Свидетелства на времето: Подменената история и изграждането на идентичност
Всеки народ има право на самоопределяне въз основата на личната си история,език, просвета и традиции. Идеята за македонска нация е прокарана от Коминтерна през 1934-та годна, а 10 години по-късно е основана македонската норма, прекодификация на българския литературен език. През 1945г. се основава Народна федеративна република Югославия, а към нея се включва Социалистическа република Македония.
За българите в Македония самоопределението е сложен и постоянно рисков развой. Десетилетия наред сънародниците ни там описват за репресии, които понасят, единствено тъй като не желаят да одобряват да станат македонци. Най-черната дата за тях там е Кървавата Коледа – 7 ян. 1945 година, когато десетки хиляди са убити, затворени и разселени, единствено тъй като са българи. Заповедта е дадена персонално от югославския водач Йосип Броз Тито, а описите са формирани от локалния комунистически началник Лазар Колишевски.
„ Много рядко ще чуете от някой изобщо, че знае нещо за тези събития, тъй като те са неразрешени от историческата просвета в РСМ. Не може да ги прочетете в нито един учебник, нито се приказва за тях в учебно заведение. За страдание доста малко хора се интересуват от историята като просвета, с цел да търсят в по-стари книги и литература по този мотив да научат нещо. Самият факт, че няма уроци за тези събития в учебно заведение, разумно е огромна част от хората да не знаят. И може би там се крие това деформиране, което се получава в македонското общество. Ако погледнете събитията към Кървавата Коледа ще видите, че тези хора не са имали друга виновност, освет че са били част от българската администрация и са работили в Македония като българи, работили са като българи ”, споделя Петър Колев, водач на Граждански либерален съюз в Северна Македония.
В началото на 90-те години във всички някогашни социалистически страни е осъществен развой на декомунизация, отворят се архивите на някогашните репресивни секрети служби и обществата в научават същинските причинии за последвалите ги събития през годините. Само в Сърбия и Северна Македония това по този начин и не се случва.
„ Хубаво е да приказваме на тези тематики, тъй като част от хората в Македония и в България, когато стана нажежена ситуацията и се случиха тези репресии, произшествия, набези против българи и български клубове в Македония, си основават визията, че това е нещо, което се случва в този момент. Даже някои си разрешиха да го обвържат с избори или различен тип политически събития. Трябва да бъдем почтени. От първия ден, когато Сърбия и комунистическа Югославия са имали власт в част от Вардарска Македония, репресивният уред е почнал да работи от този момент. Иван Вазов е посветил едно прелестно стихотворение на такова събитие „ Па шта си ти? ”. То е разследване на действие на сръбския престолонаследник Александър Караджорджевич, първите години, откакто сърбите имат власт в Македония. / б.ред. Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония, което на въпроса „ Каква си ти ”? дава отговор, че е българче/. Тази плесница е останала в груповата памет и на българите до през днешния ден ”, продължава той.
Хиляди българи, които се опълчват на сръбския и по-късно на югославския режим срещу македонизма като публична идеология в страната, са затваряни в пандиза в Идризово.
„ Там ще видите имената на родители или братя на видни войводи, какъвто е братът на Никола Карев, погубен в Идризово. Ще видите наследници на Христо Татарчев, негови племеници, който са умрели там. Бащата на известния български публицист Любчо Нешков – Темелко Нешков години наред е бил в Идризово. Това са стотици, стотици хора, които са били подложени на арести, побоища, експанзия единствено по една единствена причина – тъй като не са желали да одобряват новата македонска еднаквост.Това е грозната част на македонския и югославския комунизъм ”, споделя Колев.
Изкривяването на историческите обстоятелства, употребявани с идеологическа цел за основаване на нова еднаквост, стартира още с написаното в учебниците от началните класове за това какви са българите и каква страна е България.
„ Част от нещата мъчно мога да ги изтъквам, тъй като са вулгарности. Още в първите уроци се набива формулировките какви са българите – това е „ едно турко-монголско племе, което е грабителско, преселническо, пристигнало на Балканите за да граби ” и да усвоява нещо си, което не знаем какво е то. Ясна е визията да се сътвори визия у македонския възпитаник, че българите са по-ниско качество народ. Никой не желае да покаже истината за това какво са българите – че те са хората дали книжовност на съвсем половин Европа, че те са имали публичен, културен и държавен строй доста преди западноевропейските страни да наподобяват на страни ”, споделя водачът на ГДС.
Историята може да разделя, само че може и да сплотява, счита Петър Колев и дава образец с една от най-ярките персони в най-новата ни история.
„ Гоце Делчев е колкото ваш, толкоз и мой, тъй като той е бил преподавател в моя роден град Щип, в махалата, в която съм роден – щипско Ново село. Няма по какъв начин той да е повече на някой от Варна и по-малко на някой от Щип. Той е общ воин. Освен това той самичък е написал какъв е – на всички места написа за себе си като българин, в това число в учебното заведение е преподавал на български език. Аз съм виждал истински свидетелства на учениците от това време, където те са изучавали български и френски език. Той е преподавал в Щип френски език и се чудя по какъв начин им е обяснявал този език, откакто са изучавали с изключение на него единствено български. И никой няма право от Македония на каквото и да било от общата ни история. Общата ни история е българска история. И в случай че те нямат възприятието за общественост, с нас българите, ние нямаме нищо срещу да си тачат някаква си своя история, свои мотиви за горделивост, своя си философия, само че в случай че може да не бъде за сметката на нашите дядовци ”, споделя той.
В македонските учебници по история липсват данни за цели епохи от античността, през средновековието, та даже до най-новата история през 20 век, твърди Петър Колев.
„ Този въпрос за математиката и годините продължаваше години наред да тормози групичката, която бяхме в гимназията. Част от нас получавахме отговорите си у дома. Но имаше едно момче, което и до ден сегашен доста се ядосва, за какво никой не искаше на уроците ни по история да каже какво се е случило примерно през 1924 година – убийството на Тодор Александров. Той не може и през днешния ден да одобри обстоятелството, че бащата и братът на Иван Михайлов, тъй като ние сме от Щип, са убити през 1927 година на моста в града от сръбските жандармеристи и бойци без никаква причина. Един възрастен човек и един по-млад – без съд, без присъда, без следствие... Много постоянно, когато се съберем тази „ бунтовна групичка ” от гимназията си припомняме, че тогава нямахме задоволително кураж да се съпротивляваме, не че в този момент вършим кой знае какво, само че се опитваме да вършим нещо. Тази липса на опозиция в Македония на всеки, който знае, само че си мълчи под някаква форма, разрешава на избрани структури и сили в това общество да го държат плебей до ден сегашен. Едно общество, което не знае историята, „ учителката на живота ”, което не знае какви неточности са били допускани в близкото и далечно минало, като не знае кои са били неговите врагове и неприятели в реализирането на някакви цели, то мъчно може да направи верен избор и през днешния ден ”, счита Колев.
Репресиите против македонските жители с българско съзнание не остават в предишното, а не престават 30 години след Кървавата Коледа от 1945 година Петър Колев споделя част от историята на своето семейство.
„ Аз имам вуйчо, който през 1976 година на 26 години отива на работа и не се прибира. Официалната версия е една, а истината е напълно друга. Ние като семейство доста добре знаехме защо става въпрос. Той е бил тежко пребит,имал е спуквания на вътрешни органи, опитвали са се да го спасят, не са успяли и е умрял. Това е най-жестоката цена от моето семейство, платена поради това, което мисли и приказва. А когато бях студент в София ми е останал противен спомен, за който естествено е някой ден човек да потърси сметка. Бях взел участие в предаване на починалия Божидар Димитров. Тови ми беше първото телевизионно присъединяване, бях на 22 години. С него си говорихме за историята, за Щип, за моите разбирания като младеж. Два дни откакто бе излъчено това изявление по Българска национална телевизия, майка ми беше уволнена от работа. Аз бях трети курс право в СУ, а брат ми първи курс медицина в Плевен. Останахме с един родител с работа, татко ми получаваше към 500 лева, а майка ми доста мъчно и дълго търсеше да си откри. Аз няколко месеца също търсих да откри нещо в допълнение тук в България. Това беше един от най-трудните моменти в живота ни ", прям е той.
- Имате ли чувството, че политиците в Скопие са откровени страната да влезе в Европейски Съюз?
" Само добряк може да мисли, че някой в Скопие желае нещо такова. Те си търсят оправдания за какво няма да станат членка на Европейски Съюз. До преди време оправданието беше България, която пречеше. Сега не можем да намерим друго опрощение, с цел да излъжем личните си жители. За първи път от години наред може да видите и чуете изявления на европейския дипломат в Скопие /б.ред. Дейвид Гиър/, който споделя, че Македония няма да може да продължи пътя си към Европейски Съюз, в случай че не направи измененията в конституцията си и в случай че не впише българите в нея. Т.е. тази теза и нещата, които станаха част от преговорната рамка на РСМ освен, че са част от българското гледище, те са част и от европейската рамка. Но това не значи, че ние като българи в РСМ и българското общество би трябвало да спре да гледа тази тематика. Защото постоянно се появяват хитреци, които си мислят, че могат да я завоалират, да създадат нещо отвън това, което би трябвало. Мисля, че България би трябвало да следи доста деликатно какво ще се случи и да упорства за осъществяване на преговорната рамка. Стана ясно, че Македония сама не желае да върви към Европа и си търси несъгласие. Това не е в интерес нито на Македония, нито на България, ясно е кой има интерес Европейски Съюз да не се уголемява. Като чуя дадени сили в България да желаят същото си задавам въпроса дали е наша национална, стратегическа цел да придърпаме Скопие към „ месомелачката ” на тази европейска интергация. Ние българите доста добре знаем какво значат европейски договаряния и приобщаване на едно общество в Европа. Мисля, че ние имаме максимален интерес Македония да мине през тази „ месомелачка ” на смяната и ние би трябвало да я тикаме в такава посока ”, приключва Колев.
За българите в Македония самоопределението е сложен и постоянно рисков развой. Десетилетия наред сънародниците ни там описват за репресии, които понасят, единствено тъй като не желаят да одобряват да станат македонци. Най-черната дата за тях там е Кървавата Коледа – 7 ян. 1945 година, когато десетки хиляди са убити, затворени и разселени, единствено тъй като са българи. Заповедта е дадена персонално от югославския водач Йосип Броз Тито, а описите са формирани от локалния комунистически началник Лазар Колишевски.
„ Много рядко ще чуете от някой изобщо, че знае нещо за тези събития, тъй като те са неразрешени от историческата просвета в РСМ. Не може да ги прочетете в нито един учебник, нито се приказва за тях в учебно заведение. За страдание доста малко хора се интересуват от историята като просвета, с цел да търсят в по-стари книги и литература по този мотив да научат нещо. Самият факт, че няма уроци за тези събития в учебно заведение, разумно е огромна част от хората да не знаят. И може би там се крие това деформиране, което се получава в македонското общество. Ако погледнете събитията към Кървавата Коледа ще видите, че тези хора не са имали друга виновност, освет че са били част от българската администрация и са работили в Македония като българи, работили са като българи ”, споделя Петър Колев, водач на Граждански либерален съюз в Северна Македония.
В началото на 90-те години във всички някогашни социалистически страни е осъществен развой на декомунизация, отворят се архивите на някогашните репресивни секрети служби и обществата в научават същинските причинии за последвалите ги събития през годините. Само в Сърбия и Северна Македония това по този начин и не се случва.
„ Хубаво е да приказваме на тези тематики, тъй като част от хората в Македония и в България, когато стана нажежена ситуацията и се случиха тези репресии, произшествия, набези против българи и български клубове в Македония, си основават визията, че това е нещо, което се случва в този момент. Даже някои си разрешиха да го обвържат с избори или различен тип политически събития. Трябва да бъдем почтени. От първия ден, когато Сърбия и комунистическа Югославия са имали власт в част от Вардарска Македония, репресивният уред е почнал да работи от този момент. Иван Вазов е посветил едно прелестно стихотворение на такова събитие „ Па шта си ти? ”. То е разследване на действие на сръбския престолонаследник Александър Караджорджевич, първите години, откакто сърбите имат власт в Македония. / б.ред. Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония, което на въпроса „ Каква си ти ”? дава отговор, че е българче/. Тази плесница е останала в груповата памет и на българите до през днешния ден ”, продължава той.
Хиляди българи, които се опълчват на сръбския и по-късно на югославския режим срещу македонизма като публична идеология в страната, са затваряни в пандиза в Идризово.
„ Там ще видите имената на родители или братя на видни войводи, какъвто е братът на Никола Карев, погубен в Идризово. Ще видите наследници на Христо Татарчев, негови племеници, който са умрели там. Бащата на известния български публицист Любчо Нешков – Темелко Нешков години наред е бил в Идризово. Това са стотици, стотици хора, които са били подложени на арести, побоища, експанзия единствено по една единствена причина – тъй като не са желали да одобряват новата македонска еднаквост.Това е грозната част на македонския и югославския комунизъм ”, споделя Колев.
Изкривяването на историческите обстоятелства, употребявани с идеологическа цел за основаване на нова еднаквост, стартира още с написаното в учебниците от началните класове за това какви са българите и каква страна е България.
„ Част от нещата мъчно мога да ги изтъквам, тъй като са вулгарности. Още в първите уроци се набива формулировките какви са българите – това е „ едно турко-монголско племе, което е грабителско, преселническо, пристигнало на Балканите за да граби ” и да усвоява нещо си, което не знаем какво е то. Ясна е визията да се сътвори визия у македонския възпитаник, че българите са по-ниско качество народ. Никой не желае да покаже истината за това какво са българите – че те са хората дали книжовност на съвсем половин Европа, че те са имали публичен, културен и държавен строй доста преди западноевропейските страни да наподобяват на страни ”, споделя водачът на ГДС.
Историята може да разделя, само че може и да сплотява, счита Петър Колев и дава образец с една от най-ярките персони в най-новата ни история.
„ Гоце Делчев е колкото ваш, толкоз и мой, тъй като той е бил преподавател в моя роден град Щип, в махалата, в която съм роден – щипско Ново село. Няма по какъв начин той да е повече на някой от Варна и по-малко на някой от Щип. Той е общ воин. Освен това той самичък е написал какъв е – на всички места написа за себе си като българин, в това число в учебното заведение е преподавал на български език. Аз съм виждал истински свидетелства на учениците от това време, където те са изучавали български и френски език. Той е преподавал в Щип френски език и се чудя по какъв начин им е обяснявал този език, откакто са изучавали с изключение на него единствено български. И никой няма право от Македония на каквото и да било от общата ни история. Общата ни история е българска история. И в случай че те нямат възприятието за общественост, с нас българите, ние нямаме нищо срещу да си тачат някаква си своя история, свои мотиви за горделивост, своя си философия, само че в случай че може да не бъде за сметката на нашите дядовци ”, споделя той.
В македонските учебници по история липсват данни за цели епохи от античността, през средновековието, та даже до най-новата история през 20 век, твърди Петър Колев.
„ Този въпрос за математиката и годините продължаваше години наред да тормози групичката, която бяхме в гимназията. Част от нас получавахме отговорите си у дома. Но имаше едно момче, което и до ден сегашен доста се ядосва, за какво никой не искаше на уроците ни по история да каже какво се е случило примерно през 1924 година – убийството на Тодор Александров. Той не може и през днешния ден да одобри обстоятелството, че бащата и братът на Иван Михайлов, тъй като ние сме от Щип, са убити през 1927 година на моста в града от сръбските жандармеристи и бойци без никаква причина. Един възрастен човек и един по-млад – без съд, без присъда, без следствие... Много постоянно, когато се съберем тази „ бунтовна групичка ” от гимназията си припомняме, че тогава нямахме задоволително кураж да се съпротивляваме, не че в този момент вършим кой знае какво, само че се опитваме да вършим нещо. Тази липса на опозиция в Македония на всеки, който знае, само че си мълчи под някаква форма, разрешава на избрани структури и сили в това общество да го държат плебей до ден сегашен. Едно общество, което не знае историята, „ учителката на живота ”, което не знае какви неточности са били допускани в близкото и далечно минало, като не знае кои са били неговите врагове и неприятели в реализирането на някакви цели, то мъчно може да направи верен избор и през днешния ден ”, счита Колев.
Репресиите против македонските жители с българско съзнание не остават в предишното, а не престават 30 години след Кървавата Коледа от 1945 година Петър Колев споделя част от историята на своето семейство.
„ Аз имам вуйчо, който през 1976 година на 26 години отива на работа и не се прибира. Официалната версия е една, а истината е напълно друга. Ние като семейство доста добре знаехме защо става въпрос. Той е бил тежко пребит,имал е спуквания на вътрешни органи, опитвали са се да го спасят, не са успяли и е умрял. Това е най-жестоката цена от моето семейство, платена поради това, което мисли и приказва. А когато бях студент в София ми е останал противен спомен, за който естествено е някой ден човек да потърси сметка. Бях взел участие в предаване на починалия Божидар Димитров. Тови ми беше първото телевизионно присъединяване, бях на 22 години. С него си говорихме за историята, за Щип, за моите разбирания като младеж. Два дни откакто бе излъчено това изявление по Българска национална телевизия, майка ми беше уволнена от работа. Аз бях трети курс право в СУ, а брат ми първи курс медицина в Плевен. Останахме с един родител с работа, татко ми получаваше към 500 лева, а майка ми доста мъчно и дълго търсеше да си откри. Аз няколко месеца също търсих да откри нещо в допълнение тук в България. Това беше един от най-трудните моменти в живота ни ", прям е той.
- Имате ли чувството, че политиците в Скопие са откровени страната да влезе в Европейски Съюз?
" Само добряк може да мисли, че някой в Скопие желае нещо такова. Те си търсят оправдания за какво няма да станат членка на Европейски Съюз. До преди време оправданието беше България, която пречеше. Сега не можем да намерим друго опрощение, с цел да излъжем личните си жители. За първи път от години наред може да видите и чуете изявления на европейския дипломат в Скопие /б.ред. Дейвид Гиър/, който споделя, че Македония няма да може да продължи пътя си към Европейски Съюз, в случай че не направи измененията в конституцията си и в случай че не впише българите в нея. Т.е. тази теза и нещата, които станаха част от преговорната рамка на РСМ освен, че са част от българското гледище, те са част и от европейската рамка. Но това не значи, че ние като българи в РСМ и българското общество би трябвало да спре да гледа тази тематика. Защото постоянно се появяват хитреци, които си мислят, че могат да я завоалират, да създадат нещо отвън това, което би трябвало. Мисля, че България би трябвало да следи доста деликатно какво ще се случи и да упорства за осъществяване на преговорната рамка. Стана ясно, че Македония сама не желае да върви към Европа и си търси несъгласие. Това не е в интерес нито на Македония, нито на България, ясно е кой има интерес Европейски Съюз да не се уголемява. Като чуя дадени сили в България да желаят същото си задавам въпроса дали е наша национална, стратегическа цел да придърпаме Скопие към „ месомелачката ” на тази европейска интергация. Ние българите доста добре знаем какво значат европейски договаряния и приобщаване на едно общество в Европа. Мисля, че ние имаме максимален интерес Македония да мине през тази „ месомелачка ” на смяната и ние би трябвало да я тикаме в такава посока ”, приключва Колев.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ