Бабите и дядовците стават наши ангели-хранители
Всеки от нас на небето има свои ангели-хранители. Не, това въобще не са ангелите с крила, които са изобразени на църковните изображения. Това са нашите баби и дядовци, които са отишли в парадайса. Те живеят до тогава, до момента в който ги помним.
Знайте, че всяка минута няколко чифта очи ви гледат от небето, които се тормозят и се грижат за детето си.
Точно както на нашите баби и дядовци им е съдено да ни гледат, до момента в който растем, по този начин и ние, то за жалост, на нас ни е съдено да ги гледаме по какъв начин ни оставят вечно. Именно гибелта им е първият мъчителен удар за детето.
Има специфична деликатна връзка сред внуците и бабите и дядовците, те са малко по-различни от тези с мама и баща. Дядовете и бабите са тези, които най-често са ни глезели и ценели.
И когато тази мощна връзка се унищожи, детето изпитва ужасна загуба. Все още му е мъчно да осъзнае аргументите и неизбежността на загубата.
Задачата на мама и баща е да обяснят на детето за какво всичко се е случило по този метод. Без преиначаване, това е значимо! Основното ви оръжие против депресията на детето е истината.
И апелирам, не споменавайте религията в този диалог. Не обърквайте към този момент объркания разум на детето. Обяснете на бебето си, че гибелта е неизбежна и в последна сметка ще доближи всички. Не незабавно, само че то ще ви разбере.
С възрастта отхвърляме да имаме вяра, че бабите и дядовците постоянно ще са с нас в живота.
Техният безконечен живот е в нашата памет. Спомнете си какъв брой забавни неща са ви разказали, по какъв начин са ви учели, давали са ви образци от своя опит. Те ни научиха да бъдем себе си. Ние сме огледалото на тяхната душа. Докато сме живи, бабите и дядовците също са живи. Това е специфичен тип любов…
А вие помните ли своите баби и дядовци?
