Вижте тази поучителна притча за великата любов и силата на времето
Всеки от нас има личен свят, в който е безусловно почтен. Този личен свят е също и мястото, където всички усеща, които изпитваме излизат на повърхността и ние си даваме опция да ги покажем, даже и пред другите да ги крием. Разбира се, има хора, които са по-чувствителни от други, само че всеки от нас би трябвало да се научи да разпознава личните си усеща, с цел да може да бъде по-пълноценен, както за себе си, по този начин и за останалите. И по този начин, през днешния ден ви представяме една поучителна алегория, от която всеки може да си извлече поучения за себе си.
Именно с такава поучителна алегория от време на време човек си отваря очите самичък за някои неща от живота. И тъкмо сходни творби са доста потребни, с цел да успеем да си дадем сметка за значимите неща в живота.
„ Имало едно време един остров, на който живеели всички усеща.
Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, в това число и Любовта.
Един ден на възприятията било обявено, че островът ще потъне, по тази причина всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния вероятен миг. Когато островът бил съвсем потопен, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството минало около Любовта… Любовта споделила:
– Богатство, вземи ме със себе си.
– Не мога – дало отговор Богатството… – Имам доста злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също минала в хубав транспортен съд:
– Суета, апелирам те помогни ми.
– Не мога да ти оказа помощ, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – дала отговор Суетата.
Тъгата била наоколо, по тази причина Любовта я помолила:
– Тъга, разреши ми да избягам с теб.
– Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че нуждая се да остана сама.
Щастието също минало около Любовта, само че било толкоз щастливо, че даже не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
– Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на чужд възрастен.
Любовта била толкоз разчувствана и щастлива, че не запомнила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той траял по пътя си. Любовта, осъзнавайки какъв брой доста му дължи, попитала Познанието:
– Кой ми оказа помощ?
– Помогна ти Времето – дало отговор Познанието.
– Времето? – почудила се Любовта, – Но за какво Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост дало отговор:
– Защото единствено Времето е способно да разбере какъв брой велика е Любовта! “
