Да си на първия ред, докато играе Григор: Всичко за приключението ми в Ротердам
Всеки път, когато отида на тенис шампионат, е друго, а страстите са все толкоз мощни. През първите дни не можеш да повярваш че си там, гласът ти трепери на всеки въпрос по време на конференциите. Но този път нещата бяха разнообразни. Вече пребивавам година и половина в Нидерландия, а също така бях дружно с моя най-хубав другар Калоян, което ми даваше доста по-голяма убеденост. Самото събитие беше по-скоро от бизнес темперамент и се различаваше от досегашните съревнования, които съм посещавал, само че разликите не бяха толкоз обилни, а страстите - по-силни от всеки път.
Всичко стартира в сряда, когато към момента имах задължения в университета, само че след това се изстрелях оптимално бързо от Енсхеде и потеглих с трен към Ротердам, с цел да дойде таман в точния момент за мача сред Григор и Хуркач. Когато седнах зад щаба на Григор, когато извиках първото " Браво, Гришо ", всичко към мен ми се струваше толкоз необикновено, че ми беше мъчно да допускам по какъв начин фактически съм на мястото на събитието. Вече бях осъществил една своя фантазия, стъпвайки на трибуните в " Ахой Арена ", а Григор направи протичащото се още по-специално, тъй като ме зарадва с победа и по този начин щях да го следя най-малко още един път.
Калоян се появи малко по-късно и незабавно започнахме да опознаваме залата и самите специфики на събитието, с цел да го отразим уместно. Не след дълго към този момент знаехме къде са нашите места и по какъв метод да намираме допустимо най-преките пътища към всички останали по-малки зали и подготвителни кортове, тъй че да ви създадем част от протичащото се на корта.
На идващия ден наблюдавахме няколко страхотни мача и се опитвахме да попием всяка една минута на корта. Черешката на тортата беше двойковата среща на Григор Димитров и Никола Маю, в която нашият съотечественик беше брилянтен, само че травма на французина разреши на техните противници в последна сметка да се поздравят с успеха.
След загубата изпитах известно отчаяние, само че занапред щях да виждам Григор още веднъж на сингъл и тази мисъл незабавно ме успокои. Последва мач, който чакахме с голямо неспокойствие, а точно този сред Яник Синер и Стефанос Циципас, само че за наше страдание, той не беше на предстоящото от нас равнище и топ поставеният грък напусна безславно шампионата.
Истината, е че няма по какъв начин да опиша с думи изживяното по време на четвъртфиналната битка на Григор с Алекс Де Минор. Никога в мен не са бушували по едно и също време толкоз мощни страсти и до последно имах вяра, че Гришо ще напусне корта в ролята на победител. През целия мач изживявахме всяка точка дружно с Григор, бяхме на сантиметри от него и не можехме да дишаме по време на всяко едно разиграване.
Понякога е в действителност доста мъчно да си публицист, тъй като не отиваш като почитател на даден шампионат и от теб се изисква оптимално професионално отношение, което тогава беше съвсем неизпълнима задача за мен, само че някак съумях да се оправя с всичко това. Спомням си по какъв начин едно време ставахме през нощта, с цел да пишем публикации за MV Tennis, въпреки че нямахме читатели в уеб страницата и имахме надалеч повече разноски, в сравнение с приходи. Усмихвах се и си мислех по какъв начин всичко си е коствало поради моменти като този.
Тенисът постоянно е пристрастеност за мен и Калоян, тъй че не можех да схвана държанието на останалите публицисти, които рядко даже поглеждаха към корта. Може всичко това да не звучи изключително професионално, само че тези хора в никакъв случай няма да могат да изпитат насладата, която ни обзе след феноменалната победна точка на Григор и класирането му за полуфиналите.
Там Медведев беше прекомерно мощен за нашето момче и това надали е допустимо да бъде оспорено, само че можем само да поздравим Григор Димитров за неговото показване и имам вяра, че най-хубавото занапред следва за първата ни ракета.
Шампионската конференция на Медведев беше още едно знаково събитие от приключението ни, защото зададохме цели 3 от общо 6-те въпроса към някогашния номер едно, а той отговори дружелюбно и оптимално изчерпателно, като сподели, че е извънредно земен и прелестен човек. В този ден също по този начин съумях да стъпя на корта, където направих няколко страхотни фотоси на всеки един от спечелилите в конкуренцията.
И несъмнено, пристигна време за финалната ни вечер, в която седнахме на маса с по бира в ръка и можехме да обсъдим всичко, което преживяхме през миналите няколко дни, затваряйки една в действителност специфична глава в нашия живот. Благодарение на смелостта ни едно време да стартираме, на поддръжката на хората към нас и особено на Найден Тодоров, ние успяхме да си създадем още едно ужасно прекарване. И нищо от това нямаше да е толкоз хубаво, в случай че не беше споделено с моя най-хубав другар Калоян и с вас!
Всичко стартира в сряда, когато към момента имах задължения в университета, само че след това се изстрелях оптимално бързо от Енсхеде и потеглих с трен към Ротердам, с цел да дойде таман в точния момент за мача сред Григор и Хуркач. Когато седнах зад щаба на Григор, когато извиках първото " Браво, Гришо ", всичко към мен ми се струваше толкоз необикновено, че ми беше мъчно да допускам по какъв начин фактически съм на мястото на събитието. Вече бях осъществил една своя фантазия, стъпвайки на трибуните в " Ахой Арена ", а Григор направи протичащото се още по-специално, тъй като ме зарадва с победа и по този начин щях да го следя най-малко още един път.
Калоян се появи малко по-късно и незабавно започнахме да опознаваме залата и самите специфики на събитието, с цел да го отразим уместно. Не след дълго към този момент знаехме къде са нашите места и по какъв метод да намираме допустимо най-преките пътища към всички останали по-малки зали и подготвителни кортове, тъй че да ви създадем част от протичащото се на корта.
На идващия ден наблюдавахме няколко страхотни мача и се опитвахме да попием всяка една минута на корта. Черешката на тортата беше двойковата среща на Григор Димитров и Никола Маю, в която нашият съотечественик беше брилянтен, само че травма на французина разреши на техните противници в последна сметка да се поздравят с успеха.
След загубата изпитах известно отчаяние, само че занапред щях да виждам Григор още веднъж на сингъл и тази мисъл незабавно ме успокои. Последва мач, който чакахме с голямо неспокойствие, а точно този сред Яник Синер и Стефанос Циципас, само че за наше страдание, той не беше на предстоящото от нас равнище и топ поставеният грък напусна безславно шампионата.
Истината, е че няма по какъв начин да опиша с думи изживяното по време на четвъртфиналната битка на Григор с Алекс Де Минор. Никога в мен не са бушували по едно и също време толкоз мощни страсти и до последно имах вяра, че Гришо ще напусне корта в ролята на победител. През целия мач изживявахме всяка точка дружно с Григор, бяхме на сантиметри от него и не можехме да дишаме по време на всяко едно разиграване.
Понякога е в действителност доста мъчно да си публицист, тъй като не отиваш като почитател на даден шампионат и от теб се изисква оптимално професионално отношение, което тогава беше съвсем неизпълнима задача за мен, само че някак съумях да се оправя с всичко това. Спомням си по какъв начин едно време ставахме през нощта, с цел да пишем публикации за MV Tennis, въпреки че нямахме читатели в уеб страницата и имахме надалеч повече разноски, в сравнение с приходи. Усмихвах се и си мислех по какъв начин всичко си е коствало поради моменти като този.
Тенисът постоянно е пристрастеност за мен и Калоян, тъй че не можех да схвана държанието на останалите публицисти, които рядко даже поглеждаха към корта. Може всичко това да не звучи изключително професионално, само че тези хора в никакъв случай няма да могат да изпитат насладата, която ни обзе след феноменалната победна точка на Григор и класирането му за полуфиналите.
Там Медведев беше прекомерно мощен за нашето момче и това надали е допустимо да бъде оспорено, само че можем само да поздравим Григор Димитров за неговото показване и имам вяра, че най-хубавото занапред следва за първата ни ракета.
Шампионската конференция на Медведев беше още едно знаково събитие от приключението ни, защото зададохме цели 3 от общо 6-те въпроса към някогашния номер едно, а той отговори дружелюбно и оптимално изчерпателно, като сподели, че е извънредно земен и прелестен човек. В този ден също по този начин съумях да стъпя на корта, където направих няколко страхотни фотоси на всеки един от спечелилите в конкуренцията.
И несъмнено, пристигна време за финалната ни вечер, в която седнахме на маса с по бира в ръка и можехме да обсъдим всичко, което преживяхме през миналите няколко дни, затваряйки една в действителност специфична глава в нашия живот. Благодарение на смелостта ни едно време да стартираме, на поддръжката на хората към нас и особено на Найден Тодоров, ние успяхме да си създадем още едно ужасно прекарване. И нищо от това нямаше да е толкоз хубаво, в случай че не беше споделено с моя най-хубав другар Калоян и с вас!
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ