Човекът срещу машината: Когато липсата на емоции е ключът към успеха
Всеки път, когато поддържате връзка с чатбот, подписвате оставката на един управител.
Процесът на онлайн извършване на покупки от дълго време е престанал да бъде само разговор с продавача или мениджъра. Днес изкуственият разсъдък все по-често стои зад нормалните дейности – от изясняване на статуса на доставката до обработка на връщане на стоката. Чатботовете дават отговор на въпросите незабавно, логаритмите избират размерите на облеклата и пресмятат времето за изчакване, а виртуалните асистенти без отмалялост превеждат клиента през стъпките на комплицирана процедура. Но главният въпрос остава: до каква степен е значимо за нас кой ни оказва помощ – индивидът или машината?
Учени от Дания и Германия се пробваха да намерят отговор на този въпрос. Експертите обединили резултатите от 327 опита, в които взели участие съвсем 282 000 души. Мащабният мета-анализ посочил, че изкуствените сътрудници се възприемат доста по-положително, в сравнение с е признато да се счита. Не е наложително те да са по-добри от един жив чиновник, само че разликата сред индивида и машината постоянно е минимална.
Изследователите означават, че подтекстът е от решаващо значение. В случаите, когато емпатията, спонтанността и способността за чувство на обстановката са значими, технологиите не могат да заменят хората. Но при голям брой рутинни или деликатни задания цифровите асистенти са по-ефективни. Така да вземем за пример доста хора избират виртуалната връзка при покупка на интимни или медицински артикули – в такива случаи цифровата отдалеченост е по-удобна. Алгоритмите решително се оправят и със задания, при които е належащо бързо да се пресметна маршрутът, да се планува времето на идване или да се дадат рекомендации в даден онлайн магазин.
Любопитен резултат се следи в обстановките, свързани с отводи. Машината, отхвърляща молба за заем, провокира по-малка прочувствена опозиция: нейната „ апатия “ смекчава удара. Във физическия свят роботите са изключително потребни там, където са нужни двигателни умения – от доставянето на храна в хотелите до помагането в складовете. В същото време проучването демонстрира, че желанието да се създадат цифровите сътрудници допустимо най-„ хуманоидни “ не постоянно е целесъобразно: в някои случаи потребителите по-добре възприемат явно машинния външен тип.
В същото време границите на технологията са ясни. Там, където се изисква съпричастност, дарба да се разчете настроението на събеседника или да се вземат ексцентрични решения, наличието на индивида е наложително и незаменимо. Авторите акцентират, че въпросът не е в заместването на чиновниците, а в рационалното систематизиране на функционалностите. Машините могат да поемат тежестта от хората, освобождавайки ги за комплицираните и прочувствено наситени задания, до момента в който логаритмите и роботите поемат механичните процедури или областите, в които клиентите ценят анонимността и точността.
Такъв е етичният и стопански абсурд, при който „ безчувствеността на машините “ се трансформира в конкурентно преимущество на ИИ против хора в професионални условия.
