Всеки народ има своите герои. И ги почита. Сред тези

Всеки народ има своите герои. И ги уважава. Сред тези герои обаче има един, най-вече двама, които са знак на нацията - нещо свещено за всеки един, нещо, скътано в сърцето, като в храм на небесна непорочност. Където с калните обувки на човешките недостатъци не се влиза.  

Такива персони за всеки българин са Левски и Ботев. За французите несъмнено е Жана д’Арк. Образите на тези герои са се трансформирали в най-святото, съвършеното и чистото за една нация. 

Все си мисля, че това са пратеници на Бог в най-тежките времена за един народ. Като Гоголовия Данко, който си изтръгва сърцето в тъмната гора, с цел да свети като слънце и да прекара народа си през огромната тъма на съществуването му. 

Такива персони аз назовавам Националният им господ - за народите си те са съвършени, като самия космополитен създател.  

Киното е образно изкуство. Затова е и толкоз въздействащо. Когато правиш филм за иконата на една нация - той неизбежно е жертван на крах.

Както ние, българите, не харесахме филмите за Ботев и Левски, по този начин и французите не харесаха нито един филм за Жана д’Арк. Дори и когато великият Люк Бесон и Мила Йовович пресъздадоха френската икона… Така е, когато става въпрос за свята персона от историята ни… Ето за какво за най-великите на един народ не би трябвало да се прави филм…Те са задоволително огромни.