулпът мина в облеклото на кралете и аристокрацията.
За да бъде поддържана формата му, била употребена самобитен push-up – пласт тъкан, илив него били слагани кесии, монети и дребни предмети. За да се притегли вниманието към тази част от дрехата, тя била избродирана със златни влакна и украсена със скъпоценни камъни. Своята най-голяма известност гулпът достигнал през XVI век, а в края на столетието на престола на Англия се възкачила Елизабета I, на която сходни демонстрации на мъжка мощ не се оказали по усета. А кралският двор в Испания се отличавал със своята набожности и не подкрепял тази „ срамна мода ”. Ето за какво гулпът последователно липсващ.
5. Скъпоценните пръчки-чесалки за обемни прически помагали да се прогонват въшките и бълхите
Огромните и артистични прически, които били по този начин известни в края на XVIII век, водели до съществени проблеми при тяхното поддържане. И фактически защо миене на главата може да става дума, когато върху нея се мъдрели модел на транспортен съд, цветя в същинска ваза или даже препарирана птица?
Подобни структури се правели за дълго време и ето за какво по никакъв начин не е чудно, че в тях се завъждали даже и инсекти. Но излаз за това стеснение бил открити. Един от основните аксесоари на придворните дами станали спецални палки-чесалки, с които, без да се поврежда прическата, да бъдат проговани насекомите. Често тези палки били украсявани със скъпоценни камъни, само че идеалната палка трябвало да бъде плоска, с цел да не се закачат косите за нея.
6. Разголените рокли на корейките
От XVII до началото на XX век в Корея съществувала необикновена женска мода. Разбира се, не всички дами носили тези характерни костюми с разголени гърди, явяващи се част от национална носия. Такава куртка-наметка се наричала джеогори. Под нея трябвало да се носи блузка – хеорити, само че тя била носена единствено от представителите на висшите класи.
Този „ открит ” костюм бил носен и у дома, и на открито, като едно от неговите смисли било това, че дамата е майка. В сходно облекло било комфортно да се кърмят новородените, а събитието, че самото кърмене се случвало на обществени места, било считано за демонстрация на горделивост от общественото състояние на кърмачката.
7. Модата на „ ръчни ” животни, с цел да бъдат упреквани те за неприятните миризми и да се бършат ръцете в тях
Съвременните фенове на „ джобните ” кученца даже не подозират, че сходна мода била публикувана през Средните епохи и то поради повсеместната злина на паразитите. Телесната температура на котките, хермелините и кучетата е по-висока от тази на хората и по тази причина бълхите и въшките по-скоро биха предпочели тях за собствен дом, а не индивида.
Освен това знатните дами смятали, че за хапещите инсекти козината на животните били по-примамлива от човешката коса. Затова те на всички места носили със себе си своите питомци-„ бранители ”, или пък мека четина от животни, завършена като аксесоар. Целта била да могат личните бълхи да се трансферират на животното, а непознатите да не се приближават до човешкото тяло. Освен това „ ръчните ” животни изпълнявали и още няколко функционалности: след хранене в тях можело да се избършат ръцете или да се хвърли върху тях виновността за неприятната миризма, която даже и с парфюм не можела да бъде прикрита.
8. Дългите камизоли били измислени, с цел да бъдат прикрити кривите крайници
Кралят на Франция Карл VIII, който управлявал в края на XV век, въобще не смятал, че външният тип не е значим за мъжа. И по-конкретно той мощно се вълнувал поради личните си криви крайници. Те привличали излишно внимание и с цел да бъде отклоенено то, шивачите на краля трябвало много да се постараят.
Дългите камзоли, украсени с богата шевица, били направени по заповед на Карл, а неговите придворни, несъмнено, не можели да не възприемат новата наклонност. През времето на ръководството на краля нюансите на шевиците и украшенията се променяли, само че тази част от дрешника останала с непроменена дължина.
9. Особените прически на самураите
Забавните прически на самураите носят в себе си избрана символика, дават улеснение и даже оказват помощ в багра. Така завързана косата на първо време била комфортна, с цел да се скрие под шлема при положение на нужда.
Прическите можело да се отличават една от друга, само че те имали няколко общи признака: високо, постоянно обръсналото чело; коси, стегнати в опашка или вързани на плитка, които можели да бъде в друга посока, само че наложително трябвало да приляга компактно върху главата. Аксесоарите, които били употребявани за тези прически, най-често били направени от метал или крепко дърво, с цел да бъдат употребявани и те като оръжие при нужда. Такава отбрана постоянно се оказвала непредвидена за съперниците и спасявала живота на самурая.
10. Отсъствие на вежди и мигли
Интересен е фактът,че в епохата на Ренесанса идващите стилните трендове дами се стремели да „ имат ” високото чело и постоянно бръснели и скубели косите си, с цел да подчертаят своите чела и шии – облик, който се е запазил в доста картини, рисувани във времето на европейското възобновление.
А това, че веждите и миглите тогава също не били на мода е реалност, който през днешния ден не е толкоз прочут. Модерните дами се стремели да реализират резултата на „ чистото лице ” и по тази причина правели веждите и миглите си по-малко забележими или напряко ги изскубвали напълно. Най-известното удостоверение за това е популярната картина „ Мона Лиза ”.
11. Хамелеоните като бижу
„ Хамелеоновият взрив ” се разразил в края на XIX век в Съединените щати. Малкото влечуго било „ прикрепвано ” на верижка и употребявано като брошка, халка, огърлица, бижу за косата. Този фешън вик не бил инцидентен. Влечугото сменяло своя цвят, което добавяло „ жанр ” при обличането. Разгърнал се всеобщ импорт на хамелеони, само че животинчетата също по този начин всеобщо почнали да измират. Защото никой тогава не знаел по какъв начин се гледа хамелеон и с какво би трябвало да се храни.
Обществото за отбрана на животните бързо се намесило и всеобщото потребление на сходни жестоки „ декорации ” било прекъснато. Но въпреки всичко някои единични проявления на тази мода се срещали чак до 20-те години на XX век.
12. Токове с друга дължина, с цел да се подражава на куцането на кралицата
Истински законодател на модата на своето време била датската принцеса Александра, брачна половинка на Едуард VII, крал на Англия и Ирландия, управлявал при започване на XX век. По това време тоалетите на кралицата мълнееносно се копирали. Ето за какво, когато след раждане Александра се разболяла от ревматоиден артрид и стартирана да куца, походката ѝ изцяло съществено също се трансформирала в обект на прекопирване – като фешън колорит. Но за здрав човек е доста изморително и мъчно непрестанно да имитира куцане. И решение на този проблем било открито.
По поръчка на най-запалените по стилните трендове дами почнали да се вършат обувки с друга височина на тока и „ стилната ” походка превзела висшата класа. Малко по-късно подобен модел дамски обувки почнали да се продават и в магазините под марката „ Куцането на Александра ”.
Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
