26-годишна българка се върна на село и стана кметица
Всеки пази с трогване загатна за дългите летни дни на село при баба и дядо, когато игрите нямаха край, а единствената ни паника бе, че сме паднали и одрали коленете си… и след това треперихме от боязън да се върнем у дома, тъй като ни чакаше тежко конско. Спомен, който носи топлота, само че, за жалост, остава единствено в предишното, написа Марица
Днес младежите до 30-годишна възраст всеобщо избират огромния град - мястото, където опциите наподобяват безчет, приходите са по-високи, а животът кипи 24 часа в денонощието. Градът е знак на упоритост, развиване и развлечение.
Тенденцията напоследък обаче стартира да се обръща
С непрекъснато растящите цени и все по-напрегнатото всекидневие мнозина стартират да търсят по-спокойни кътчета - било в родните си градове или в по-малки обитаеми места, където да си купят парцел и да стартират нов и по-балансиран живот.
Младата кметица счита, че опитът в ръководството би трябвало да се построи
Единици са тези обаче, които се прибират в родното село с изцяло ясната цел да трансформират нещо и да оставят диря.
Такава смела крачка прави 26-годишната Нанси Тодорова от Капитан Димитриево, област Пазарджик. През юни тази година тя печели частичните локални избори в селото, до които се стига след кончината на тогавашния кмет Красимир Николов.
Младата дама приключва междинното си обучение в Професионалната гимназия по стопанска система и мениджмънт (ПГИМ) в Пазарджик със компетентност „ Митническа и данъчна администрация “. След това записва висше обучение в Технически университет - София, където учи „ Индустриален мениджмънт “ - компетентност, която ѝ дава необятен взор върху ръководството и организацията на разнообразни процеси.
Извън учебниците и професионалната подготовка,
Нанси е човек с доста сила и ползи.
Нейна огромна пристрастеност са зимните спортове, изключително карането на ски. Обича да плува, а в свободното си време се забавлява с правенето на красиви прически.
Сгодена е от една година, като мъжът на сърцето ѝ също е от Капитан Димитриево. Нанси не потегля към огромния град с концепцията да се завърне в родното село. Решението ѝ идва, откакто живее в столицата известно време, само че не я усеща като своето място.
Младостта не е спънка, а в противен случай, носи нова сила, предпочитание за смяна и най-много храброст
„ Успехът не се мери с това къде тъкмо се намираш, а каква диря ще оставиш след себе си “, безапелационна е младата кметица.
Повод за нейното прибиране става пандемията от ковид-19: „ Пандемията продължи по-дълго, в сравнение с чакахме, което в началото не одобрих по никакъв начин добре. Бяхме затворени у дома, имаше КПП-та и не можехме да се придвижваме свободно. Това обаче ми даде нова вероятност. Опознах хората в селото, както и техните проблеми. В един миг си споделих:
Защо да не бъда аз индивидът, който да им помогне и да ги поведе напред? "
Така стартира нейното премеждие, което обаче идва и със своята голяма доза отговорност.
Още в
