Всеки пети спира лекарства заради липса на пари
Всеки пети българин е спирал назначените му медикаменти заради липса на пари. По същата причина всеки трети не е съумял да посети експерт, макар че е имал потребност. Това демонстрира разбор на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) и изследователския център " Тренд " по тематиката за достъп до здравни грижи в България. Според него достъпът до здравни грижи у нас е много по-бърз в сравнение с останалите европейски страни, само че за разлика от тях, у нас пациентите доплащат от джоба си близо 40% от общите разноски за опазване на здравето. Изследването е направено при започване на юли т.г. между 1005 български жители.
Бърз достъп до опазване на здравето
Изследването демонстрира, че българите като цяло са удовлетворени от бързината на посещаване при доктор. 55% от интервюираните са декларирали, че могат да посетят джипито си още същия ден, 25% - на идващия. По отношение на достъпа при експерт 60% споделят, че са имали достъп до подобен в границите на 2-3 дни. При потребност от болнично лекуване близо 90 на 100 са признати в границите на няколко дни.
Големи доплащания от джоба
" Доплащанията за здравеопазване от джоба на българите са спаднали с 4% от 2014 до 2019 година, само че те към момента остават на високо равнище по отношение на Европейски Съюз - у нас доплащанията за 2019 година са 39% от общите разноски за опазване на здравето, до момента в който в Европейски Съюз този дял е 15% ", уточни Аркади Шарков от ЕКИП, употребявайки данни на Световната банка. По думите му, на едно домакинство се пада по към 460-500 лева доплащане за здраве, само че съгласно него сумите са подценени, защото в тях не е регистриран темпът на инфлацията.
Доплащанията са най-много във връзка с медикаментите. За тези, които се възстановяват отчасти от НЗОК, които са основно за сърдечни и мозъчносъдови болести и се употребяват от близо 1.5 млн. българи, Касата заплаща само 25%, т.е. доплащанията от джоба на българина за медикаменти се пресмятат на към 70-80 %. По тази причина медикаментите у нас наподобяват скъпи, другояче са измежду най-евтините в Европа, стана ясно от обясненията му.
Средна задоволеност
37% от респондентите в проучването на " Тренд " са декларирали, че като цяло са удовлетворени от здравната система, само че неудовлетворените са повече - 47 на 100. Сред тях максимален е делът на тези, съгласно които най-същественият проблем е скъпото опазване на здравето - 29%. 14% от недоволните са оплакват от високи цени на медикаментите, 13% - от неприятно отношение на лекарите към пациентите, а 12% - от незадоволителната подготовка на медиците и неналичието на експерти.
Доплащането за медикаменти е заявено от 55% от запитаните като сериозен проблем, а от 28% - по-скоро като проблем. Доплащането в лечебните заведения е проблем за близо 80% от хората, цените на прегледите са сериозен проблем за 53% от хората, и по-скоро проблем - за 28% от тях. Като по-малко проблематични са избрани достъпът до доктор и дистанцията до болница.
На въпрос " Случвало ли ви се е да трябва да посетите експерт, само че да не сте го създали заради липса на финансова опция? " 27% от анкетираните са дали отговор позитивно, като най-голямата група измежду тях са лицата над 60 г. На 19% пък се е налагало да спират предписани им медикаменти заради липса на средства, уточни Димитър Ганев от " Тренд ".
Много или малко са лечебните заведения?
По отношение на броя на лечебните заведения у нас, които са към 350 по данни на Национален статистически институт, Шарков уточни, че България е отличник в Европейски Съюз - у нас се падат по 53 лечебни заведения на 1 млн. души население, до момента в който в Словения да вземем за пример има едва 14 лечебни заведения на 1 млн. население. Според проучването на " Тренд " 43% от българите декларират, че лечебните заведения у нас са достатъчни като брой, но 33% показват, че те не са задоволителни. " 26% считат, че има потребност от разкриване на нови лечебни заведения, само че 50% - че няма потребност от нови частни лечебни заведения ", съобщи Ганев, отбелязвайки, че най-много болници като цяло има в столицата. По думите на Шарков, 130-те общински лечебни заведения са били разпръснати по верен метод в страната, само че заради обезлюдяването се оказва, че няма кой да лекува хората там. Според него не е нужно всяко място да се назовава болница, вместо това тя може да се преобразува в медицински център.
Възможни решения
Повишаването не цените на клиничните пътеки с показателя на инфлацията според специалистите е едно от вероятните решения за възстановяване на качеството на опазването на здравето. " Цените им изостават 5 пъти по отношение на останалите в стопанската система, по този начин ще се помогне на лечебните заведения да покачат и заплатите ", уточни Шарков. Сред другите ограничения са остойностяване на лекарския труд, тласъци за ранен скрининг (подобни на оферти 1 ден отпуск за профилактични прегледи), повишение на реимбурсацията на най-масовите медикаменти и официализация на доплащането в системата, която ще доведе до по-висока конкуренция и намаление не цените.
Бърз достъп до опазване на здравето
Изследването демонстрира, че българите като цяло са удовлетворени от бързината на посещаване при доктор. 55% от интервюираните са декларирали, че могат да посетят джипито си още същия ден, 25% - на идващия. По отношение на достъпа при експерт 60% споделят, че са имали достъп до подобен в границите на 2-3 дни. При потребност от болнично лекуване близо 90 на 100 са признати в границите на няколко дни.
Големи доплащания от джоба
" Доплащанията за здравеопазване от джоба на българите са спаднали с 4% от 2014 до 2019 година, само че те към момента остават на високо равнище по отношение на Европейски Съюз - у нас доплащанията за 2019 година са 39% от общите разноски за опазване на здравето, до момента в който в Европейски Съюз този дял е 15% ", уточни Аркади Шарков от ЕКИП, употребявайки данни на Световната банка. По думите му, на едно домакинство се пада по към 460-500 лева доплащане за здраве, само че съгласно него сумите са подценени, защото в тях не е регистриран темпът на инфлацията.
Доплащанията са най-много във връзка с медикаментите. За тези, които се възстановяват отчасти от НЗОК, които са основно за сърдечни и мозъчносъдови болести и се употребяват от близо 1.5 млн. българи, Касата заплаща само 25%, т.е. доплащанията от джоба на българина за медикаменти се пресмятат на към 70-80 %. По тази причина медикаментите у нас наподобяват скъпи, другояче са измежду най-евтините в Европа, стана ясно от обясненията му.
Средна задоволеност
37% от респондентите в проучването на " Тренд " са декларирали, че като цяло са удовлетворени от здравната система, само че неудовлетворените са повече - 47 на 100. Сред тях максимален е делът на тези, съгласно които най-същественият проблем е скъпото опазване на здравето - 29%. 14% от недоволните са оплакват от високи цени на медикаментите, 13% - от неприятно отношение на лекарите към пациентите, а 12% - от незадоволителната подготовка на медиците и неналичието на експерти.
Доплащането за медикаменти е заявено от 55% от запитаните като сериозен проблем, а от 28% - по-скоро като проблем. Доплащането в лечебните заведения е проблем за близо 80% от хората, цените на прегледите са сериозен проблем за 53% от хората, и по-скоро проблем - за 28% от тях. Като по-малко проблематични са избрани достъпът до доктор и дистанцията до болница.
На въпрос " Случвало ли ви се е да трябва да посетите експерт, само че да не сте го създали заради липса на финансова опция? " 27% от анкетираните са дали отговор позитивно, като най-голямата група измежду тях са лицата над 60 г. На 19% пък се е налагало да спират предписани им медикаменти заради липса на средства, уточни Димитър Ганев от " Тренд ".
Много или малко са лечебните заведения?
По отношение на броя на лечебните заведения у нас, които са към 350 по данни на Национален статистически институт, Шарков уточни, че България е отличник в Европейски Съюз - у нас се падат по 53 лечебни заведения на 1 млн. души население, до момента в който в Словения да вземем за пример има едва 14 лечебни заведения на 1 млн. население. Според проучването на " Тренд " 43% от българите декларират, че лечебните заведения у нас са достатъчни като брой, но 33% показват, че те не са задоволителни. " 26% считат, че има потребност от разкриване на нови лечебни заведения, само че 50% - че няма потребност от нови частни лечебни заведения ", съобщи Ганев, отбелязвайки, че най-много болници като цяло има в столицата. По думите на Шарков, 130-те общински лечебни заведения са били разпръснати по верен метод в страната, само че заради обезлюдяването се оказва, че няма кой да лекува хората там. Според него не е нужно всяко място да се назовава болница, вместо това тя може да се преобразува в медицински център.
Възможни решения
Повишаването не цените на клиничните пътеки с показателя на инфлацията според специалистите е едно от вероятните решения за възстановяване на качеството на опазването на здравето. " Цените им изостават 5 пъти по отношение на останалите в стопанската система, по този начин ще се помогне на лечебните заведения да покачат и заплатите ", уточни Шарков. Сред другите ограничения са остойностяване на лекарския труд, тласъци за ранен скрининг (подобни на оферти 1 ден отпуск за профилактични прегледи), повишение на реимбурсацията на най-масовите медикаменти и официализация на доплащането в системата, която ще доведе до по-висока конкуренция и намаление не цените.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ