Всеки от нас трябва да има в джоба си бележка,

Всеки от нас би трябвало да има в джоба си записка, на която написа „ Няма да е все по този начин “, с цел да му припомня, че нещата са преходни. Това важи с цялостна мощ за нашия стандарт на живот. Според статистиката, пикът на приходите в България доближава сред 55 и 60-годишна възраст, а по-късно внезапно спада, когато човек се пенсионира. В развитите страни, приходите на хората, след отдръпване от дейна работа, са почти същите, както преди този момент. Дори сега да имаме високи приходи и да може да си разрешаваме доста неща, няма да е все по този начин, и ни чакат сложни години, в случай че не помислим за бъдещето си.

Може ли да предвидим бъдещето ?

Никой от нас няма кристална топка и не знае какво ще се случи през идващите 5, 10, 20 или 30 години. Въпреки това, в случай че погледнем сегашната обстановка и развиването ѝ през последните години, ще видим, че пенсионната ни система издъхва и е в механически банкрут. Към момента, единствено към 50% от изплащаните пенсии се финансират от осигуровките на работещите. Другата половина идва посредством прехвърляния от републиканския бюджет, т.е. налозите на всички нас. По този метод, вноската ни за пенсия не е 18.30% (за трета категория, родени след 1959 година), а най-малко двойно повече (36.6%).

България е една от най-застаряващите народи в света. Това, дружно с размера на сивата стопанска система, който се движи към 30%, ще докара до още по-големи проблеми за нас, като бъдещи пенсионери. Освен това, сега има таван на пенсиите, който няма да се отстрани скоро, най-малкото тъй като има таван на сумата, върху която може да се осигуряваме (т.нар. оптимален застрахователен доход).

Всичко това ще докара до един логически резултат – нашият стандарт на живот ще се намали фрапантно, откакто (ако) се пенсионираме.