Петър Слабаков: Свободният човек си остава свободен при всеки режим
Всеки може да бъде свободен духом - човешкият дух не се обръща за секунди, свободният човек си остава свободен при всеки режим. Тези думи огромният български артист Петър Слабаков (1923-2009) споделя в навечерието на своята 70-а годишнина.
На днешния ден се означават 100 години от рождението на артиста с най-вече основни функции в историята на българското кино.
Той е роден на 23 април 1923 година в Лясковец. Двамата му прадядовци - Петър Манолов по майчина линия и Иван Слабаков по бащина линия, са четници при капитан дядо Никола през 1856 година „ На татко си и майка си дължа..... раждането си - несъмнено доста са ме обичали, щом са ме родили 12 години след брат ми и сестра ми ", споделя артистът. През годините фамилията му се мести на доста места. Баща му е учител по практическо земеделие, а след това работи в конезавод. Там Петър Слабаков се научава да язди.
Средното си обучение приключва в Шумен (класическа паралелка в Девическата гимназия „ Ненчо Попович " ). Там получава и първата си роля. Учениците играят във възрожденска пиеса - черква се гради и Петър Слабаков е един от зидарите. Ролята е от една имитация, само че артистът си спомня: „ Голям триумф имах и ми ръкопляскаха ".
Всички го назовават Слабака. „ В мъжката гимназия, в Шумен, само Страхил, който седеше зад мен, ми споделяше Петър. Всички други ме назоваха Слабак. Реагирах единствено на Слабак ", споделя Петър Слабаков.
След като приключва гимназия, Петър Слабаков взе участие като доброволец в Отечествената война (1944-1945). Никога не е учил във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов ". През 1945 година се записва като слушател в театралната група на Георги Стаматов, в София, където учи дружно с Лили Попиванова, Асен Миланов и други. Няма самочувствие на предстоящ актьор, не смята театъра за свое предопределение,
Петър Слабаков напуща София и отива в Добруджа, където работи като тракторист. По-късно става студент в Института за национално стопанство във Варна, където учи стопанска система на индустрията. По време на следването си работи като леяр и приключва задочно. Участва в самоинициативен сценичен колектив до 29-ата си годишнина.
В ТЕАТЪРА
За пръв път излиза на професионалната сцена във Варненския трагичен спектакъл. В театъра играе от 1950 година, а в киното - от 1959 година Работил е с режисьорите Методи Андонов, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Христо Христов. „ Почти постоянно, когато са ми предложили роля, аз съм я приемал и съм започвал да работя на драго сърце. Понякога ми харесват доста и по-малките функции, тъй като в тях можеш да вложиш повече ", споделя артистът в изявление във връзка своята 70-а годишнина през 1993 година
Играл е на сцените на трагичните театри в Бургас през 1957-1960 година, в Пловдив - през 1960-1963 година, в спектакъл „ Трудов фронт ", в София, през 1963-1964 година, в Народния спектакъл за младежта през 1964-1965 година, в Драматичния спектакъл в Перник през 1965-1966 година, в спектакъл „ София " от 1972 година до 1979 година, в Държавния язвителен спектакъл „ Алеко Константинов " от 1980 до 1991 година За себе си споделя: „ Не мога да се задържа повече от 3-4 години на едно място. Не знам дали съм неприятен, или добър човек, само че постоянно идва миг, в който не устоявам, експлодирам и напущам. Никога не съм се прибирал там, откъдето съм си тръгнал ".
120 РОЛИ В КИНОТО
Петър Слабаков има 120 в киното. Участвал е в стотици игрални и телевизионни продукции на България, Германия, Италия, Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Полша и Югославия.
Дебютът му в киното е във кино лентата „ Дом на две улици " през 1960 година Бил е партизанин и моряк, незаконен и соцбригадир, ухажор и подводничар...
Първата му основна роля е на Камарад във кино лентата „ Призори " (1961). Забележителни са функциите му на Антон от кино лентата „ Пленено ято " (1962) на режисьора Дучо Мундров, на военачалник Заимов от „ Цар и военачалник " (1966, режисьор Въло Радев), на Динко от „ Тютюн " (1962), на Караджов от „ Смърт няма " (1963, режисьори Ирина Акташева и Христо Писков), на Шибил от едноименния филм през 1967 година на режисьора Захари Жендов, на Снайпера от „ 19 метра вятър " (1988, режисьор Владимир Краев). През 1965 година се снима във кино лентата „ Понеделник заран " и през 1967 година във кино лентата „ Завръщане ", които са неразрешени. През 1971 година се снима в „ Герловска история " на режисьора Гриша Островски, през 1973 година - в " Мандолината " на режисьора Иля Велчев. През 1977 година прави едно от най-силните си превъплъщения във кино лентата на режисьора Иван Ничев „ Звезди в косите, сълзи в очите ". Участвал е във филмите „ Покрив " (1978), „ Златната река " (1983), „ Аз, графинята " (1989).
ПОЛИТИКЪТ ПЕТЪР СЛАБАКОВ
Политическата си кариера Петър Слабаков стартира на 3 ноември 1989 година с екопротестите в Русе. Той е измежду учредителите на Комитета за отбрана на Русе през март 1988 година и на Клуба за публичност и народна власт, на самостоятелното съдружие „ Екогласност " през 1989 година и на Съюз на демократичните сили през декември 1989 година
От 24 ноември 1989 до 31 март 1990 година Петър Слабаков е ръководител на сдружението " Екогласност ", а от 1992 година до юни 1995 година - на партията „ Политически клуб „ Екогласност ". На 11 февруари 2006 година на Шестата изключителна отчетно-изборна конференция в Хасково Петър Слабаков е определен за почетен ръководител на партията.
Петър Слабаков е народен представител във VII Велико национално заседание от Съюз на демократичните сили (1990-1991) и в 37-ото Народно заседание от Българска социалистическа партия. „ Всеки може да бъде свободен духом - човешкият дух не се обръща за секунди, свободният човек си остава свободен при всеки режим ", споделя артистът през 1993 година в навечерието на неговата 70-а годишнина.
ПРИЗНАНИЕ
Петър Слабаков е притежател на ордените „ Червено знаме на труда " (1974) и „ Народна република България " - първа степен (1983). През 1984 година му е присъдена премията „ Златната камера " за мъжка роля за 1983 година На 29 юни 2003 година е почетен със званието „ Почетен жител на Лясковец " за принос в развиването на българското кино и театрално изкуство и във връзка на неговия 80-годишен празник. На 24 май 2004 година е почетен с премията „ Аскеер " на Театъра на българската войска за повсеместен принос към театралното изкуство.
В книгата „ Петър Слабаков, който знае 3 и 300 " артистът споделя, че ще помни до края на дните си и балканското село Градница и първия си преподавател - габровският краевед и еколог Илия Габровски. След като се пенсионира, се заселва в прилежащото село Бериево дружно със брачната половинка си - актрисата Цветана Гълъбова, и там живее до края на живота си. Актьорът умира на 17 май 2009 година на 86-годишна възраст.
Източник:БТА
На днешния ден се означават 100 години от рождението на артиста с най-вече основни функции в историята на българското кино.
Той е роден на 23 април 1923 година в Лясковец. Двамата му прадядовци - Петър Манолов по майчина линия и Иван Слабаков по бащина линия, са четници при капитан дядо Никола през 1856 година „ На татко си и майка си дължа..... раждането си - несъмнено доста са ме обичали, щом са ме родили 12 години след брат ми и сестра ми ", споделя артистът. През годините фамилията му се мести на доста места. Баща му е учител по практическо земеделие, а след това работи в конезавод. Там Петър Слабаков се научава да язди.
Средното си обучение приключва в Шумен (класическа паралелка в Девическата гимназия „ Ненчо Попович " ). Там получава и първата си роля. Учениците играят във възрожденска пиеса - черква се гради и Петър Слабаков е един от зидарите. Ролята е от една имитация, само че артистът си спомня: „ Голям триумф имах и ми ръкопляскаха ".
Всички го назовават Слабака. „ В мъжката гимназия, в Шумен, само Страхил, който седеше зад мен, ми споделяше Петър. Всички други ме назоваха Слабак. Реагирах единствено на Слабак ", споделя Петър Слабаков.
След като приключва гимназия, Петър Слабаков взе участие като доброволец в Отечествената война (1944-1945). Никога не е учил във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов ". През 1945 година се записва като слушател в театралната група на Георги Стаматов, в София, където учи дружно с Лили Попиванова, Асен Миланов и други. Няма самочувствие на предстоящ актьор, не смята театъра за свое предопределение,
Петър Слабаков напуща София и отива в Добруджа, където работи като тракторист. По-късно става студент в Института за национално стопанство във Варна, където учи стопанска система на индустрията. По време на следването си работи като леяр и приключва задочно. Участва в самоинициативен сценичен колектив до 29-ата си годишнина.
В ТЕАТЪРА
За пръв път излиза на професионалната сцена във Варненския трагичен спектакъл. В театъра играе от 1950 година, а в киното - от 1959 година Работил е с режисьорите Методи Андонов, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Христо Христов. „ Почти постоянно, когато са ми предложили роля, аз съм я приемал и съм започвал да работя на драго сърце. Понякога ми харесват доста и по-малките функции, тъй като в тях можеш да вложиш повече ", споделя артистът в изявление във връзка своята 70-а годишнина през 1993 година
Играл е на сцените на трагичните театри в Бургас през 1957-1960 година, в Пловдив - през 1960-1963 година, в спектакъл „ Трудов фронт ", в София, през 1963-1964 година, в Народния спектакъл за младежта през 1964-1965 година, в Драматичния спектакъл в Перник през 1965-1966 година, в спектакъл „ София " от 1972 година до 1979 година, в Държавния язвителен спектакъл „ Алеко Константинов " от 1980 до 1991 година За себе си споделя: „ Не мога да се задържа повече от 3-4 години на едно място. Не знам дали съм неприятен, или добър човек, само че постоянно идва миг, в който не устоявам, експлодирам и напущам. Никога не съм се прибирал там, откъдето съм си тръгнал ".
120 РОЛИ В КИНОТО
Петър Слабаков има 120 в киното. Участвал е в стотици игрални и телевизионни продукции на България, Германия, Италия, Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Полша и Югославия.
Дебютът му в киното е във кино лентата „ Дом на две улици " през 1960 година Бил е партизанин и моряк, незаконен и соцбригадир, ухажор и подводничар...
Първата му основна роля е на Камарад във кино лентата „ Призори " (1961). Забележителни са функциите му на Антон от кино лентата „ Пленено ято " (1962) на режисьора Дучо Мундров, на военачалник Заимов от „ Цар и военачалник " (1966, режисьор Въло Радев), на Динко от „ Тютюн " (1962), на Караджов от „ Смърт няма " (1963, режисьори Ирина Акташева и Христо Писков), на Шибил от едноименния филм през 1967 година на режисьора Захари Жендов, на Снайпера от „ 19 метра вятър " (1988, режисьор Владимир Краев). През 1965 година се снима във кино лентата „ Понеделник заран " и през 1967 година във кино лентата „ Завръщане ", които са неразрешени. През 1971 година се снима в „ Герловска история " на режисьора Гриша Островски, през 1973 година - в " Мандолината " на режисьора Иля Велчев. През 1977 година прави едно от най-силните си превъплъщения във кино лентата на режисьора Иван Ничев „ Звезди в косите, сълзи в очите ". Участвал е във филмите „ Покрив " (1978), „ Златната река " (1983), „ Аз, графинята " (1989).
ПОЛИТИКЪТ ПЕТЪР СЛАБАКОВ
Политическата си кариера Петър Слабаков стартира на 3 ноември 1989 година с екопротестите в Русе. Той е измежду учредителите на Комитета за отбрана на Русе през март 1988 година и на Клуба за публичност и народна власт, на самостоятелното съдружие „ Екогласност " през 1989 година и на Съюз на демократичните сили през декември 1989 година
От 24 ноември 1989 до 31 март 1990 година Петър Слабаков е ръководител на сдружението " Екогласност ", а от 1992 година до юни 1995 година - на партията „ Политически клуб „ Екогласност ". На 11 февруари 2006 година на Шестата изключителна отчетно-изборна конференция в Хасково Петър Слабаков е определен за почетен ръководител на партията.
Петър Слабаков е народен представител във VII Велико национално заседание от Съюз на демократичните сили (1990-1991) и в 37-ото Народно заседание от Българска социалистическа партия. „ Всеки може да бъде свободен духом - човешкият дух не се обръща за секунди, свободният човек си остава свободен при всеки режим ", споделя артистът през 1993 година в навечерието на неговата 70-а годишнина.
ПРИЗНАНИЕ
Петър Слабаков е притежател на ордените „ Червено знаме на труда " (1974) и „ Народна република България " - първа степен (1983). През 1984 година му е присъдена премията „ Златната камера " за мъжка роля за 1983 година На 29 юни 2003 година е почетен със званието „ Почетен жител на Лясковец " за принос в развиването на българското кино и театрално изкуство и във връзка на неговия 80-годишен празник. На 24 май 2004 година е почетен с премията „ Аскеер " на Театъра на българската войска за повсеместен принос към театралното изкуство.
В книгата „ Петър Слабаков, който знае 3 и 300 " артистът споделя, че ще помни до края на дните си и балканското село Градница и първия си преподавател - габровският краевед и еколог Илия Габровски. След като се пенсионира, се заселва в прилежащото село Бериево дружно със брачната половинка си - актрисата Цветана Гълъбова, и там живее до края на живота си. Актьорът умира на 17 май 2009 година на 86-годишна възраст.
Източник:БТА
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ