Как се пази границата ни със Сърбия?
Всеки, поискал да влезе или да излезе от страната ни през браздата, може да го направи за не повече от 1 час. Това оповестява „ Телеграф “, базирайки се на своя инспекция на държавната ни граница край ГКПП-Калотина в посока Сърбия, известно като черното трасе за Западна Европа.
Оказва се, че никой не пази старите граничарски пътеки, които са добре познати на каналджиите. Именно тези направления водят към така наречен втора врата, т.е. изхода. Първата врата е входът от южната ни граница в региона на Капитан Андреево.
Служителите на Гранична полиция патрулират главно по пътищата, ревизират товарните отсеци на бусове, камиони и пасажерите в такситата, пътуващи в посока към границата. Патрули рядко минават по черните пътища към граничната вадичка. Разчита се основно на ултрамодерни термовизионни камери. Те обаче с изключение на да фиксират придвижване в граничната зона, няма по какъв начин да заловят извършител. Тук човешкият фактор е значим, само че реакцията на граничните служители на реда не е от най-бързите, открива инспекция на изданието.
Иначе северната част на границата ни със Сърбия - от Брегово до Драгоман, е охранявана от съвременна автоматизирана система за наблюдаване с термовизионни камери, която бе построена за близо 5 млн. лв. през 2017 година. На книга камерите се води, че са с висока резолюция и разполагат с лазерни далекомери с обхват най-малко 10 км. Само че има десетки мъртви точки, които познавачите на терена употребяват, с цел да се скрият от обсега на видеоконтрола. Принципно системата би трябвало да обезпечи непрестанно наблюдаване на границата, да открива признаци за подготвящо се нарушаване, както и да наблюдава нелегално минали границата хора и коли. На процедура обаче в границите на 60 минути човек или група хора пешком по пътеките към ГКПП-Калотина могат да стигнат до браздата и да я преминат, без никой да реагира. Екипът на „ Телеграф “ съумява да стигне браздата и е тестван едвам на връщане от граничната линия 15 минути по-късно, оповестяват от медията.
При границата с Турция има ограда, само че на излизане от България през Сърбия няма ограда, а единствено останки със скъсана мрежа от остарелия и от дълго време неработещ граничен кльон. Голяма част от западната граница си остава покрита и от камери. Реакцията на граничните служители на реда, които са оборудвани с съвременна техника и джипове, е доста по-бавна от тази на тогавашните Гранични войски. Според тогавашните нормативи прикриването от граничната застава до кльона при задействие става за 12 минути, при по-сложни и пресечени терени е най-много 30 минути.
Сега в помощ на Гранична полиция с изключение на с техника се включва и поддръжка със сили от други страни. В региона на Драгоман патрулират униформени от Полша и Унгария, само че и те още веднъж вардят само пътищата, само че не и действителната зелена граница, където преди време се разполагаха нарядите на Гранични войски.
Оказва се, че никой не пази старите граничарски пътеки, които са добре познати на каналджиите. Именно тези направления водят към така наречен втора врата, т.е. изхода. Първата врата е входът от южната ни граница в региона на Капитан Андреево.
Служителите на Гранична полиция патрулират главно по пътищата, ревизират товарните отсеци на бусове, камиони и пасажерите в такситата, пътуващи в посока към границата. Патрули рядко минават по черните пътища към граничната вадичка. Разчита се основно на ултрамодерни термовизионни камери. Те обаче с изключение на да фиксират придвижване в граничната зона, няма по какъв начин да заловят извършител. Тук човешкият фактор е значим, само че реакцията на граничните служители на реда не е от най-бързите, открива инспекция на изданието.
Иначе северната част на границата ни със Сърбия - от Брегово до Драгоман, е охранявана от съвременна автоматизирана система за наблюдаване с термовизионни камери, която бе построена за близо 5 млн. лв. през 2017 година. На книга камерите се води, че са с висока резолюция и разполагат с лазерни далекомери с обхват най-малко 10 км. Само че има десетки мъртви точки, които познавачите на терена употребяват, с цел да се скрият от обсега на видеоконтрола. Принципно системата би трябвало да обезпечи непрестанно наблюдаване на границата, да открива признаци за подготвящо се нарушаване, както и да наблюдава нелегално минали границата хора и коли. На процедура обаче в границите на 60 минути човек или група хора пешком по пътеките към ГКПП-Калотина могат да стигнат до браздата и да я преминат, без никой да реагира. Екипът на „ Телеграф “ съумява да стигне браздата и е тестван едвам на връщане от граничната линия 15 минути по-късно, оповестяват от медията.
При границата с Турция има ограда, само че на излизане от България през Сърбия няма ограда, а единствено останки със скъсана мрежа от остарелия и от дълго време неработещ граничен кльон. Голяма част от западната граница си остава покрита и от камери. Реакцията на граничните служители на реда, които са оборудвани с съвременна техника и джипове, е доста по-бавна от тази на тогавашните Гранични войски. Според тогавашните нормативи прикриването от граничната застава до кльона при задействие става за 12 минути, при по-сложни и пресечени терени е най-много 30 минути.
Сега в помощ на Гранична полиция с изключение на с техника се включва и поддръжка със сили от други страни. В региона на Драгоман патрулират униформени от Полша и Унгария, само че и те още веднъж вардят само пътищата, само че не и действителната зелена граница, където преди време се разполагаха нарядите на Гранични войски.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ