ВИЕТНАМ И КРАЛСТВО КАМБОДЖА, с мен – Диана Маринова
Всеки странник в същина е човек със свои страсти, нюх за обстановка, реакция – с разум или с душа. За това едно и също странствуване, изживяно от група хора, ще бъде пресъздадено по друг метод.
Аз съм от тези, които заобикалят обстоятелствата, сухата статистика – за това си има Wikipedia, само че резервирам в сърцето си всеки подробност, който ме е докоснал.
Мисля, че това се получи с цялата ни група с усмихнати и извънредно приятни хора – всеки тръгнал със своята настройка за Виетнам.
Забравихме за настройките вмомента, в който се потопихме в ефирната сила на перлите на Индокитай.
От къде стартира едно странствуване във ВИЕТНАМ?
Столицата Ханой , където, с цел да си в звук с времето би трябвало да пообиколиш старите квартали с рикша – по този начин хем не се постанова да изпиташ стрес от нашествието на моторите, хем може умерено да вдигнеш взор и да се любуваш на елегантните здания във френски колониален жанр.
Все още, най-вече единствено тук, на север, може да се видят толкоз доста прелестни, елегантни, грациозни, красиви дами с типичната виетнамска носия – ао дай.
Край теб се занизват като цветен наниз рикши и доста бутани с ръце каручки или колела с красиво подредени свежи цветя, екзотични плодове и даже домашен такъми и украси за дома…
Тук моторчето е свято нещо. Имам възприятието, че моторчетата тук са специфична серия – могат да носят като мравката тегло и размер в пъти повече от личното си, в това число и цялото семейство – мъж, жена, две-три деца, накачени с тил, с лице и изобщо в някакъв чудноват пъзел.
Ханой – близо 9 милионен град с близо 7 милиона скутерчета. Виетнам е втората в света страна по брой на моторчета след Индонезия.
И ето ни в буса към Халонг бей – номиниран за едно от седемте нови естествени чудеса в света.
Има за какво – заливът се отличава с богато биоразнообразие, а сюрреалистичната природа е била фон на голям брой филми – „ Индокитай ” с Катрин Деньов, „ Винаги ще има на следващия ден – Джеймс Бонд ” с Пиърс Броснън, ”Островът на черепа ” със Самуел Джаксън, „ Пан ” с Хю Джакмън…
Била съм доста пъти из заливите на Халонг, само че не спирам да се очаровам, да абсорбирам ненатрапчивата хубост и естетика от това магнетично място.
Обичайната процедура – качване на кораба, бързи фотоси в близост, инструктаж за идната обиколка с лодка към островчетата. А, ние се превърнахме в участници във „ кино лентата “ наименуван „ удивителните места по нашата планета ”.
Тръгвайки от България имахме една концепция – всеки да носи национална носия, блуза с българска шевица, с която да си създадем фотография в залива на Дракона.
Колко приятна, до напираща в гърдите горделивост беше изненадата, че всички се бяха постарали да вземат по една българска блуза с шевица, а някои и цели носии. Снимахме се малко преди залез. Много, доста същински и хубав миг.
В този миг се получи и спонтанната заварка на групата, почувствахме се признателни и щастливи, че тъкмо ние, че навръх това място сме първите, които ще слеем хубостта на българската шевица, втъкала мистичност и митове за нашите земи с легендата за Дракона-майка, слязла от Рая с дребните си дракончета, с цел да помогне на виетнамските хора да спрат набезите на нашествениците.
Обичам красивите митове, обичам красивите места. Казват, че Бог е там, където има хубост, в случай че е по този начин – Бог несъмнено е тук!
Лодките минават около плаващи риболовен къщички, на понтони, които наподобяват спретнати, с веранди, на които са опънати безчет риболовен мрежи и наложително едно или две кучета, подготвени да отхвърлен некакени посетители.
Късно вечерта имахме и жалки опити за нощен лов на калмари, които с бамбукови пръчки и кукички без примамка трябваше да наловим. Хора от екипажа, добродушно пушейки от необятни бамбукови тръби (какво ли беше това, което пушеха
