Идва голям проблем с пенсиите
Всеки пети европеец е в риск да живее в беднотия на старини. При дамите заплахата е с 30% по-висока. Европейският регулатор за пенсиите предизвестява, че без дълбоки промени държавните системи няма да устоят на застаряващото население и спадащата раждаемост.
„ Един от всеки пет европейци към този момент е в риск да живее в беднотия на старини “, съобщи Петра Хиелкема, началник на Европейския орган за обезпечаване и професионални пенсии (EIOPA), основан във Франкфурт.
„ Това е неуместно висок %. А в случай че погледнете дамите, техният риск е с 30% по-голям “, сподели тя в изявление за POLITICO.
Демографска бомба
Проблемът се задълбочава: популацията на Европа застарява бързо, а след 40 години ще има единствено 1,5 работещи за всеки пенсионер – два пъти по-малко от настоящето съответствие.
„ Някои страни към този момент са в тази обстановка. Това е неустойчиво “, разяснява Хиелкема. „ Европа има пенсионен проблем и страните без мощни спомагателни пенсионни системи са съществено застрашени “.
В продължение на десетилетия общоприетият модел в Европа се основаваше на държавните пенсии. Но хората живеят по-дълго, раждаемостта спада, а разноските за финансиране на тези системи порастват. Когато се прибавят и разноските за опазване на здравето и грижа за възрастни хора, данъчната тежест става непостижима.
Едно от решенията е построяването на спомагателни частни или служебни пенсионни фондове, тъй че всеки да разполага с персонални спестявания за напреднала възраст.
Кой е квалифициран и кой изостава
Скандинавските страни са най-добре готови за рецесията, защото съчетават три източника на приходи: държавна пенсия, професионални пенсионни фондове и вложения в пенсионни артикули.
Много страни от Източна и Южна Европа разчитат съвсем напълно на държавната пенсия, която е по-малка в съпоставяне със междинните заплати.
В редица случаи жителите даже не знаят действителното си състояние, тъй като обществените управляващи и работодателите не им дават цялостна информация за пенсионните им права. Брюксел може единствено да насочва рекомендации, защото пенсионната политика е национална подготвеност.
Хиелкема, която оглавява EIOPA от 2021 година, е уверена, че има „ моментум “ за огромна смяна.
„ Проблемът пораства и националните държавни управления го виждат. Освен това пенсиите влизат в дневния ред и поради потребността от повече вложения. Един от методите е да пренесем спестяванията от банкови сметки към капиталови артикули “, сподели тя.
Планът на Европейска комисия
През идващите месеци Европейската комисия ще разгласява рекомендации за спестовни и пенсионни сметки, с цел да отговори на демографските и финансовите провокации.
До края на годината ще бъдат препоръчани:
- цифрови сметки за следене на спестяванията и вложенията на всеки жител,
- системи за следене на пенсиите и табла за визуализация на правата,
- данъчни тласъци за пенсионни спестявания,
- обзор на разпоредбите за професионални пенсионни фондове.
Ключовата мярка е автоматизирано включване в служебни пенсионни фондове, по модел към този момент въведен във Англия, Полша и Италия.
„ Ако работите, автоматизирано ще бъдете включени във фонд. Ако не желаете, би трябвало умишлено да се откажете. В момента е противоположното – би трябвало сами да се включите, а хората рядко го вършат “, изясни Хиелкема.
Според нея механизмът работи и води до повече спестявания за напреднала възраст. Идеята е да обхване и самонаети и фрийлансъри, с цел да могат и те да натрупат средства за пенсия.
Политически взривоопасна тематика
Въвеждането на промени е в ръцете на националните държавни управления, а тематиката е мощно сензитивна.
Френското държавно управление на Франсоа Байру изгуби поддръжката на социалистите, откакто синдикати и работодатели не съумяха да се спогодят за пенсионните промени. Това лято немският канцлер Фридрих Мерц провокира остри реакции, като предложи младите да стартират да икономисват за пенсията си. Синдикатите настояха за отбрана на държавната система.
Сравненията демонстрират мащаба на казуса. В Германия професионалните пенсионни фондове възлизат на 267 милиарда евро. В Швеция – страна с осем пъти по-малко население, само че съвсем всеобщо присъединяване в такива фондове – сумата е 516 милиарда евро, или 92% от Брутният вътрешен продукт.
