Всеки разговор със Стефан Цанев ни кара се замислим -

Всеки диалог със Стефан Цанев ни кара се замислим - какво вършим и накъде отиваме. Последната му стихосбирка “НЕБЕСНА ГЛЕДНА ТОЧКА ” оголва сетивата ни за времето, за рухналите морални устои, за пропилените шансове  демокрацията да се случи по този начин, както мечтаехме преди 33 години.

 

Ето акценти от  предколедното изявление на Стефан Цанев за Епицентър. бг

Най-лошото следва. Нашите деца са най-неграмотните в Европа, те ще бъдат новото болшинство, което ще взема решение съдбините на България. И това е ужасно! Народът не желае народовластие, народът желае цезар, народът не желае да е свободен, народът не желае самичък да взема решение ориста си, тъй като го мързи, тъй като е затъпял, тъй като е привикнал различен да взема решение ориста му, тъй като да си свободен – значи да мислиш! “ Опозорихме жертвите  на Държавна сигурност, а палачите? Къде са те? Какво вършат? Какви са тайните им планове? Г-н Терзийски може би е отговорът. Съществува опасността, че болестта на омразата измежду политиците може да обхване и народа. Българите най-достойно се държат по време на иго и по време на тирания. Ние живеем по инерция, живеем на дребно. Потънали сме в блатото на бита

 

- Чета последната Ви стихосбирка, господин Цанев, " НЕБЕСНА ГЛЕДНА ТОЧКА ". И както постоянно, сте безмилостен - и към власт, и към народ.
Пишете: " Те идат, връщат се - предходните ненавистни тирани... Народът - добър и елементарен, елементарни им всичко, даже не помни... И ето ги - те идат, връщат се, приели прошката за свое право, по нагли от преди, надянали демократични маски, те идат ". Като че ли няма по-точна картина за последните 33 години народна власт у нас. Защо народът все прости? Защо с всеки парламент избира все по-корумпирани, по-алчни и по-користни политици, на които разпорежда правото да го водят? Какъв беше съставът на Велико народно събрание, какъв е в този момент...

- Деградацията, израждането на политическата класа ставаше последователно и явно. Но най-лошото следва. Демокрацията е тирания на болшинството и бъдещето ни зависи от културата и от морала на това болшинство. Затова ме тревожат последните резултати от интернационалния тест на PISA: 54% от българските възпитаници са под сериозния най-малко за познания и умения по математика, 48% имат съществени дефицити по естествени науки, а 53% не имат обикновени умения за четене. Това ни подрежда на позорното последно място в Европейския съюз, или казано напряко: нашите деца са най-неграмотните в Европа, даже не могат да четат!!! След няколко години тези наши деца ще бъдат болшинството, което ще взема решение съдбините на България. И това е ужасно!

- Има едно примирение и измежду интелектуалците. Няма апели за неподчинение, няма Анатема, казвате: " Днес не четат, не бесят, не горят. Дори не не разрешават. Твоят глас е глас в пустиня... Поетите са наказани на гибел посредством безмълвие ". Това е едно положение на тресавище - всичко загнива. Дали пък съзнателно не ни вкараха в този сюжет? Дали бащите от началото на Прехода не заложиха всичко това?

- Не съм податлив да приема сходни оправдания. Тъй наречените интелектуалци не са смирени по свое предпочитание. Те се усещат безсилни, тъй като са самотни, отхвърлени. Като стана дума, че болшинството наши възпитаници са най-неграмотните в Европа, не може да не споменем, че други наши възпитаници постоянно печелят първите места в международните надпревари по математика, по информатика и прочие. Те обаче са единици. Освен настоящето материално разделяне на малко на брой богати и милиони небогати, чака ни и разделяне на малко на брой елитни интелектуалци и милиони необразовани хора. При монархически или диктаторски режим това е добре пристигнало. Защото монархът или диктаторът, с цел да се задържат на власт, се ограждат с елитните интелектуалци, посредством които ръководят страната и необразованото болшинство. При народна власт това разделяне е пагубно. Както знаем, демокрацията е тирания на болшинството и в случай че болшинството е необразовано и неуместно, страната ще се ръководи от необразовани и глупави хора, които подценяват и отхвърлят елитните интелектуалци. Което следим да се случва в България от Великото Народно заседание (1990) насам, както споменахте в предходния си въпрос

- Недоволството от днешните управници удари дъното. То е повече от времето на Виденов. Но няма митинги, няма " ропот от яд ", има " обезсърчителен всеобщ презрян плач ". Къде отидоха съпротивителните сили на бунтовния българин? Умора? Апатия? Безверие?

- И трите. При последните избори гласоподаваха 35% от българите, имащи право на глас. Останалите 65% мълчаха. Мълчащите българи са два пъти повече от гласувалите. Всъщност, в ръцете на това безмълвно болшинство е тайната ни орис.

- Ще има ли реакция на българите при нови избори? Ще има ли " не се предавай, съпротивлявай се "?

- Надявам се това безмълвно болшинство да проговори. Някъде през 60-те години на предишния век бях писал подобен стих: „ Като бомба, скрита в джоб, мълчанието е рисково! “ Страшно ще бъде, когато това безмълвно болшинство най-сетне проговори. Ако изобщо проговори, несъмнено...

- " Стари вестници, вмирисани хрумвания, ялови илюзии, омърсени идеали... обраха ни вярата до шушка и я продадоха за власт и валута ". През тези 30 години ни управляваха и леви, и десни, и царисти, а в този момент и едни, дето се накичиха с значката за смяна. А смяна няма, и за тях " значимото е да се докопат до кокъла ". Има ли излизане от този непоносим обаян кръг?

- За да не го кажа в прав текст, ще изтъквам част от една имитация в кървавата си комедия „ Заговорът на Калигула “, която написах преди 10 години и която към този момент се играе единствено в чужбина:
„ Народът не желае народовластие, народът желае цезар, народът не желае да е свободен, народът не желае самичък да взема решение ориста си, тъй като го мързи, тъй като е затъпял, тъй като е привикнал различен да взема решение ориста му, тъй като да си свободен – значи да мислиш! “
Това е намек към безмълвното болшинство, за което говорихме доскоро...

- И младите се оказаха като старите - " идват, връщат се, след тях - кохорти от потомци, по-нагли и по-алчни от бащите си, те идват ". Това поличба ли е?

- Не, не е поличба. Закон е на генетиката: неприятното, както и положителното, се онаследяват в по-висша степен.

- Как през днешния ден избрахме за кмет на София наследник и внук на генерали от Държавна сигурност? И то с гласовете на " демократите "? Това амнистия с предишното ли е?

- Не, това не е амнистия с предишното, за жалост. Ние не знаем или не осъзнаваме огромните дейности на нашата Държавна сигурност. В една брошура на един от някогашните шефове на Държавна сигурност може да прочетете, че по времето на социализма са били вербувани към 300 хиляди секрети сътрудници доносници. Всеки двадесети жител от 6 милионното пълнолетно население на България е сътрудник клеветник на Държавна сигурност! Много от тези сътрудници доносници бяха разобличени, множеството още не са и няма да бъдат. Те са измежду нас. Но не това е най-страшното. Ние разобличихме и опозорихме тези нещастници, множеството от които са били принудени да станат сътрудници доносници, а за какво не разобличихме тези, които са ги вербували, които са ги принудили да станат доносници? Опозорихме жертвите – а палачите? Къде са те? Какво вършат? Какви са тайните им планове? Г-н Терзийски може би е отговорът.

- Един от огромните грехове на българските политици е, че ни накараха да се ненавиждаме. Ние, като елементарни хора, се уморихме да се ненавиждаме, само че те не се уморяват да си играят на " герои и на бандити, на министри и министър-председатели, на царе и президенти ". Ще има ли отмъщение? Ще има ли наказване за всичко това?

- Аз пребивавам, както знаете, надалеч от столицата, както се споделяше едно време – по-близо до народа и мога да настоявам, че политиците още не са съумели да накарат хората от народа да се ненавиждат един различен. И в това е вярата, че ще оцелеем като народ. Но съществува и опасността, че болестта на омразата може да обхване и народа.

- Как да възкресим страната си? Или просто всички дружно летим към пропастта " с отсечена глава "? Изчезваме ли като нация? Три милиона българи живеят на открито. Вярвате ли в завръщането им?

- Като поостареят, някои от тях може да се върнат. Но децата им, родени там – няма да се върнат. България не е тяхната татковина. Повечето даже не знаят български език. Ако въпреки всичко някои признават, че са българи – вършат го не от национализъм, а от възприятие за екзотика.

- Когато се раждаше демокрацията, всички бяхме възторжени, без въобще да знаем какво ни чака. Днес вие пишете " Демокрацията е красива концепция, родена от философи и мечтатели, надмогнали животинските си инстинкти за власт и плячка ". Защо се провалихме като народ в демокрацията?

- Пишейки „ Български летописи “, бях изумен от феномена, че българите най-достойно се държат по време на иго и по време на тирания. Може би, тъй като знаят против кого да се съпротивляват – против поробителите си, против тираните. При демокрацията българинът самичък избира хората, които го ръководят, самичък избира хората, които го ограбват, самичък си избира тираните и поробителите - значи би трябвало да се съпротивлява самичък против себе си. За това е належащо несравнимо по-голямо геройство.

- Всяка власт като че ли желае да изчегърта всичко, което е било преди нея. Да пренапише учебниците, да изфабрикува обстоятелства от историята, да си назначи " палачи ", разчитайки на смирение. И то е реалност. В цяла Европа митинги бушуват по площадите, а у нас кръчмите по " Витошка " и МОЛ-овете пращят от народ. Дали пък не се промени чипът на народа? Харесва му в блатото...

- Знаете ли, Валерия, има една остаряла приказка. Идват шпионите при султана, рапортуват му: народът роптае срещу налозите. Няма ужасно, рекъл султанът, вдигайте още налозите. Идват шпионите при султана, рапортуват му: народът се бунтува срещу налозите. Няма ужасно, рекъл султанът, вдигайте още налозите. Идват шпионите при султана, рапортуват му: народът яде и пие и се радостни по кръчмите. Стоп! - извикал султанът. - Намалявайте незабавно налозите!
Дано това да важи и за нашия народ и за нашите султани.

- " И защо, приятелю, бе цялата битка за власт, за популярност и лукс? - Какъв скръбен край! "... Чий край ще е скръбен?

- Всеки завършек на човешкия живот е скръбен, ужасно е, в случай че краят е срамен.

- От Вашата " Небесна позиция " наблюдавате човечеството като мравуняк и казвате " Доживях позора да остарея ". Кое е срам през днешния ден?

- Ние живеем по инерция, живеем на дребно. Потънали в блатото на бита, не се замисляме каква е ролята ни в Отечеството, още по-малко - какво е нашето предопределение на тази планета, да не приказваме за това осъзнаваме ли каква е задачата ни на може би единствените рационални същества във Вселената, задаваме ли си огромния въпрос за смисъла на човешкия живот? Предлагам Ви дребен противен фрагмент от „ Небесна позиция “.

Господи!
Какво представляваме ний –
твоите жалки сходства,
пъплещи по тази оскъдна планетка,
кръжаща към звезда-джудже
в покрайнините на провинциална вселена,
забутана там нейде
измежду гъмжилото от милиарди галактики
в черната вътрешност на Вселената?
Какво съставляват
пред безкрайното ти Мироздание
нашите земни борби,
нашите игри на народ и на партии,
на герои и на бандити,
на министри и на министър-председатели,
на царе и президенти?
Какво съставляват
пред неизброимите ти светове
нашите жалки боричкания за власт,
за популярност
и за благосъстояния,
нашите омрази и премеждия,
всичките наши войни и убийства?
Забелязва ли ни някой от горната страна?
Поне толкоз,
колкото ний виждаме
в краката си мравуняците,
където същите исторически борби върлуват!

За какво ни сътвори?
Защо ни подари с разсъдък и усеща –
само нас в тази мъртва Вселена
и ни извика: богове сте! –
а ние пълзим като мравки по земната кожа
и водим безсмислено съществувание
на работливи насекоми –
и мозък, и съвест, и мускули
напрягаме към едничката цел:
насъщния!

Това ли е великата задача на индивида:
да живее – с цел да работи,
да работи – с цел да яде,
да яде – с цел да живее?

И най-после ни захвърляш в гроба като ненужна мърша –
по тази причина ли ни сътвори?
БОГОВЕ ЛИ съдебномедицинска експертиза – ИЛИ МРАВКИ?