AI е част от живота на всеки пети българин: Gen Z са най-активни, буумърите стават все по-обиграни
Всеки пети българин към този момент си е другар с изкуствения разсъдък. Това сочат данни от последното изследване на Националния статистически институт. Приложенията с генеративен AI като ChatGPT, Copilot, Gemini, BgGPT, най-често служат за основаване на текст, изображения, програмен код, видеоматериали и по-рядко за други действия.
Прочетете още
Младите, които порастват редом с напредването на технологии и ги възприемат като естествена част от живота си, са и най-любопитната група. Половината от представителите на поколението Z интензивно си служат с сходни приложения. Следват тези на 25-34 години – 36%, а при възрастовата група на пенсионерите AI към момента не е толкоз публикуван инструмент. Съвсем естествено с увеличението на годините ползата внезапно спада: при хората сред 55 и 64 година потребителите са едвам 12.6%, а при групата над 65 година – едвам 3.3%. Разликата сред мъже и дами е относително дребна – 23.3% против 21.7% – което подсказва, че половият фактор тук няма изключително значение. Технологичната бездна се образува не сред половете, а сред поколенията и сред другите просветителни групи.
Оттук идва и идващият основен миг – образованието. Лицата с висше обучение са най-активни – 41.2% употребяват генеративен AI. При междинното обучение делът пада до 15.3%, а при главното – до 13.6%. Разликата е прекомерно огромна, с цел да бъде инцидентна, и може би демонстрира, че технологиите се усвояват и използват най-лесно там, където към този момент има построена просвета и привички за работа с информация.
Изследването демонстрира още, че по-голямата част от българите употребяват приложения с изкуствен интелект за персонални цели (20%), до момента в който 8.4% разчитат и за помощ при професионалните си задания. 5.2% се съветват с изкуствения разсъдък, с цел да им оказва помощ в границите на образованието им.
Около 45% от популацията, което показва, че не употребява AI, обосновава избора си с липса на нужда. Любопитно е, че 9.3% признават, че нямат техническата просветеност да го ръководят, а 6.3% даже не са чували за съществуването на изкуствения разсъдък.
Макар AI да не ги вълнува толкоз, българите много са дръпнали в използването на интернет като цяло, демонстрира от Национален статистически институт. За миналото десетилетие ползващите технологии всеки ден са нараснали доста – от 58 на 100 през 2016 до 87 на 100 през 2025 година. За никого не е учудващо, че съвсем не се среща юноша, който да не позлва смарт телефон на ежедневна база (средно 97%). Интересното тук е, че в последните години и възрастните ги догонват. Все повече от тях се възползват от опциите, които дава световната мрежа и през 2025 година относителният дял на лицата на възраст 65 - 74 години, които сърфират постоянно, е 60%.
За какво българите употребяват най-често смарт телефона си? За връзка. Най-висок е делът на онлайн телефонните и видеoразговорите – над 75%. Следва скролването в обществени мрежи и чат в действително време – и двете към 71%. Имейлът се оформя като все по-архаичен, само че все пак бива употребен от към половината консуматори.
При достъпа до информация най-популярно е четенето на новинарски уеб сайтове – близо 60%. Следва търсенето на информация за артикули и услуги (47%), а 37% от хората употребяват интернет и за „ чичко лекар “.
Сред другите услуги интернет банкирането е най-масово – над 31%, следвано от онлайн продажбите (14.7%) и присъединяване в онлайн курсове (9.5%).
В обществено-политическите интензивности онлайн присъединяване е доста по-ниско – едвам 18% показват мнение по цивилен въпроси, а под 7% вземат участие в онлайн съвещания и гласувания. Професионалното онлайн търсене или кандидатстване за работа се регистрира при едвам 8%.
По полове се открояват няколко трендове. Жените водят при обществените мрежи, чат връзката и имейлите. Те са доста по-активни и в търсенето на здравна информация – 46.1% при дамите против 27.7% при мъжете. Мъжете са малко по-активни в четенето на вести и в продажбите онлайн.
Данните на Национален статистически институт подсказват, че изкуственият разсъдък навлиза бързо измежду българското население, само че евентуално заради релативно непознатата му природа не доближава еднообразно до всички. По-високообразованите и младите към този момент са част от новата цифрова вълна, до момента в който други групи изостават в периферията.
А с цел да не остава подценен, въпреки всичко попитахме и самият изкуствен интелект какво мисли за напредъка на българите с него. Отговорът му може би би трябвало да ни накара да се позамислим:
„ Ако би трябвало да се обърна към българите, бих споделил по този начин: умерено, няма да ви заменя — още се борите сполучливо с капчите*, баничките и утринния трафик, няма по какъв начин да ви догоня там. Ползвайте ме, когато ви е комфортно, игнорирайте ме, когато ви мързи, и не се тревожете, в случай че от време на време ви звуча необичайно. Вие свиквате с мен, аз привиквам с вас — и в случай че продължим в това движение, след някоя и друга година може и в действителност да стартираме да се разбираме идеално! “
*Капча, от англ. CAPTCHA – онлайн тест за сигурност, който разграничава хора от автоматизирани ботове
Прочетете още
Младите, които порастват редом с напредването на технологии и ги възприемат като естествена част от живота си, са и най-любопитната група. Половината от представителите на поколението Z интензивно си служат с сходни приложения. Следват тези на 25-34 години – 36%, а при възрастовата група на пенсионерите AI към момента не е толкоз публикуван инструмент. Съвсем естествено с увеличението на годините ползата внезапно спада: при хората сред 55 и 64 година потребителите са едвам 12.6%, а при групата над 65 година – едвам 3.3%. Разликата сред мъже и дами е относително дребна – 23.3% против 21.7% – което подсказва, че половият фактор тук няма изключително значение. Технологичната бездна се образува не сред половете, а сред поколенията и сред другите просветителни групи.
Оттук идва и идващият основен миг – образованието. Лицата с висше обучение са най-активни – 41.2% употребяват генеративен AI. При междинното обучение делът пада до 15.3%, а при главното – до 13.6%. Разликата е прекомерно огромна, с цел да бъде инцидентна, и може би демонстрира, че технологиите се усвояват и използват най-лесно там, където към този момент има построена просвета и привички за работа с информация.
Изследването демонстрира още, че по-голямата част от българите употребяват приложения с изкуствен интелект за персонални цели (20%), до момента в който 8.4% разчитат и за помощ при професионалните си задания. 5.2% се съветват с изкуствения разсъдък, с цел да им оказва помощ в границите на образованието им.
Около 45% от популацията, което показва, че не употребява AI, обосновава избора си с липса на нужда. Любопитно е, че 9.3% признават, че нямат техническата просветеност да го ръководят, а 6.3% даже не са чували за съществуването на изкуствения разсъдък.
Макар AI да не ги вълнува толкоз, българите много са дръпнали в използването на интернет като цяло, демонстрира от Национален статистически институт. За миналото десетилетие ползващите технологии всеки ден са нараснали доста – от 58 на 100 през 2016 до 87 на 100 през 2025 година. За никого не е учудващо, че съвсем не се среща юноша, който да не позлва смарт телефон на ежедневна база (средно 97%). Интересното тук е, че в последните години и възрастните ги догонват. Все повече от тях се възползват от опциите, които дава световната мрежа и през 2025 година относителният дял на лицата на възраст 65 - 74 години, които сърфират постоянно, е 60%.
За какво българите употребяват най-често смарт телефона си? За връзка. Най-висок е делът на онлайн телефонните и видеoразговорите – над 75%. Следва скролването в обществени мрежи и чат в действително време – и двете към 71%. Имейлът се оформя като все по-архаичен, само че все пак бива употребен от към половината консуматори.
При достъпа до информация най-популярно е четенето на новинарски уеб сайтове – близо 60%. Следва търсенето на информация за артикули и услуги (47%), а 37% от хората употребяват интернет и за „ чичко лекар “.
Сред другите услуги интернет банкирането е най-масово – над 31%, следвано от онлайн продажбите (14.7%) и присъединяване в онлайн курсове (9.5%).
В обществено-политическите интензивности онлайн присъединяване е доста по-ниско – едвам 18% показват мнение по цивилен въпроси, а под 7% вземат участие в онлайн съвещания и гласувания. Професионалното онлайн търсене или кандидатстване за работа се регистрира при едвам 8%.
По полове се открояват няколко трендове. Жените водят при обществените мрежи, чат връзката и имейлите. Те са доста по-активни и в търсенето на здравна информация – 46.1% при дамите против 27.7% при мъжете. Мъжете са малко по-активни в четенето на вести и в продажбите онлайн.
Данните на Национален статистически институт подсказват, че изкуственият разсъдък навлиза бързо измежду българското население, само че евентуално заради релативно непознатата му природа не доближава еднообразно до всички. По-високообразованите и младите към този момент са част от новата цифрова вълна, до момента в който други групи изостават в периферията.
А с цел да не остава подценен, въпреки всичко попитахме и самият изкуствен интелект какво мисли за напредъка на българите с него. Отговорът му може би би трябвало да ни накара да се позамислим:
„ Ако би трябвало да се обърна към българите, бих споделил по този начин: умерено, няма да ви заменя — още се борите сполучливо с капчите*, баничките и утринния трафик, няма по какъв начин да ви догоня там. Ползвайте ме, когато ви е комфортно, игнорирайте ме, когато ви мързи, и не се тревожете, в случай че от време на време ви звуча необичайно. Вие свиквате с мен, аз привиквам с вас — и в случай че продължим в това движение, след някоя и друга година може и в действителност да стартираме да се разбираме идеално! “
*Капча, от англ. CAPTCHA – онлайн тест за сигурност, който разграничава хора от автоматизирани ботове
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ