Древен ритуал или нещо друго: защо хората чукат на дърво за късмет – ето какво казват учените
Всеки от нас най-малко един път в живота си, когато е приказвал за проектите или достиженията си, несъзнателно е търсил с очи дървена повърхнина, с цел да почука по нея за всеки случай. Но от кое място идва това поверие? И за какво е належащо да се чука на дърво? Нека разберем каква е историята, зародила в езичеството, минала в християнството и живееща надълбоко в нашето схващане.
Дървени дъски Дървото пази
Никой не знае за какво тъкмо дървото се появява в другите поличби. Историците допускат, че това е обвързвано с вярата на античните хора в силата на дървото да носи шанс. Например норните, античните скандинавски божества, постигнали ориста си посредством дървото на света – Игдрасил.
Келтите вярвали, че в стволовете на дърветата живеят божества, способни да възнаградят хората с шанс и да ги предпазят от злощастие. Чукането на дърво било самобитен метод да се разсънят тези духове и да се изиска тяхната протекция.
Египтяните били благоразумни да не търсят дърво в близост, носели го със себе си под формата на дървени амулети, чието допиране обещавало шанс.
В славянската езическа религия дъбът заемал особено място – считали го за един от знаците на античния господ Перун, свещеното дърво. Нашите предшественици вярвали, че даже вятърът, движейки листата му, предава мъдрост на тези, които могат да го слушат. Докосването до сходно дърво подсигурило поддръжката на висшите сили.
Стар кумир Новото значение на ритуала
С появяването на християнството традицията не изчезнала, а се трансформирала. Църквата я свързала с кръста, на който бил разпнат Христос. Тройното почукване по дървото почнало да символизира послание към Светата Троица – Отца, Сина и Светия дух. Това деяние „ запечатвало “ изречените думи, като предпазвало индивида от евентуално рисковите прояви на наслада, оптимизъм или фукане, които
Нов кумир Интересно е, че не всяко дърво е било уместно за подобен обред. Така да вземем за пример трепетликата, от която е направено Христовото разпятие и на която Юда е приключил живота си, е била считана за „ нечиста “. Съществували обаче и вярвания, че трепетликата прогонва злото. Като образец може да се даде осиновият прът, кадърен да убива вампирите.
Психология на суеверията
Съвременната просвета е намерила свое пояснение за този табиет. Изследванията демонстрират, че ритуалите, даже и безсмислени на пръв взор, оказват помощ на хората да се оправят с тревогата. Когато човек чука на дърво, откакто е споделил нещо от рода на „ Никога не съм имал здравословни проблеми “, той подсъзнателно се успокоява: „ Направих всичко допустимо, с цел да не го урочасам. “ Това основава заблуда за надзор над обстановката, изключително в моменти, когато нищо не зависи от нас.
През 2013 година психолози организират опит: участниците, които чукали по масата, откакто „ изкушавали ориста “ (например с фразата „ Никога няма да попадна в злополука “), се чувствали по-уверени от тези, които просто седели безучастно. Оказва се, че физическото деяние „ рестартира “ усещането ни, намалявайки равнищата на стрес.
В наши дни рядко се случва хората да имат вяра в духове, живеещи в дърветата, само че традицията е жива и до през днешния ден. Все още чукаме по дървените маси, дръжките на вратите или даже по паркета, макар че от дълго време живеем в къщи, направени от бетон. Може би повода е, че този жест, сходно на други суеверия, се е трансформирал в част от общественото подсъзнание. Той се предава от потомство на потомство не като вълшебен ритуал, а като фамилен табиет и даже като смешка.
Безкрайните благоприятни условия за блъскане на дърво Някои хора откриват поетичност в този обред. Докосването до дървото е безмълвен разговор с природата, увещание, че нашите предшественици са виждали света като изпълнен с секрети. Други го ценят поради неговата елементарност: три леки докосвания не изискват старания, само че дават чувството, че сте се „ подсигурили “.
Целият свят чука на дърво
Няма да е пресилено, в случай че кажем, че всяка просвета е вярвала (може би към момента вярва), че чукането или докосването до дърво „ отблъсква злите духове “ или по различен метод предизвиква положителния шанс. По-долу са показани няколко изключително забавни предзнаменования от разнообразни елементи на света:
Според западните издания, в България, в случай че няма нищо дървено на разположение, човек на смешка почуква по главата си и от време на време по-късно се дърпа за меката част на ухото, шепнейки: „ да не чуе дяволът “ (но ние си знаем най-добре). В Сърбия и Хърватия ритуалът се съпровожда от фразата „ Да не го урочасам! “, а в Румъния се заобикаля чукането по масата, евентуално поради религиозните ритуали с ударни принадлежности. В Латинска Америка е значимо предметът да няма крайници. Затова столовете, масите и леглата не са подобаващи – единствено солидните части дърво. В Аржентина мъжете прибавят към ритуала допиране на левия тестис, а дамите – на лявата гърда, с цел да подсилят резултата. В Близкия изток, да вземем за пример в Ливан и Сирия, докосването на дърво е метод за „ запечатване “ на положителните вести, с цел да не се провалят. В Иран споделят: „ Почуквам, с цел да не я зърне зло око. В Индонезия и Малайзия, когато чуят за нещо неприятно, хората чукат освен на дърво, само че и по челото си, като че ли намеквайки, че даже мислите могат да донесат неприятности.Трябва ли си да се откажем от суеверията?
Психолозите поучават да се отнасяме с лекост към сходни ритуали. Ако чукането на дърво ви оказва помощ да се чувствате по-уверени, за какво не? Основното е да помните, че същинският шанс се състои от дейности, а не от инцидентни жестове. В края на краищата и най-силното дърво няма да ви избави от проблемите, в случай че сами не се изправите пред тях и не ги решите.
