Всеки родител иска детето му да е щастливо и успешно

Всеки родител желае детето му да е щастливо и сполучливо в живота. Но от време на време, без да осъзнават, позволяват неточности, които не оказват помощ, а в противен случай – пречат на малчуганите да имат вяра в себе си и да следват фантазиите си. Вместо поддръжка детето получава натиск; вместо независимост – строги рамки; а вместо религия в личните си сили – подозрения и страхове.

Често родителите работят с най-хубави планове, само че методите им на образование могат да подтиснат детските гении и да убият мотивацията. Нека разберем кои действия на възрастните пречат на децата да разпрострат капацитета си и по какъв начин да ги избегнем.

1. Налагане на личен житейски сюжет

Много родители желаят детето да тръгне по техните стъпки или да осъществя това, което самите те не са съумели. Например, карат го да свири на музикален инструмент, макар че няма интерес, или упорстват за кариера на доктор, когато душата му копнее за нещо друго.

Проблемът е, че избирайки вместо детето, възрастните го лишават от правото на лични фантазии. В резултат то или губи интерес към ученето, или живее непознат живот, без да открие своя път. Важно е да даваме на децата опция да пробват разнообразни неща и да поддържаме избора им, даже да ни се коства неудобен, безапелационни са психолозите.

2. Постоянна рецензия и съпоставяне с другите

Някои родители считат, че строгостта и забележките ще оказват помощ на детето да стане по-добро. Но в случай че то чува единствено: „ Можеше да се постараеш повече “, „ Ето, виж Митко… “, „ Пак не се получи “, това не стимулира, а убива вярата в себе си.

Детето стартира да мисли, че не е задоволително положително и стопира да пробва нови неща, страхувайки се от следващ неуспех. Вместо рецензия е по-добре да виждаме даже дребните триумфи и да споделяме: „ Виждам, че се стараеш “, „ Хайде да обсъдим какво може да се усъвършенства “. Така то ще се научи да работи над грешките си без боязън и възприятие за виновност.

3. Игнориране на ползите на детето

Случва се родителите да не отдават значение на увлеченията на детето – да вземем за пример, в случай че обича да рисува, а мама и баща чакат от него шестици по математика. Или когато фантазиите му им се костват „ несериозни “, да вземем за пример желае да стане блогър, а не правист, и това провокира недоумение.

Но в случай че детето не усеща поддръжка в това, което в действителност харесва, може да загуби интерес към каквото и да е развиване. Дори изборът му да не ви въодушевява, пробвайте се да разберете за какво е значим за него. Възможно е зад детското въодушевление да се крие същински гений.

4. Прекомерна настойчивост и липса на независимост

Страхът за детето постоянно кара да управляват всяка негова стъпка, да избират приятелите му, да вземат решение с какво да се занимава, да не му разрешават да пробва нови неща. Но в случай че детето не се учи да взема решения единствено, то израства несигурно и подвластно от непознатото мнение.

Дори да ви се коства, че знаете по-добре, давайте му опция да бърка и да прави избор. Нека пробва, пада и още веднъж се изправя – единствено по този начин ще се научи да бъде независимо.

5. Страх от неточности

Някои родители толкоз се опасяват, че детето ще се провали, че не му разрешават да рискува: „ Не се катери там, ще паднеш! “, „ Не се захващай, все едно няма да се получи “. В резултат децата стартират да се опасяват от компликациите и да заобикалят всичко ново.

Но не са неуспех, а част от растежа. Ако детето не опита, няма да разбере на какво е способно. По-добре е да го научим да не се бои от компликациите, в сравнение с да го предпазваме от всевъзможни опасности.

Какво да вършим вместо това?

Най-важното е да дадем на детето да разбере, че имаме вяра в него. Не налагайте своите упования, а му помагайте да разкрие мощните си страни., даже пътят му да е друг от вашите показа. И помнете! Децата, които усещат обич и доверие от родителите си, израстват по-уверени в себе си и самоуверено следват задачите си.

Снимки: Freepik