Всеки месец в Германия се закрива по една болница -

Всеки месец в Германия се закрива по една болница - най-вече в по-малките градове. Някои настояват, че е вярно, тъй като лечебните заведения са прекалено много. Други се питат по какъв начин ще оцеляват в бъдеще. Репортаж от Германия.

В края на март следва да бъде затворена единствената в градчето Аденау, провинция Райнланд-Пфалц. Хората стачкуват и упорстват, че имат потребност от своята болница, само че Аденау напълно не е индивидуален случай – в всеки месец затваря по една болница. Причините са сходни: ниска доходност, липса на личен състав, спадащ брой на пациентите и незаети кревати.

Болницата в Аденау, която съществува от 160 години, ще бъде закрита през март 2023г.

Поради това обаче се стига до такава степен да вземем за пример, че е трябвало да пропътува 150 километра, тъй като покрай него не е имало нито една клиника, която да може да го лекува. Или пък, че стара дама с остри болки трябвало да чака три часа кола за спешна помощ. „ Не сме хора трета категория, здравното обслужване ни се поставя по закон “, споделя пред Дъждовни води Даниела Тизен от гражданската самодейност, която желае да резервира болничното заведение в Аденау.

Реформа в опазването на здравето през 2023

В началото на декември федералният министър на опазването на здравето Карл Лаутербах показа своя план за болнична промяна, който той дефинира като „ гражданска война “. Министърът планува в бъдеще лечебните заведения да бъдат разпределени в единни и ясно избрани категории – нещо, което към този момент е реалност в някои от федералните провинции.
Редакцията предлага
Клиниките от първа категория обезпечават главно здравно обслужване, също така се разделят на лечебни заведения с или без отделения за незабавна помощ. Във втората категория са медицинските заведения, които поемат постоянното обслужване и избрани предпочитани специалности. Максималният размер на здравно обслужване ще може да се получи единствено в клиниките трета категория – като да вземем за пример университетските лечебни заведения.

Могат ли да бъдат избавени лечебните заведения?

Клаус Емерих, член на основания преди две години „ Съюз за избавяне на клиниките “ споделя във връзка промяната: „ Стационарното лекуване на близко разстояние е под опасност. Ако отдалечеността до пълноценна болница е повече от 30 километра, тъй като една трета от всички лечебни заведения в Германия ще бъдат класифицирани в сходство с тези клишета за обслужване в първа категория, но  без поделение за незабавна помощ,  това ще се окаже рисково и даже може да съставлява опасност за живота “.

Емерих също се притеснява, че в селските райони хората ще се окажат един тип „ втора класа “ и няма да могат да разчитат на качествено здравно обслужване. „ Втора класа “ за него значи следното: да не можеш да разчиташ на доктор седем дни в седмицата и 24 часа в денонощието, да няма стационарно незабавно поделение с реанимационна зала, както и липса на опция за правене на компютърни томографии.

Германия желае повече качество, в сравнение с количество

Професор Райнхард Бусе, който преподава мениджмънт и опазване на здравето в Техническия университет в Берлин, застъпва друго мнение: „ По-добре по-малко, само че по-качествено “. Според него е по-добре да няма клиника, в сравнение с клиниката да е неприятна.

Бусе споделя: „ В Германия има прекалено много лечебни заведения. В някои дребни общини има по три лечебни заведения, всичките без положително съоръжение. Смята се, че са нужни за системата, само че нито една няма сърдечен катетър, нито пък звено за лекуване на инсулти. Как би трябвало да наподобява опазването на здравето на бъдещето? По-скоро по този начин: вместо три неприятни лечебни заведения е по-добре да има една качествена “.

Клаус Емерих

Професорът от Берлин е един от 17-те учени и медици, подготвили така наречен „ гражданска война “ на Лаутербах. Германия разполага с една от най-скъпите здравни системи на света – предходната година за тази цел са били отделени съвсем 360 милиарда евро, т.е. не става дума за липса на пари, само че те не са разпределени вярно, счита Бусе.

„ За лечебните заведения са нужни от ден на ден лекари, а това изяснява ненапълно и неналичието на общопрактикуващи лекари. Имаме и прекомерно доста обслужващ личен състав в съпоставяне в интернационалните стандарти. Но защото имаме доста кревати и доста стационарни случаи, личният състав за пациентите се оказва малко, а натоварването му е огромно. “

За да попадат пациентите на вярното място

Бусе разполага и със статистически данни: 50 % повече пациенти в лечебните заведения, в сравнение с в прилежащите страни, значи пет милиона стационарни случаи повече. Затова е по-добре немската здравна система да се концентрира върху 425-те лечебни заведения от втора и трета категория, които ще бъдат гръбнак на здравното обслужване.

„ Близо 70 % от пациентите с рак на панкреаса не се лекуват в съответните центрове за лекуване на рак, а в други лечебни заведения. Бихме желали оттук насетне лечебните заведения да лекуват единствено тези пациенти, чиято терапия познават, а не тези, за чиито болести не са профилирани “, споделя специалистът.