Мозъкът трябва да е изморен
Всеки може да усъвършенства работата на мозъка си като употребява простички способи.
Мозъкът е един от минимум изучените човешки органи. При това активността му е изследвана още от античните египтяни и гърци, а един от първите писания за мозъка е написан от Хипократ.
Днес ще ви разкрием някои секрети от работата на мозъка и ще ви разкажем в какви условия се пораждат изобретателните хрумвания, за какво не можем да вършим няколко неща по едно и също време и по какъв начин можем да забавим времето, без да имаме вълшебен качества.
1. Умората благоприятства за креативното мислене.
Като предписание човек се пробва да бъде деен в сходство с биологическия си часовник. Пикът на интензивност на чучулигите е в утринните часове и точно тогава те са най-свежи и усещат готовността си да одобряват стратегически значими решения и да извършват комплицирани аналитични интервенции. Същото се случва със совите с тази разлика, че те са дейни през вечерните часове.
Последните проучвания обаче потвърждават, че за креативната работа, за търсенето на нови хрумвания и ексцентрични подходи доста повече изгода носи умората. Това звучи много необичайно, само че си има своето логическо пояснение.
Когато сте изморени и успеваемостта на мозъчната работа спада, вие мъчно се концентрирате върху дилемите си и елементарно се разсейвате от страничните мисли. Освен това в паметта се нарушават връзките сред към този момент известните ви хрумвания и концепции. Всичко това е отлична причина за творчество: вие се отказвате от шаблоните, изграждате нови връзки, а роящите се в главата хрумвания могат да ви изведат към напълно непредвидени и удачни резултати.
2. Стресът понижава размера на мозъка.
Стресът е една от най-разпространените аргументи за нарушаването на естественото действие на мозъка. Нещо повече – в някои случаи стресът води до това, че мозъкът се свива и размерът му понижава.
В един от опитите, където са употребявани дребните на маймуните, се е целяло да се обясни въздействието на напрежението върху развиването и дълготрайното психическо здраве. Половината от маймунките са били отделени от майките си и са оставени за 6 месеца измежду връстници, до момента в който другата половина са останали с майките си. След приключване на времето всички били върнати към типичните им обществени групи и мозъкът им минал сканиране.
Изяснило се, че при тези маймунки, които били отнети от майките им, областите на мозъка, свързани със напрежението, са били увеличени даже и след изминаването на няколко месеца след връщането им към естествените условия.
Друго проучване посочило, че при плъховете, които са подлагани на непрекъснат стрес, се понижава размерът на хипокампа – онази част на мозъка, която дава отговор за страстите и паметта, или по-скоро за прекосяване на информацията от краткотрайната памет към дълготрайната. Учените към този момент са изследвали връзката сред размерите на хипокампа и посттравматичното стресово разстройство, само че до неотдавна не е било ясно дали той в действителност понижава в резултат на напрежението, или хората, склонни към ПТР, към този момент имат дребен хипокамп. Експериментите с плъховете потвърдили, че стресът фактически понижава размерите на мозъка.
3. Мозъкът на практика не може да работи в режим на многозадачност.
Често за повишение на продуктивността се пропоръчва едновременното изпъляване на няколко задания, само че в действителност мозъкът ни в действителност не е кадърен към многозадачност. Когато си мислим, че вършим няколко неща по едно и също време, в реалност мозъкът ни просто бързо превключва от една задача на друга. При това вероятността за неточности нараства с 50 %, като би трябвало да прибавим и обстоятелството, че за работата се изисква два пъти повече време.
Резурсите на мозъка се разцепват и в следствие ние обръщаме по-малко внимание на всяка задача и най-вероятно не се оправяме с нито една от тях. Мозъкът харчи огромна част от ресурсите и времето си за мъчителното превключване от единия проблем на другия.
В хода на опит, изработен в Париж, на доброволците първоначално са били дадени две задания за по едно и също време осъществяване, а по-късно била добавена и трета. По време на осъществяването на двете задания мозъкът на доброволците се разделил и всяко полукълбо отговаряло за една от тях. Натоварването оказало въздействие върху успеваемостта и мозъкът не могъл да работи с цялостна мощ. Когато била добавени и третата задача, продуктивността внезапно паднала и участниците почнали да позволяват доста неточности, да се объркват и да не помнят дилемите.
4. Харесват ни хора, които вършат неточности.
Това е по този начин нареченият резултат на неуспеха, който потвърждава, че грешките ни вършат по-симпатични в очите на другите.
Съвършенството основава отдалеченост и плаши, до момента в който дребните провали провокират състрадание и доближаване.
Психологът Елиот Арансон направил опит, където участниците слушали записи на хора, които отговаряли на въпроси от викторина. В един от записите се чувало по какъв начин някой изпуснал чашата с кафе. Според направеното допитване благосклонностите на доброволците са били на страната на несръчния участник във викторината.
Така че незначителните неточности не ни показват в неприятна светлина, постоянно те даже работят в наша изгода.
5. Зрението – основното от петте сетива.
По-голямата част от информацията за околния свят човек получава посредством зрението. Ако чуете някаква информация, то след три дни ще помните единствено 10 на 100 от нея. Ако към звуковото известие се добави изображение, ще запомните 65 %. Дори когато виждаме текст, то ние го възприемаме като голям брой картинки, от които извличаме смисъла.
Ние толкоз се доверяваме на зрението си, че даже и най-хубавите дегустатори дефинират боядисаното бяло вино като алено единствено тъй като виждат цвета му.
6. Физическите извършения усъвършенстват работата на мозъка.
Тренировките са потребни освен за тялото, само че и за мозъка. Освен това щастието и физическата интензивност са тясно свързани.
Хората, които постоянно спортуват, превъзхождат пасивните домошари по всички критерии за работа на мозъка: памет, внимание, мислене, дарба да се вземат решение задания.
Физическите извършения ни вършат и по-щастливи. Когато стартирате тренировката, в мозъка постъпва сигнал за стрес. В отговор на евентуалната рискова обстановка мозъкът изхвърля хормона ендорфин, който блокира болката и носи възприятието за благополучие.
Освен това, с цел да се отбрани от напрежението, организмът интензивно създава белтъка BDNF (невротрофичен мозъчен фактор). Този белтък възвръща невроните на паметта, което служи като по този начин нареченото презареждане. Затова след подготовка ние се усещаме толкоз ведро и можем да погледнем на доста от проблемите под различен ъгъл.
7. Можете да забавите времето, правейки нови неща.
Мозъкът ни получава информация от сетивата ни и я провежда по подобен метод, че да можем да я разберем. Само по себе си нашето възприятие за време е просто купчина информация в оня тип, в който ни е предоставена от мозъка.
Когато мозъкът получава нова информация, това не постоянно се случва в верния ред. Тя би трябвало да бъде реорганизирана и да ни бъде предоставена в налична форма. Познатата информация се обработва по-бързо, а когато вършиме нещо ново, прекарвате в активността си повече време и ви се коства, че то тече по-бавно.
Интересното е, че за усещането на времето дават отговор по едно и също време няколко области на основния мозък, до момента в който всяко от петте сетива има своя лична област.
Друг метод да се забави времето е да се концентрира вниманието. Времето се разтяга при слушане на приятна музика. От друга страна, пределната централизация се среща в животозастрашаващи обстановки и заради тази причина тяхната дълготрайност ни се коства доста по-дълга, в сравнение с при естествени условия.
Колко е значимо да си посредствен.
Правете тези неща, които обичате.
Превод: Zenom
