Влади Въргала припомни потресаваща случка с пенсионери
Всеки самичък избира своя избавител. Хората бързат да открият за какво тези против тях са врагове, вместо да откриват положителните си страни. Това сподели в изявление за bTV Radio артистът и режисьор Владислав Карамфилов – Влади Въргала. За себе си е безапелационен, че в никакъв случай не би станал политик и че не е този лидер, от хората имат потребност.
" По принцип нищо не е толкоз черно в този живот, хората се стресират от това, което се случва сега. Ако човек е здрав, безусловно всичко друго е решимо, всеки има някаква трудност за оцеляването, на всеки му е мъчно. Един плаче за обувки, различен плаче за крайници. Ако на мен примерно ми трябват 1-2 милиона, на Безос му трябват 12-13 милиарда примерно. И ние по един метод сме щастливи и по един метод сме нещастни в чувството си, в случай че пречупваме всичко през материалната позиция.
Материалният свят към този момент е повдигнат като пиедестал в критерия съумял ли съм, не съм ли съумял. И то е по този начин – единственото нещо, което можеш да демонстрираш за триумф – това е какъв брой пари изкара. Аз съм доста огромен футболист – ми да де, но какъв брой пари изкара? Аз съм доста огромен артист – хубаво, одобрявам ти песните, но какъв брой пари изкара? Тези, които не са изкарали пари, тях ги признават, когато към този момент тях ги няма… “, разяснява още Влади Въргала.
Актьорът описа свои мемоари за 10 ноември: " Когато пристигна 10 ноември преди 33 години, сякаш моето потомство хвана най-хубавата част от социализма. Тогава към този момент се разпадаше тази черупка, навлизаше малко повече независимост и дишаха малко по-дълбоко. Когато се случи да стане 10 ноември, да падне Тодор Живков, да раздържавим страната, всички участници в събитията по еднакъв метод абсорбираха опцията да употребяват държавната конструкция като частна – за персонална приложимост. “
" В момента, в който настъпи 10 ноември бях в класа на един от най-великите хора за мен, раждани в България, който беше потомствен болшевик, партиен секретар на Народния спектакъл и ние, неговите студенти до един бяхме от другата страна на барикадата. Това по никакъв метод не сътвори напрежение сред нас. Напротив – Стефан Данаилов се опитваше дотолкоз, доколкото е допустимо да ни даде информация какво се случва и за участниците в тези процеси. И какъв брой на приказки е прелестно, а какъв брой е невероятно да се случи това, в което ние толкоз вярвахме тогава, че ще се случи.
Ние вярвахме, че ще стане знамение и ще заживеем всички богати, щастливи, измежду едни прелестни хора. Тогава, когато пристигна самият миг с Тодор Живков, че падна, аз благополучен, споделих на татко ми – баща, Тодор Живков са го махнали, а татко ми сподели – ще го търсите Тодор Живков, само че няма да го намерите. А татко ми в никакъв случай не е бил политически зает с нито една партия. Той просто беше интелигентен човек. Започна една еуфория, това беше първото изрично разделяне на българите между тях. Първото нещо,което донесе 10 ноември беше разделянето на сини и червени. Деца и внуци водиха война против своите родители, баби и дядовци.
Аз бях уверен, че би трябвало да ги смажем тези червени отпадъци, бях на 2 митинга, бил съм на стачките за Петър Младенов, светла му памет, бил съм безрезервен на революцията, желая да кажа. Но веднъж, когато отивах на лекции във ВИТИЗ имаше един провален протест на Българска социалистическа партия, които вървяха – възрастни хора, и скандираха. И в профил – естествено, че това е развлечение за младежите, и в един миг един от мъжете – той имаше в себе си достолепието и се изрепчи на младежите, набиха му няколко тупаника, на бабата й паднаха очилата.
Аз в същото време видях в тези хора моите баба и дядо, които сега някой издевателства върху тях. Аз разбрах, че сега ние сме поддадени на някакъв инстинкт за самоизтребление. Че ние водиме война един с различен, а не, че водиме война за нещо. И то с неправилните врагове. И през днешния ден е по този начин – водиме война един против различен. Всеки един човек, който се появи като нов състезател на политическата сцена, мигновено той заема профила на някой различен, който е слязъл, безусловно същият “, уточни още Влади Въргала.
Според него, това, което може да сплоти народа ни, са огромни спортни достижения: " Футболът! Ако националният тим стане международен първенец, целият народ ще излезе на улицата и ще се прегръщаме. 94-та година е последният момент, в който аз съм видял българите да се обичат, да се прегръщат, да са щастливи, че срещат различен българин. Единствено тогава, когато станахме четвърти на международното в Щатите “, сподели той за btvradio.
" По принцип нищо не е толкоз черно в този живот, хората се стресират от това, което се случва сега. Ако човек е здрав, безусловно всичко друго е решимо, всеки има някаква трудност за оцеляването, на всеки му е мъчно. Един плаче за обувки, различен плаче за крайници. Ако на мен примерно ми трябват 1-2 милиона, на Безос му трябват 12-13 милиарда примерно. И ние по един метод сме щастливи и по един метод сме нещастни в чувството си, в случай че пречупваме всичко през материалната позиция.
Материалният свят към този момент е повдигнат като пиедестал в критерия съумял ли съм, не съм ли съумял. И то е по този начин – единственото нещо, което можеш да демонстрираш за триумф – това е какъв брой пари изкара. Аз съм доста огромен футболист – ми да де, но какъв брой пари изкара? Аз съм доста огромен артист – хубаво, одобрявам ти песните, но какъв брой пари изкара? Тези, които не са изкарали пари, тях ги признават, когато към този момент тях ги няма… “, разяснява още Влади Въргала.
Актьорът описа свои мемоари за 10 ноември: " Когато пристигна 10 ноември преди 33 години, сякаш моето потомство хвана най-хубавата част от социализма. Тогава към този момент се разпадаше тази черупка, навлизаше малко повече независимост и дишаха малко по-дълбоко. Когато се случи да стане 10 ноември, да падне Тодор Живков, да раздържавим страната, всички участници в събитията по еднакъв метод абсорбираха опцията да употребяват държавната конструкция като частна – за персонална приложимост. “
" В момента, в който настъпи 10 ноември бях в класа на един от най-великите хора за мен, раждани в България, който беше потомствен болшевик, партиен секретар на Народния спектакъл и ние, неговите студенти до един бяхме от другата страна на барикадата. Това по никакъв метод не сътвори напрежение сред нас. Напротив – Стефан Данаилов се опитваше дотолкоз, доколкото е допустимо да ни даде информация какво се случва и за участниците в тези процеси. И какъв брой на приказки е прелестно, а какъв брой е невероятно да се случи това, в което ние толкоз вярвахме тогава, че ще се случи.
Ние вярвахме, че ще стане знамение и ще заживеем всички богати, щастливи, измежду едни прелестни хора. Тогава, когато пристигна самият миг с Тодор Живков, че падна, аз благополучен, споделих на татко ми – баща, Тодор Живков са го махнали, а татко ми сподели – ще го търсите Тодор Живков, само че няма да го намерите. А татко ми в никакъв случай не е бил политически зает с нито една партия. Той просто беше интелигентен човек. Започна една еуфория, това беше първото изрично разделяне на българите между тях. Първото нещо,което донесе 10 ноември беше разделянето на сини и червени. Деца и внуци водиха война против своите родители, баби и дядовци.
Аз бях уверен, че би трябвало да ги смажем тези червени отпадъци, бях на 2 митинга, бил съм на стачките за Петър Младенов, светла му памет, бил съм безрезервен на революцията, желая да кажа. Но веднъж, когато отивах на лекции във ВИТИЗ имаше един провален протест на Българска социалистическа партия, които вървяха – възрастни хора, и скандираха. И в профил – естествено, че това е развлечение за младежите, и в един миг един от мъжете – той имаше в себе си достолепието и се изрепчи на младежите, набиха му няколко тупаника, на бабата й паднаха очилата.
Аз в същото време видях в тези хора моите баба и дядо, които сега някой издевателства върху тях. Аз разбрах, че сега ние сме поддадени на някакъв инстинкт за самоизтребление. Че ние водиме война един с различен, а не, че водиме война за нещо. И то с неправилните врагове. И през днешния ден е по този начин – водиме война един против различен. Всеки един човек, който се появи като нов състезател на политическата сцена, мигновено той заема профила на някой различен, който е слязъл, безусловно същият “, уточни още Влади Въргала.
Според него, това, което може да сплоти народа ни, са огромни спортни достижения: " Футболът! Ако националният тим стане международен първенец, целият народ ще излезе на улицата и ще се прегръщаме. 94-та година е последният момент, в който аз съм видял българите да се обичат, да се прегръщат, да са щастливи, че срещат различен българин. Единствено тогава, когато станахме четвърти на международното в Щатите “, сподели той за btvradio.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ