Знаеше ли Борисов за влизането на Слави в политиката?
Всеки път, когато на Борисов му се е налагало да отговоря на Слави Трифонов, той предпочиташе да се застрахова със следното конкретизиране: питаше дали това е въпрос на ефирен водещ, или на човек, който ще влиза в политиката. Тоест, да се знае какво е, че да избере какво да отговори. Със сигурност бе и общо взето ясно накъде се е запътил шоумена, след общото безсилие на самото предаване, а и поради трамплина на референдума, който, с изключение на всичко, бе и златно статистическо изследване за доверието, което има в него (но за зла неволя, надали щеше да е същото, в случай че бе повторено след слабото изявление с премиера).
Остава обаче един въпрос: за какво Борисов одобри дотацията от един лев, малко преди Трифонов да разгласи партийния си план? По принцип, има един неконспиративен отговор: с цел да даде опция на партиите да получават без таван всевъзможни дарения от бизнеси и да им развърже кесията още по-широко.
Конспиративният обаче също наподобява забавен. Първо, цялото това нещо се бавеше години наред - точи се от 2016-та. Не стана нито тогава, нито през 2017-та, нито предходната година, а тъкмо в този момент. Възможно ли е концепцията постепенно да е узрявала цели три години в премиерското схващане, което неведнъж говореше таман срещу нея, подкрепено в дует от Караянчева и остарелия шлагер за това, че " по този начин партиите ще паднат в ръцете на тъмни играчи "?
На всичкото от горната страна, дотацията от лев бе призната в най-безветровития миг. ГЕРБ таман бяха спечелили изборите, и то безапелационно. С целия " Апартаментгейт " като пасив, че и най-после с хвърления зад борда Цветанов, за който се оказа, че може даже без вещата му работа в провинцията. Обикновено това се златните месеци - хем след победа, хем летни - когато може да прокараш и най-голямата скотщина, това се знае по традиция. В същото време обаче се споделя - давай да одобряваме настояванията на Слави, да го създадем колкото се може по-бързо, въпреки че чакахме колкото се може по-дълго.
Дали в действителност не бе изтекла информация за желанията на Трифонов? Дали в действителност Борисов напълно закономерно не одобри едно от най-важните му претенции, с цел да го обезвреди още през цялото време? Представете си разликата, с която Трифонов щеше да влезе в политиката, в случай че дотациите не бяха понижени, и по какъв начин влиза в този момент, когато хем афишира, че настояванията на референдума ще станат закон, хем част от тях към този момент стана закон и това въпреки всичко наподобява като свършена работа.
Премиерът доста добре знае какво значи углавен избор - това беше вотът, който го докара на власт през 2009-та. Това беше и вотът, който докара и Сакскобургготски през 2001-а. Всъщност наказателният избор е единственият, който е пренареждал пъзела и то коренно. И Борисов най-вероятно добре вижда, че Трифонов се е прицелил точно в този тип електорално отмъщение и желае да възкачи по същия метод в страната няма такава страната. Затова не наподобява чак толкоз необичайно той далновидно да се пробва да предотврати личния си двойник, обезвреждайки го още първоначално.
Автор: Райко Байчев
Остава обаче един въпрос: за какво Борисов одобри дотацията от един лев, малко преди Трифонов да разгласи партийния си план? По принцип, има един неконспиративен отговор: с цел да даде опция на партиите да получават без таван всевъзможни дарения от бизнеси и да им развърже кесията още по-широко.
Конспиративният обаче също наподобява забавен. Първо, цялото това нещо се бавеше години наред - точи се от 2016-та. Не стана нито тогава, нито през 2017-та, нито предходната година, а тъкмо в този момент. Възможно ли е концепцията постепенно да е узрявала цели три години в премиерското схващане, което неведнъж говореше таман срещу нея, подкрепено в дует от Караянчева и остарелия шлагер за това, че " по този начин партиите ще паднат в ръцете на тъмни играчи "?
На всичкото от горната страна, дотацията от лев бе призната в най-безветровития миг. ГЕРБ таман бяха спечелили изборите, и то безапелационно. С целия " Апартаментгейт " като пасив, че и най-после с хвърления зад борда Цветанов, за който се оказа, че може даже без вещата му работа в провинцията. Обикновено това се златните месеци - хем след победа, хем летни - когато може да прокараш и най-голямата скотщина, това се знае по традиция. В същото време обаче се споделя - давай да одобряваме настояванията на Слави, да го създадем колкото се може по-бързо, въпреки че чакахме колкото се може по-дълго.
Дали в действителност не бе изтекла информация за желанията на Трифонов? Дали в действителност Борисов напълно закономерно не одобри едно от най-важните му претенции, с цел да го обезвреди още през цялото време? Представете си разликата, с която Трифонов щеше да влезе в политиката, в случай че дотациите не бяха понижени, и по какъв начин влиза в този момент, когато хем афишира, че настояванията на референдума ще станат закон, хем част от тях към този момент стана закон и това въпреки всичко наподобява като свършена работа.
Премиерът доста добре знае какво значи углавен избор - това беше вотът, който го докара на власт през 2009-та. Това беше и вотът, който докара и Сакскобургготски през 2001-а. Всъщност наказателният избор е единственият, който е пренареждал пъзела и то коренно. И Борисов най-вероятно добре вижда, че Трифонов се е прицелил точно в този тип електорално отмъщение и желае да възкачи по същия метод в страната няма такава страната. Затова не наподобява чак толкоз необичайно той далновидно да се пробва да предотврати личния си двойник, обезвреждайки го още първоначално.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ