Всеки пети смята, че България се е справила много добре с Европредседателството
Всеки пети счита, че България се е справила доста добре със отговорностите си по време на Европредседателството, още 62% - по-скоро добре. Негативните отзиви са общо 13%, от които единствено 1% са с оценка „ доста неприятно “.
Това показва национално представително изследване на Алфа Рисърч, извършено по домовете измежду 1014 пълнолетни жители през интервала 18-24 юни 2018 година Изследването е извършено по поръчка на Министерството за българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Умерените упования през декември към подготвеността и метода, по който ще се оправи страната ни в това първо по рода си предизвикателство, се трансформират в изрично положителни оценки в неговия край. Мненията готова - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Тоест в съответствие 4:1 българите показват задоволеност от подготвеността на страната и участващите екипи.
55% са на мнение, че страната ни е постигнала прогрес по тематиката Европейска вероятност за Западните Балкани. Почти всеки трети счита, че има прогрес и по тематиката Бъдещето на Европа и младежите. По-слабо забележими или по-взискателни са жителите във връзка с сигурността и стабилността (27%) и цифровата стопанска система и умения на бъдещето (19%).
Основните изгоди за България от ротационното председателство жителите виждат в: нараснал интернационален авторитет и самопризнание (44%), нараснала известност и интерес от страна на европейски жители (30%), стопански резултати от растежа на гости (22%). По-сериозна е резервираността на публичното мнение по отношение на цялостните дълготрайни резултати вътре в страната – смяната в самочувствието на българските жители и компетентността на българската администрация (респ. 18% и 13%).
Сферите, за които публичното мнение счита, че страната ни е постигнала резултат са по-фрагментирани. Условно са разграничени на три групи. Безспорният любимец са Балканите – съответни стъпки към реализиране на по-голяма съгласуваност сред страните от района виждат 35%. Втората група се образува от директно засягащи България тематики, като унищожаване на двойния стандарт при храните, европейски фондове за България, отбрана на българските превозвачи, присъединение на БГ към еврозоната. Тук оценките са по-скромни – 22-23% виждат прогрес. И третата група обгръща общи европейски проблеми – външни граници, бъдеще на Европа и младежите, цифрова стопанска система, където сред 18-20% считат, че има развиване.
Това показва национално представително изследване на Алфа Рисърч, извършено по домовете измежду 1014 пълнолетни жители през интервала 18-24 юни 2018 година Изследването е извършено по поръчка на Министерството за българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Умерените упования през декември към подготвеността и метода, по който ще се оправи страната ни в това първо по рода си предизвикателство, се трансформират в изрично положителни оценки в неговия край. Мненията готова - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Тоест в съответствие 4:1 българите показват задоволеност от подготвеността на страната и участващите екипи.
55% са на мнение, че страната ни е постигнала прогрес по тематиката Европейска вероятност за Западните Балкани. Почти всеки трети счита, че има прогрес и по тематиката Бъдещето на Европа и младежите. По-слабо забележими или по-взискателни са жителите във връзка с сигурността и стабилността (27%) и цифровата стопанска система и умения на бъдещето (19%).
Основните изгоди за България от ротационното председателство жителите виждат в: нараснал интернационален авторитет и самопризнание (44%), нараснала известност и интерес от страна на европейски жители (30%), стопански резултати от растежа на гости (22%). По-сериозна е резервираността на публичното мнение по отношение на цялостните дълготрайни резултати вътре в страната – смяната в самочувствието на българските жители и компетентността на българската администрация (респ. 18% и 13%).
Сферите, за които публичното мнение счита, че страната ни е постигнала резултат са по-фрагментирани. Условно са разграничени на три групи. Безспорният любимец са Балканите – съответни стъпки към реализиране на по-голяма съгласуваност сред страните от района виждат 35%. Втората група се образува от директно засягащи България тематики, като унищожаване на двойния стандарт при храните, европейски фондове за България, отбрана на българските превозвачи, присъединение на БГ към еврозоната. Тук оценките са по-скромни – 22-23% виждат прогрес. И третата група обгръща общи европейски проблеми – външни граници, бъдеще на Европа и младежите, цифрова стопанска система, където сред 18-20% считат, че има развиване.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ