Александър Йорданов: Радев бързо се превърна в тесногръд партиен функционер, от което загуби цяла България - неблагодарен е дори към своята създаделка БСП
" Всеки опит на президента да се конфронтира с политическите партии, с едни или други от тях, ще донесе единствено беди на България. И в това отношение характерен неприятен образец е президентът Румен Радев. Той намерено се включи в политическите борби и бързо се трансформира в едностранчив партиен функционер. От това му държание загуби България.Това написа в профила си във " Facebook " евродепутатът Александър Йорданов. Той е озаглавил поста си " Неудобни думи: Три пъти мери, веднъж режи ".
Ето какво написа Алексендър Йорданов в обществената мрежа:
НЕУДОБНИ ДУМИ: ТРИ ПЪТИ МЕРИ, ЕДИН ПЪТ РЕЖИ!
Прочетох първите изказвания пред медиите на някои от претендентите за президент на България. Какво ми направи усещане.
Първо. Румен Радев /в по-голяма степен /и Лозан Панов /в по-малка степен/ продължиха да си служат с нападателен език и даже с език на омразата. Оставиха усещане, че като че ли са обзети от някаква уплаха. Гони ги фикс идея за „ великолепие “. Казано с думите на евангелиста Матей: „ виждат сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещат “. А това е неприятно и приказва за неизживени комплекси, което е рисково, в случай че съответното лице заеме държавен пост. А в тази ситуация става дума за първия пост в страната. Той не е място за изтребване на комплекси и за вманиачаване в личната „ безпогрешност “.
Второ. Проф. Анастас Герджиков се появи като сдържан, убеден в познанията си и добре учтив български жител. Правилно е схванал главното в националния ни темперамент - умереността. А тази „ комплицирана “ за мнозина дума е формирана, както забелязвате, от две думи: от разум и от мяра. Ние, българите, не сме урбулешки народ като руснаците, да вземем за пример. Във всяко свое деяние и такава е традицията ни, влагаме разум и мяра. Тогава съумяваме. Когато размахваме юмруци или трансформираме свои сънародници във врагове, рядко сме успявали като народ. Типичен образец е времето на комунистическия режим, когато хората бяха разграничени на „ наши “ и „ някогашни “. И се видя до каква степен я докарахме: до кривата круша. Затова е доста значимо отпред на страната ни да има не просто образовани персони, а хора с разум и мяра в оценката си за политиката, за развиването ни като страна. В това отношение проф. Анастас Герджиков остави доста положително усещане.
Трето. Кандидатите Радев и Панов демонстрираха податливост да вършат от мухата слон. Тази им податливост е естествена демонстрация на това на което към този момент обърнах внимание - неизживените комплекси.
Четвърто. Герджиков, Радев и Панов упорстват в общественото си говорене, че са самостоятелни от партиите, тъй като кандидатурите им са издигнати от инициативни цивилен комитети, само че са склонни да одобряват поддръжка от партии. Намирам тези им изказвания за спекулативни. Защото нито един от тях няма късмет да бъде определен за президент без поддръжката на членове и симпатизанти на политически партии. Нещо повече.
Проф. Анастас Герджиков не може да стане президент на България, в случай че за него не гласоподават членовете и симпатизантите на Политическа партия ГЕРБ и Съюз на демократичните сили. В този смисъл той Е ИЗДИГНАТ и от тези членове и симпатизанти. И би трябвало да схваща това доста добре.
Румен Радев не може да стане президент на България, в случай че за него не гласоподават членове и симпатизанти на Българска социалистическа партия, на партиите на Трифонов, Петков, Манолова, Костадинов и други сходни. В този смисъл той Е ИЗДИГНАТ и от членове и симпатизанти на тези партии. И би трябвало да схваща това доста добре.
Лозан Панов не може да стане президент на България, в случай че за него не гласоподават членовете и симпатизантите на партиите от тройната коалиция „ Демократична България “. В този смисъл той Е ИЗДИГНАТ и от тях. И би трябвало да схваща това доста добре.
Демокрацията е партийно представителна и президентът е самостоятелен не когато е изолиран с китайска стена от партиите, а когато съумява да види и осъществя в своята политика положителното, което тези партии носят за страната. Всеки опит на президента да се конфронтира с политическите партии, с едни или други от тях, ще донесе единствено беди на България. И в това отношение характерен неприятен образец е президентът Румен Радев. Той намерено се включи в политическите борби и бързо се трансформира в едностранчив партиен функционер. От това му държание загуби България. Доказателството е, че сме в сериозна политическа рецесия, че към този момент близо половин година нямаме постоянно държавно управление, а сега няма и парламент. Икономическата рецесия също надига глава. И това схвана даже Мика Зайкова, което е доказателство, че съм справедлив, когато приказвам и пиша за тази рецесия.
Моят неизискван съвет към претендентите за президент е да оценят по достолепие поддръжката, която им дават политическите партии, а не да се пробват да се отграничават от тях, наблягайки своята „ самостоятелност “. Никой президент, на никоя страна, не е самостоятелен от партията, която го е издигнала или подкрепила на изборите. Трябва да се научим да приказваме искрено. И е добре, че в случай че бъде определен проф. Анастас Герджиков ще бъде подвластен от жителите, които са дали своят вот за него. А измежду тези жители болшинството ще бъдат членове и симпатизанти на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили.
Не би трябвало да се взема образец от Румен Радев, който с поддръжката си за създателите на плана „ Продължаваме промяната “ в действителност се появи като непризнателен към партията, която издигна и поддържаше неговата кандидатура през 2016 година, т.е. към Българска социалистическа партия.
Прав е Лозан Панов, когато назова сегашният ни президент „ подправен воин “. Но не помни още веднъж за поуката, която носи евангелската алегория за сламката и гредата. Защото би трябвало да разясни, че „ подправени “ бяха и тези негови симпатизанти, които преди година коленичеха пред размахания президентски пестник. Фалшиво бе и мазненето на водачите на „ Демократична България “ на същия президент с вярата да им връчи изследователски мандатец. А това не се не помни от демократите.
Нагледал съм се на „ подправени герои “ в българската политика през годините. Затова и напомням втората Божия заповед: да не си сътворяваме кумири. Не би трябвало да ги сътворяваме и на тези избори. Трябва да оценяваме претендентите съгласно делата и добротата им. Според смирението им пред Конституцията и законите / тук естествено Румен Радев се намира в пагубно състояние!/. Те би трябвало най-малко три пъти да мерят мисълта си преди да си отворят устата.
Повече УМЕРЕНОСТ през днешния ден е нужна на нашия народ!
свързани новини79523на 02.10.2021
Ето какво написа Алексендър Йорданов в обществената мрежа:
НЕУДОБНИ ДУМИ: ТРИ ПЪТИ МЕРИ, ЕДИН ПЪТ РЕЖИ!
Прочетох първите изказвания пред медиите на някои от претендентите за президент на България. Какво ми направи усещане.
Първо. Румен Радев /в по-голяма степен /и Лозан Панов /в по-малка степен/ продължиха да си служат с нападателен език и даже с език на омразата. Оставиха усещане, че като че ли са обзети от някаква уплаха. Гони ги фикс идея за „ великолепие “. Казано с думите на евангелиста Матей: „ виждат сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещат “. А това е неприятно и приказва за неизживени комплекси, което е рисково, в случай че съответното лице заеме държавен пост. А в тази ситуация става дума за първия пост в страната. Той не е място за изтребване на комплекси и за вманиачаване в личната „ безпогрешност “.
Второ. Проф. Анастас Герджиков се появи като сдържан, убеден в познанията си и добре учтив български жител. Правилно е схванал главното в националния ни темперамент - умереността. А тази „ комплицирана “ за мнозина дума е формирана, както забелязвате, от две думи: от разум и от мяра. Ние, българите, не сме урбулешки народ като руснаците, да вземем за пример. Във всяко свое деяние и такава е традицията ни, влагаме разум и мяра. Тогава съумяваме. Когато размахваме юмруци или трансформираме свои сънародници във врагове, рядко сме успявали като народ. Типичен образец е времето на комунистическия режим, когато хората бяха разграничени на „ наши “ и „ някогашни “. И се видя до каква степен я докарахме: до кривата круша. Затова е доста значимо отпред на страната ни да има не просто образовани персони, а хора с разум и мяра в оценката си за политиката, за развиването ни като страна. В това отношение проф. Анастас Герджиков остави доста положително усещане.
Трето. Кандидатите Радев и Панов демонстрираха податливост да вършат от мухата слон. Тази им податливост е естествена демонстрация на това на което към този момент обърнах внимание - неизживените комплекси.
Четвърто. Герджиков, Радев и Панов упорстват в общественото си говорене, че са самостоятелни от партиите, тъй като кандидатурите им са издигнати от инициативни цивилен комитети, само че са склонни да одобряват поддръжка от партии. Намирам тези им изказвания за спекулативни. Защото нито един от тях няма късмет да бъде определен за президент без поддръжката на членове и симпатизанти на политически партии. Нещо повече.
Проф. Анастас Герджиков не може да стане президент на България, в случай че за него не гласоподават членовете и симпатизантите на Политическа партия ГЕРБ и Съюз на демократичните сили. В този смисъл той Е ИЗДИГНАТ и от тези членове и симпатизанти. И би трябвало да схваща това доста добре.
Румен Радев не може да стане президент на България, в случай че за него не гласоподават членове и симпатизанти на Българска социалистическа партия, на партиите на Трифонов, Петков, Манолова, Костадинов и други сходни. В този смисъл той Е ИЗДИГНАТ и от членове и симпатизанти на тези партии. И би трябвало да схваща това доста добре.
Лозан Панов не може да стане президент на България, в случай че за него не гласоподават членовете и симпатизантите на партиите от тройната коалиция „ Демократична България “. В този смисъл той Е ИЗДИГНАТ и от тях. И би трябвало да схваща това доста добре.
Демокрацията е партийно представителна и президентът е самостоятелен не когато е изолиран с китайска стена от партиите, а когато съумява да види и осъществя в своята политика положителното, което тези партии носят за страната. Всеки опит на президента да се конфронтира с политическите партии, с едни или други от тях, ще донесе единствено беди на България. И в това отношение характерен неприятен образец е президентът Румен Радев. Той намерено се включи в политическите борби и бързо се трансформира в едностранчив партиен функционер. От това му държание загуби България. Доказателството е, че сме в сериозна политическа рецесия, че към този момент близо половин година нямаме постоянно държавно управление, а сега няма и парламент. Икономическата рецесия също надига глава. И това схвана даже Мика Зайкова, което е доказателство, че съм справедлив, когато приказвам и пиша за тази рецесия.
Моят неизискван съвет към претендентите за президент е да оценят по достолепие поддръжката, която им дават политическите партии, а не да се пробват да се отграничават от тях, наблягайки своята „ самостоятелност “. Никой президент, на никоя страна, не е самостоятелен от партията, която го е издигнала или подкрепила на изборите. Трябва да се научим да приказваме искрено. И е добре, че в случай че бъде определен проф. Анастас Герджиков ще бъде подвластен от жителите, които са дали своят вот за него. А измежду тези жители болшинството ще бъдат членове и симпатизанти на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили.
Не би трябвало да се взема образец от Румен Радев, който с поддръжката си за създателите на плана „ Продължаваме промяната “ в действителност се появи като непризнателен към партията, която издигна и поддържаше неговата кандидатура през 2016 година, т.е. към Българска социалистическа партия.
Прав е Лозан Панов, когато назова сегашният ни президент „ подправен воин “. Но не помни още веднъж за поуката, която носи евангелската алегория за сламката и гредата. Защото би трябвало да разясни, че „ подправени “ бяха и тези негови симпатизанти, които преди година коленичеха пред размахания президентски пестник. Фалшиво бе и мазненето на водачите на „ Демократична България “ на същия президент с вярата да им връчи изследователски мандатец. А това не се не помни от демократите.
Нагледал съм се на „ подправени герои “ в българската политика през годините. Затова и напомням втората Божия заповед: да не си сътворяваме кумири. Не би трябвало да ги сътворяваме и на тези избори. Трябва да оценяваме претендентите съгласно делата и добротата им. Според смирението им пред Конституцията и законите / тук естествено Румен Радев се намира в пагубно състояние!/. Те би трябвало най-малко три пъти да мерят мисълта си преди да си отворят устата.
Повече УМЕРЕНОСТ през днешния ден е нужна на нашия народ!
свързани новини79523на 02.10.2021
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ