Проф. Петков: Всеки пациент с астма трябва да има индивидуален план за оптимално поведение в случай на влошаване
„ Всеки пациент с астма би трябвало да има и самостоятелен проект за оптимално държание при положение на утежняване на положението му “. Това сподели пред БНР проф. Росен Петков, шеф на Клиниката по белодробни заболявания в университетската болница „ Св. Иван Рилски “.
По думите му, когато са налице ясни провокиращи фактори, той би трябвало да бъде осведомен и подготвен да ги заобикаля.
„ Най-често провокиращите фактори могат да бъдат сезонни – цъфтежи на избрани полени, дървесни алергени или неподходящи климатични условия като леден и мощно мокър въздух. Вирусните инфекции също могат да предизвикат бронхиална хиперактивност. Някои хора имат характерна, професионална астма, обвързвана с работната среда, което значи, че те би трябвало да помислят и да сменят тази среда “, акцентира експертът.
Проф. Петков подчертава върху нуждата от поддържане на оптимална хигиена в дома и предложи да се заобикалят килими, мокети и мъхести постилки, които задържат прахуляк.
„ Домашният прахуляк е постоянно срещан алерген, мухълът и плесените също имат мощно алергизиращ резултат “, напомни той.
Специалистът бе безапелационен, че българските пациенти могат да разчитат на прецизна диагностика на болестта, както и на модерно лекуване.
По думите му, диагнозата се слага най-често от пулмолози, алерголози и педиатри за децата.
„ Често други респираторни алергии предхождат или съпровождат астмата – да вземем за пример алергичен риносинуит, само че изявата й може да е предшествана от атопичен дерматит и екземи, има и вирус-индуцирани астми “, изясни пулмологът.
Препоръката му е при повтарящи се недоволства от кашлица или зной, несвързани с зараза, да се потърси съвет на експерт, а пациентите с тежка астма следва да потърсят помощ в центровете за астма, където положението им да се оцени и при нужда да им бъде назначена биологична терапия.
По думите му, когато са налице ясни провокиращи фактори, той би трябвало да бъде осведомен и подготвен да ги заобикаля.
„ Най-често провокиращите фактори могат да бъдат сезонни – цъфтежи на избрани полени, дървесни алергени или неподходящи климатични условия като леден и мощно мокър въздух. Вирусните инфекции също могат да предизвикат бронхиална хиперактивност. Някои хора имат характерна, професионална астма, обвързвана с работната среда, което значи, че те би трябвало да помислят и да сменят тази среда “, акцентира експертът.
Проф. Петков подчертава върху нуждата от поддържане на оптимална хигиена в дома и предложи да се заобикалят килими, мокети и мъхести постилки, които задържат прахуляк.
„ Домашният прахуляк е постоянно срещан алерген, мухълът и плесените също имат мощно алергизиращ резултат “, напомни той.
Специалистът бе безапелационен, че българските пациенти могат да разчитат на прецизна диагностика на болестта, както и на модерно лекуване.
По думите му, диагнозата се слага най-често от пулмолози, алерголози и педиатри за децата.
„ Често други респираторни алергии предхождат или съпровождат астмата – да вземем за пример алергичен риносинуит, само че изявата й може да е предшествана от атопичен дерматит и екземи, има и вирус-индуцирани астми “, изясни пулмологът.
Препоръката му е при повтарящи се недоволства от кашлица или зной, несвързани с зараза, да се потърси съвет на експерт, а пациентите с тежка астма следва да потърсят помощ в центровете за астма, където положението им да се оцени и при нужда да им бъде назначена биологична терапия.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ




