Моделът Внимание - време - пари
Всеки консуматор има три типа активи, за които бизнесът се бори: внимание, време и пари. Това са трите най-ценни капитала, с които човек разполага и които той може да вложи в артикул или услуга.
Понякога влага единствено единия. Например вниманието си. След това може да не разходва от другите два (време и пари). Тогава очевидно рекламата на компанията работи, само че ценовата оферта не е допустима или продуктът не е добър. А може би има и друга причина да не се доближи до крайната фаза, в която клиентът отделя от парите си и купува. Във всеки случай, всяка компания се стреми да се добере до допустимо повече от тези активи. Да завоюва от тях.
Това гласи доктрина на Кумар Сравастава, разказана на онлайн страниците на американското списание Entrepreneur. Авторът е продуктов управител по специалност. Работи за Apigee в Съединени американски щати, която дава на бизнеса в страната интерфейс за компютърно програмиране на приложения (APIs).
Той напомня, че хората разходват първия от трите си активи – вниманието – като го насочват към маркетинг известието. Те отделят от него за връзки с бизнеса или като следят реклама. Някои маркетинг анализатори считат, че вниманието е най-ценният и най-труден за завоюване капитал на хората. Живеем в среда, в която мъчно се фокусираме и сме всекидневно атакувани от стотици маркетинг известия, действително и виртуално.
След като похарчи от вниманието си, потребителят се ориентира към вземането на осведомено решение - да купи ли или не. То ще дефинира идващите стъпки от държанието му на пазара.
Ако си позволим да гледаме на хората като пазарни единици, които генерират ползване, бихме могли да кажем, че те най-често отделят от времето си да мислят за бъдещата си покупка, да търсят информация за нея и за оферти на конкуренцията, да се образоват за продукта, да търсят мнения за него измежду близки и познати. След като го купят, влагат време да се научат да го употребяват.
Третият им актив - парите - се разказва изчерпателно с едно изречение – те заплащат за продукта или услугата, която производителят предлага.
Продължава на страница 2.
Понякога влага единствено единия. Например вниманието си. След това може да не разходва от другите два (време и пари). Тогава очевидно рекламата на компанията работи, само че ценовата оферта не е допустима или продуктът не е добър. А може би има и друга причина да не се доближи до крайната фаза, в която клиентът отделя от парите си и купува. Във всеки случай, всяка компания се стреми да се добере до допустимо повече от тези активи. Да завоюва от тях.
Това гласи доктрина на Кумар Сравастава, разказана на онлайн страниците на американското списание Entrepreneur. Авторът е продуктов управител по специалност. Работи за Apigee в Съединени американски щати, която дава на бизнеса в страната интерфейс за компютърно програмиране на приложения (APIs).
Той напомня, че хората разходват първия от трите си активи – вниманието – като го насочват към маркетинг известието. Те отделят от него за връзки с бизнеса или като следят реклама. Някои маркетинг анализатори считат, че вниманието е най-ценният и най-труден за завоюване капитал на хората. Живеем в среда, в която мъчно се фокусираме и сме всекидневно атакувани от стотици маркетинг известия, действително и виртуално.
След като похарчи от вниманието си, потребителят се ориентира към вземането на осведомено решение - да купи ли или не. То ще дефинира идващите стъпки от държанието му на пазара.
Ако си позволим да гледаме на хората като пазарни единици, които генерират ползване, бихме могли да кажем, че те най-често отделят от времето си да мислят за бъдещата си покупка, да търсят информация за нея и за оферти на конкуренцията, да се образоват за продукта, да търсят мнения за него измежду близки и познати. След като го купят, влагат време да се научат да го употребяват.
Третият им актив - парите - се разказва изчерпателно с едно изречение – те заплащат за продукта или услугата, която производителят предлага.
Продължава на страница 2.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ