Вълшебникът Мерлин
Всеки народ има своите митове. Персонажите в тях нормално са воини, магьосници, благородни рицари или пък подли предатели. Такива митове съществували и измежду келтите – войнствени племена, обитавали в древността Западна и Централна Европа.
Една от най-емблематичните фигури в тези митове е магьосникът Мерлин. Официално, името му се загатва за първи път през 1136г. от уелския духовник Джефри Монмаутски, създател на „ История на английските крале “. Той свързва Мерлин с построяването на Стоунхендж и с крал Артур – именитият водач на бритите, предвождал ги против нашествието на варварите-сакси в края на V в. и началото на VІ в. Въз основа на труда на Джефри, френският стихотворец от XII в.- Робер дьо Борон, в поетична форма споделя за Мерлин. От самата негова поема до нас са достигнали единствено няколко реда – само че има доста нейни преразказани разновидности. В тях акцентът пада върху връзките сред Мерлин и крал Артур, както и върху митологията за Светия Граал. Сред цялото това литературно многообразие се обрисува обликът на магьосника Мерлин подобен, какъвто го знаем през днешния ден.
По начало обаче, произходът на Мерлин е обгърнат в легенди. Според версията на британския публицист Томас Малори (1405-1471г.), Мерлин е бил ментор на английския крал Утер Пендрагон, а по-късно и на сина му – именития Артур. Именно Мерлин оказал помощ на Артур да завладее меча Екскалибур. Този именит меч имал вълшебен сили и бил забит в камък. Който можел да го извади, щял да стане крал на цяла Британия. Мерлин уговорил Господарката на езерото, на която принадлежал мечът, да го даде на възпитаника му. Накрая тя се съгласила и Артур извадил меча от камъка. Върнал го на феята едвам малко преди гибелта си.
Според легендата, Мерлин се влюбил в лейди Вивиан – една от помощничките на злата самодива Моргана. Тя разбрала тайните на неговите вълшебен качества и с машинация го зазидала надълбоко под скалите. В други разновидности това е каменна стая, пещера, хралупа на дърво и даже огромен камък. Преди да стане жертва на измяната, Мерлин проклел варварите-сакси, които завладели Британия след гибелта на крал Артур. Това проклинание се сбъднало, когато на английска земя нахлули норманите отпред с Вилхелм Завоевателя. В борбата при Хастингс през 1066г. бил погубен последния саксонски крал Харолд ІІ. А през 1485г. на власт в Англия пристигнала династияата на Тюдорите, които били брити (келти). Така властта в Британия се върнала при сънародниците на крал Артур – към което постоянно се стремял Мерлин.
В някои остарели ръкописи се твърди, че през 573г. някой си Мерлин паднал в стълкновение по време на войните в Британия сред новите кралства, които се формирали след нахлуването на саксите. Така можем да допуснем, че вълшебникът от легендите има собствен исторически първообраз, който е умрял в посочената година. С други думи – изцяло е допустимо Мерлин да е бил просто умен човек и участник в политическите битки – може би придворен или консултант на някой от кралете, които тогава владеели разнообразни земи върху територията на английските острови. А уменията и интелектът му го трансформирали във „ магьосник “ в съзнанието на идващите генерации.
